понеделник, 13 април 2009 г.
Проф. ГЕНЧО НАЧЕВ, директор на Университетската кардиологична болница “Св. Екатерина”:
БОЛНИЦИТЕ СА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СА НИ НУЖНИ
Имаме специалисти на европейско ниво, но са нископлатени
Силвия Николова В-к "МОНИТОР", 13 април 2009 г.
- Проф. Начев, наскоро бяхте удостоен с почетното звание Лекар на България на Министерството на здравеопазването, Съюза на учените в България, Съюза на медицинските дружества и Националния алианс „Живот за България”. Изненадан ли бяхте?
- Признания от този тип винаги галят егото. Бил съм Медик на годината - 1998, Лекар на годината - 2006, и не мога да кажа, че не ми е било приятно, дори само поради факта, че някой е забелязал усилията, които полагам. Едното звание само по себе си обаче не може да накара някого да работи повече. Аз и сега работя на предела на възможностите си - започвам в 7 ч и си тръгвам от болницата след 19 ч. Призванието и самодисциплината определят степента на ангажираност в ежедневната дейност. Приемам званието като признание за целия колектив на „Св. Екатерина”, защото сам човек не може да свърши много, независимо колко добър професионалист е.
- Напоследък отново се заговори за криза в болничното здравеопазване. Усеща ли се тя в болница „Св. Екатерина”?
- Не. През последните три години нашата болница постигна изключителна финансова стабилност. Когато цифрите говорят, трябва да се анализират и да се вадят заключения. На 31 декември 2005 г. болницата имаше 10 млн. лв. просрочени задължения от общо 23 млн. лв. задължения и само 3 млн. лв. налични по банкова сметка, т.е. минусът е 20 млн. лв. На 31 декември 2008 г. просрочени задължения няма, разликата между задължения и налични пари в сметката е минус
488 000 лв. За тези три години са компенсирани 19,5 млн. лв.
- Как се постига такъв резултат - орязване на дейностите, доплащане от пациента или какво?
- Напротив. Това означава повишаване на дейностите и приходите от тях и най-строг контрол върху разходите. За да сме честни, трябва да се знае, че през тези три години МЗ помогна много - даде 7,5 млн. лв. за компенсиране на стари задължения. Останалите 11,5 млн. лв. са от болницата, заделяхме ги от приходите от дейности - именно от там заделихме 3,5 млн. лв. за инвестиране и в нова апаратура. За същото време МЗ ни даде още 9 млн. лв. за инвестиране в ремонтни дейности и дълготрайни активи. Като цяло от своите средства болницата е отделила 15,5 млн. лв., за да покрие стари задължения и да инвестира в съвременна апаратура. Едва ли има друго лечебно заведение, което може да се похвали с такъв финансов резултат. При това качеството на дейността не е пострадало ни най-малко. Смъртността не се е увеличила. Усложненията от хирургични интервенции и процедури също не са се увеличили, дори са намалели, което само по себе си говори за повишено качество. Всичко това е в резултат на строг контрол на разходите, избягване на полипрагмазията, т.е. изписване на повече лекарства, отколкото са необходими, презапасяване с консумативи на склад и отчетност за всеки изразходван лев. До края на 2005 г. в болницата не са провеждани процедури по ЗОП. През 2006 г. създадохме специален отдел за тези процедури и провеждахме търгове според изискванията на закона. Това неминуемо води до намаляване на цените.
- Именно заради търговете ви обвиняват, че ваша фирма ги печели вече няколко години. Така ли е?
- В демократично общество като нашето всеки има право на мнение. Още повече когато се касае за изразходване на публични средства. Всяка критика, колкото и безпочвена да е тя, може да допринесе нещо за подобряването на мениджмънта. Не само че нямам моя фирма, но и не съм облагодетелствал която и да било от фирмите, с които имаме договорни отношения. Последното е и невъзможно, защото сме изградили строги вътрешни правила, според които една комисия изготвя спецификациите, втора комисия приема документите, трета комисия поставя оценките за качество и чак тогава се отварят цените. Струва ми се, че финансовото състояние на болницата, както и фактът, че през 2005 г. консумативи са доставяли 18 фирми, а през 2008 г. броят им нараства на 50, потвърждават казаното от мен. Като допълнение ще посоча и положителната оценка, дадена при проверката на Инспектората на МЗ.
- Преди дни ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев съобщи, че по негова идея МЗ обмисля възможността за сливането на университетските болници под една „шапка” с едно ръководство. Това ще подобри ли работата им?
- Зависи от каква гледна точка се подхожда към различните лечебни заведения в рамките на Медицинския университет. Скептичен съм, че обединяването на тези 10-14 звена ще донесе нещо добро и ще улесни някого. Една по-малка структура се управлява много по-ефективно, отколкото голяма. Университетската болница „Свети Георги” в Пловдив е мегаболница и обединява няколко звена, пръснати на различни адреси в града. Управлението є е изключително трудно и недостатъчно ефективно, но не поради субективни фактори, а точно поради обективните дадености - нейната разпокъсаност. Същото важи и за Александровска болница.
- Както във всяка държава, така и в нашата здравеопазването е невралгичната точка при всяко едно управление. Може ли да се говори към днешна дата за европейско здравеопазване в България?
- Отговорът не е еднозначен. Със сигурност обаче има няколко обстоятелства, които не подлежат на никакво съмнение. Първото е, че ние, българите, имаме неща, които не ценим, едно от тях е достъпът до медицинска помощ. България е страната с най-свободен достъп до медицинска помощ, независимо дали тя е доболнична или болнична. Никъде по света, като изключим спешните случаи, няма възможност човек да бъде приет в лечебно заведение в същия ден, в който отиде. Навсякъде има листи на чакащите, обикновено за преглед при специалист за след три месеца, по толкова се чака и за лабораторни изследвания, ако те не са спешни. Такава е ситуацията в повечето страни от Западна Европа. Второ - дълги години в България бе насаждано схващането, че здравеопазването е безплатно. В действителност то е много скъпо платено. Друг въпрос е начинът, по който се плаща за него. Българинът има очакването, че днес, на момента трябва да получи всичко, най-модерното в света, но без да плаща нищо.
- Толкова невъзможно ли е това?
- Това е възможно при една изключително богата държава, която може да си позволи да отделя огромни средства за здравеопазване, но нашата страна не може да си го позволи. Европейско здравеопазване имаме в кардиохирургията и съвременната инвазивна и интервенционална кардиология. Няма процедура, която да се прави по света и да не се прави и тук, при това със същата модерна апаратура. Това се отнася не само за болница „Св. Екатерина”, а за България въобще. Разбира се, при нас се правят някои неща, които не се извършват никъде другаде в страната.
- Кои са те?
- Поставянето на изкуствени сърца; трансплантации на сърце и бял дроб; транскатетърно поставяне на клапи и други. В кардиохирургията българските болни могат да получат всичко, което биха получили и в Европа, но с по-малко чакане. Във Великобритания например се чака по два-три месеца минимум за прием в кардиохирургична клиника.
- Напоследък всички, ангажирани в здравеопазването, разчитат за решаване на неблагополучията в него на националната здравна карта и стратегия, които ще заковат нужния брой болници и здравни заведения за съответните региони в страната според нуждите. Това ли е панацеята на всички проблеми в тази сфера?
- Крайно време е хората, които управляват тази страна, независимо от коя политическа сила са, да постигнат консенсус по няколко въпроса, които са изключително важни за реформата в здравеопазването. Здравеопазването да бъде приоритетно направление, но не като популистка фраза, а конкретно - с реален план за действие, подплатен с финансова рамка. В него да се знае по периоди какво се прави с осигурени от финансовия министър средства. Да се въведе реално остойностяване на медицинските услуги, каквито разчети има вече изработени в НЗОК по т.нар. диагностично свързани групи. Така, за разлика от клиничните пътеки, ще се знае кое колко струва реално и ще се обезпечи финансово целият цикъл на лечение на болния. Необходимо е да се въведе регламентираното заплащане. Всички знаем, че стойността на услугите по клинични пътеки не е реалната им стойност, те са подценени. Въвеждането на регламентираното доплащане е свързано със защита на здравните права на социално слабите слоеве от обществото, т.е. да има фонд, който да доплаща разликата. По този начин ще се създаде естествена ниша за развитието и на доброволните здравноосигурителни фондове. Важно е заведенията за болнична помощ да бъдат преструктурирани.
- Но хората по места се страхуват, че ако се пристъпи към преструктуриране, не малко общински болници ще бъдат закрити или ще променят дейността?
- Няма такава опасност. По отношение на броя на болничните легла България отговаря на европейските норми, но не отговаря по броя на болниците, защото те са повече, отколкото е необходимо. Оказва се, че има достатъчно легла, но неравномерно разпределени в страната. На много места има дублиране на една и съща функция, а това означава харчене на повече пари за едно и също нещо. Това налага преструктуриране, като се промени дейността на болниците. Някои от тях от такива за активно лечение ще бъдат превърнати в звена за долекуване, в центрове за социален патронаж или в хосписи. Успоредно с преструктурирането трябва да се подобри достъпът до спешна и неотложна медицинска помощ, която да транспортира в добро състояние навреме пациента до най-близката болница за активно лечение. Това е в интерес на пациента, защото там той ще получи висококвалифицирано адекватно лечение. Необходимо е да се диференцира заплащането за болнична помощ в зависимост от качеството на услугата, което е обусловено от наличната модерна апаратура и високата специализирана квалификация на персонала. Една и съща дейност има различно стойностно измерение в зависимост от това какво е инвестирано за нея. НЗОК трябва да бъде освободена от задължението да сключва договор с всички налични болници, което сега є налага Законът за здравното осигуряване. Необходимо е да се въведе конкурентният принцип и тя да сключва договор с тази, която предлага най-добра оферта. Сега става така, че тя подписва договори с лечебни заведения за дублиращи се дейности с различно качество и парите изтичат често не по предназначение.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар