Ето, че се случи и това - да напиша първия си разказ. Съвсем не съм скромна. Тези, които ме познават, знаят. Както знаят и това, че умея да разказвам, но репортажно. Повярвайте ми, белетристиката е съвсем различно нещо. Докато писах "Николинка", се притеснявах като ученичка на класно. Но пък удовлетворението, когато го завърших, че си го и харесах, си заслужава да се изживее. (Е, видях си и грешките, но беше късно! :)))
За това удовлетворение, ни повече, ни по-малко, заслуга има моята приятелка Росица Шегунова - главен редактор на списание "Българе". Ако тя не бе настояла, едва ли щях да направя първата си крачка в белетристиката. Нищо, че имам доста годинки зад гърба си в журналистическата професия. За грешките заслугата си е само моя.
БЛАГОДАРЯ ТИ, РОСИ, че ми даде смелост!
Колкото до Николинка, истинска е. Можете да я срещнете всяка сутрин по линията на някои от автобусите, пътуващи по столичния бул. "Цариградско шосе".
Ако и ти приятелю, си изкушен от белетристиката, опитай! След първия опит, идва смелостта. Не е по-страшно от "общуването" със зъболекар. Но пък усмивката после е по-красива!
(С кликване страничката се уголемява за четене)
"Николинка", публикация в сп."Българе",
брой м.февруари/ 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар