Д-р Христо Хинков, психиатър:

Социалната апатия разлага обществото

Между нас има много безпричинна злоба

 

СИЛВИЯ НИКОЛОВА 

16.04.2014, В-к "МОНИТОР" 

  

 

 

 

-Д-р Хинков, след стрелеца Петко от Лясковец сега нашумя и Атанаска от Поморие след убийството на 8-годишно момиченце. Откъде така често и така кардинално се отключва агресията?

 - В последно време, след многото интервюта с психиатри след някои случаи като този в Лясковец, а сега и след убийството на момиченцето в Поморие, се получи нещо твърде неприятно - хората започнаха да се страхуват. Живеещите в столичния кв. „Слатина” негодуват и се обявиха срещу открития неотдавна там център за психично здраве. Те са повлияни и уплашени от събитията напоследък и като мотив за затварянето на центъра посочват, че наблизо има училище. Те вече събират подписка срещу него. Това и други подобни неща са явления и симптоми на крайно нецивилизовано поведение на общността, в която живеем. Става дума за столичани, за които се предполага, че са значително по-информирани и образовани от много други. Жителите на кв. „Слатина” се обявяват срещу едни болни и нещастни хора, но не си дават сметка, че опасността е сред тях самите. Много често именно такива обикновени хорица като женицата Атанаска в Поморие, която погуби детето, правят чудовищните престъпления. Това се знае отдавна в нашите професионални среди. Ние, психиатрите, също ги казваме, но обществото не ни чува.

 - Опасни ли са именно тези хора – кротките, мълчаливите, които всъщност са кротки и мълчаливи не защото за неконфликтни, а са потиснати? Вероятно трябва да сме изключително внимателни към тях, за да не се отключи агресивното им състояние.

 - Това са различни състояния. Не всеки мълчалив и кротък човек носи у себе си агресия. Но трябва да се знае, че всеки един от нас носи зло в сърцето си. Ако това се разбере, а то се разбира чрез духовно образование, което нашият народ няма заради 50-те години атеизъм, който продължава и сега, няма да има и такива случаи, за каквито говорим напоследък твърде често. Винаги ще има психопати и социопати във всичките им измерения, включително и канибализъм. Такива са описани и в САЩ, и в Русия. Обществото ни не е образовано да си дава сметка, че тези неща стоят дремещи у всеки един от нас, у всеки един „нормален” човек. Бездуховността е големият проблем. А проблемите в семейството са свързани с липсата на емоционална връзка между майка и дете, отчуждението, студенината. Те не се предотвратяват нито от гражданските институции, каквото е училището, нито от  църквата, която у нас няма по-активна роля. Напротив, тя е затворена и пасивна. Това са местата, където човек може да се възпитава в толерантност, в доброта, в обич. За това не се изискват специални знания и умения, а сърце. Който знае, намира пътя. Който не го знае, се чуди защо се случват такива неща

- Как училището може да запълни дефицита на това, което го няма вкъщи?

 - Училището е институция, която образова  светски. Това се осъществява в духа на идеята, че човек може да се образова, да се възпитава в добро без Бог и по свой начин да избере сетне своя път – към доброто или към злото, независимо дали ще стане вярващ или агностик. Почти навсякъде идеята да училището е такава, но има и църковни гимназии и колежи, където учениците се възпитават в духа на християнските ценности. 

- Училището, независимо че дава секуларно образование, може да възпитава в добро. Но в него присъстват грубостта, насилието и дори убийството – преди няколко години пловдивски ученички убиха от завист своя съученичка. Според вас откъде идват тези пробойни в системата?

 - От незаинтересоваността на всички, които по призвание трябва да си вършат работата. В България сме изпаднали в една много банална ситуация – никой не си върши работата, но се интересува от чуждата.

- Казвате „по призвание”. Има ли хора по призвание в българското училище? 

- Вероятно има, щом там отиват хора да работят и да късат нерви с изключително тежка работа, като учителската, и за това да получават мизерни заплати. Това важи и за психиатричната работа, и за домовете за социални грижи, и за медицинските сестри и санитарите в болниците, за редица професии у нас. След здравеопазването училищното образование е другото болно място в системата у нас. Тези неща създават основата на обществото, а нашето общество боледува не от вчера. За съжаление нито един политик не е включил в програмата си излекуването на обществото. Скептичен съм, че и предвид предстоящите избори някой ще се сети да заложи разрешаването именно на този проблем в програмата си. Хората са обзети от безразличие, а социалната апатия се просмуква дълбоко в корените на обществото и го разкапва.

- Преходът даде много надежди. 

- Преходът е формализирано понятие. Какво означава „преход”, не мога да разбера. Ако една идеология е била свалена и заменена от нещо друго – да, но аз не виждам такова нещо. Това, в което хората са свикнали да живеят, техният манталитет от времето на комунизма остана същият. С пазарната икономика се промениха само икономическите отношения. Приети сме в Европейския съюз, но това са формални неща. Реално обществото ни е дълбоко болно и загнило. В него има толкова озлобени хора, скарани с всякакви човешки ценности и въпреки това си живеят съвсем нормален живот. Изглежда невероятно, но е факт. Не може цялото ни общество да бъде под общия знаменател на социопати и психопати. Очевидно има нещо в самите нас.

 - Може би е в резултат на стреса, на който сме подложени? Впрочем високо ли е нивото му в България спрямо това в останалите европейски страни? 

- Около една пета от хората у нас са боледували от психично разстройство. Данните са от епидемиологично проучване. Спрямо останалите страни в Европа сме в средните нива – малко по-високо сме от държавите в северната част на континента, които са и по-богати. Особено високи са нивата на стреса и психичните разстройства в Украйна. Дори тези данни не са достатъчно обяснение, нито оправдание за това, което сме ние, българите, във всекидневието. - Къде тогава е проблемът? 

- Проблемът е в ценностната ни основа. Липсват ни духовни устои.

 - Може би и грижата за оцеляването? 

- Какво оцеляване?! Чак толкова ли сме зле?! Като погледнете какви държави има в Африка, където човек живее с 2 долара на ден! Могат да се направят още много сравнения, от които човек ще си направи извода, че номиналното материално благополучие не е основата и индикаторът за душевното здраве, а нещо друго. Хората трябва да са доволни, че имат какво да ядат, че имат дори възможността, макар и ограничена, да правят кариера, да пътуват. И въпреки това сме мрачни.

- Откъде в народопсихологията ни идва това мрачно настроение, тази склонност да се самоорисваме като нещастници?

 - През столетията нашата нация е загубила нещо много важно и не може да го намери. Това делене на русофили и русофоби,  деленето на различни квалификационни центрове говори, че в народната душа нещо дълбоко е сбъркано.  

- От думите ви излиза, че ние можем да се самоопределим само ако създадем проблем извън нас. 

- Да, има такова нещо, защото проблемите извън възможността да ги решим самите ние са ни създавали в миналото някаква перспектива. Така беше, когато трябваше да изберем демокрацията пред тоталитаризма. В началото на т.нар. преход имаше някакъв подем. Впоследствие се оказа, че националната тъкан не е подготвена за цивилизационния избор, който направихме формално. Тя е много увредена. Между нас, българите, има много злоба, която е безпричинна и непровокирана. Това е най-страшното, което не дава повод за оптимизъм.

 - Толкова ли е безнадеждно положението? 

- Политиците са тези, които би трябвало да създават нормите на възпитание в дългосрочен план, да дадат някаква перспектива на населението. Никой не се стряска от нищо – нито от това, че ще изчезнем като нация, нито че децата са ни напуснали отдавна и въобще не е сигурно, че ще се върнат, нито че съсипваме природата и отравяме почвата. Това е патологична апатия. Вече няма критичност на политическо ниво, която да се мултиплицира в медиите и да събуди някакви сетива у хората.

 - Защо се случва така, че хора, които дори не са агресивни, с нищо не подсказват опасност, извършват най-големите злини в последно време?

 - Злото не е само индивидуална категория, то има заразен характер.

 - Психиатърът д-р Хинков действително ли не вижда поне малко надежда за нас, българите, и нашата по-добра душевност сега, преди Възкресение Христово?

 - Всеки отговаря за себе си, защото има един живот и една душа. Ако човек вярва, че има душа, той би могъл и да повярва, че може да я спаси чрез доброто, чрез състраданието, обичта към околните, чрез всичко, на което ни учи църквата. Не бива да забравяме, че цялата европейска цивилизация е просмукана от християнските ценности. Това трябва да си напомняме постоянно. Ние обаче сме малък народ, който не би могъл да удържи пред настъпващата нехристиянска глобализация. Но всеки един от нас може да положи усилия да бъде друг – по-добър, по-човечен. 

 

Визитка

Завършил е медицина във ВМИ в София, има специалност психиатрияПрез 1997 г. става шеф на отдел „Проекти” на МЗ, през 1999 - 2001 г. е зам.-директор на здравната касаУчаства в изграждането на националната програма за психично здраве, част от която е и изследване за стреса и здравето на населението. То се провежда в 30 страни под егидата на СЗОРаботил е в психиатричната болница в Нови Искър, както и в специализираната клиника в “Пирогов”Специализирал е в Япония, САЩ и редица страни в Европа