Обесването на черната котка

Случвало ли ви се е да се завъртате три пъти или да заобикаляте, ако черна котка пресече пътя ви?
И да не ви се е случвало, няма начин някой от близките ви да не ви е лисвал чаша с вода преди изпит, а дори само при мисълта за нещо нежелано, да сте чукали на дърво.
Не отричайте! Чета ви мислие. Една черна котка ми каза какво ви щъка в главата. Защото съм приятелка с нея. Впрочем, аз съм приятелка с всички черни котки - не само с тези пред блока, но и с тези от страховете ви.
Не ми вярвате? Не може да не ми вярвате, защото черните котки са в мислите ви и ми донасят всичко, каквото знаят, че искам да знам. Донасят ми дори това, което не искам да знам. С други думи, вършат ми работата, докато аз се кефя на поредното си завоевание, което всяка неделя ходи на църква.

Всъщност това не го мисля аз. Само си го представих. Представих си какво би могъл да си мисли онзи с украсата на главата всеки път, когато види някой да се върти несвястно на алеята пред блока заради някаква си там черна котка, да чука по главата си поради липса на нещо по-звучно наоколо или да брои крачките си до спирката - четно, нечетно, четно, нечетно, докато унесен в сричането, не се халоса в стълба отсреща.
Повече обаче боли не от халосването в стълба, а от удара в стената на църковното суеверие. Защото не е тайна за никого, че по-опасни от останалите суеверия са именно църковните. Разпространяват се в храма от, на вид благочевистиви бабички, не рядко и от свещеници и монахини. Как тогава да не повярваш, че като пийнеш сутрин на гладно вкъщи богоявленска вода по време на първата седмица от Великия пост, всъщност се причастяваш?! Ще повярваш и още как, ако си новоначален, пък и не само. Ще повярваш, защото ти го е казала калугерка. Аз лично чух това суеверие от монахиня в манастира "Св. прор. Илия" в столичния квартал "Младост". Чух я да обяснява цялата процедура на "причастието" на една поклонничка. И нямаше сила, която да убеди нито калугерката, нито жената, че Светото Причастие не е пиене на богиоявленска вода на главно вкъщи. Не ги убеди и твърдението ми, че съм богослов. Черната одежда на монахинята се оказа баш авторитетът. Пак черната забрадка, но на една послушница, в манастира "Св. Никола" в Арбанаси се оказа авторитетът за колежка от Българското национално радио. Манастирската девица така доверително, по женски, й редеше как да си намери скоро мъж и то какъвто иска, достатъчно било само на следващата сутрин да стане рано и да отключи манастирския храм. В случая, моя милост с дипломата ми за магистър дикси и дългогодишна практика на православна християнска, се оказах в позата на получило по погрешка подарък дете, което трябва да го върне. А и да си призная честно, ако не бях упорита и твърде рационално устроена, сигурно и аз щях да повярвам на онова за ключа и щях да се наредя на опашка да отключвам черквата в Обрадовския манастир, например. В случай, че не знаете, в неделя и на празник (за делник не знам) там пада щур бизнес с пустия му ключ. Реди се една кръшна опашка, като за банани от времето на соца, все за отключването на храма. Технологията е проста и работи безотказно - намисляш си желание, дочакваш си реда, пускаш пари в една паничка на масичка пред храма, взимаш ключа и отключваш. След теб лелката заключва, за да го отключи следващия от опашката, който си е пуснал лептата. Подобно нещо с едни стотинки и едно ключе за деликатното място съм виждала в евтините кафенета. Да прости Бог, но някой черковни служители, изглеждат не правят разлика между двете.
За рецептата на Йерусалимския и Светогорски хляб няма да ви питам. Няма да ви питам и дали сте ходили на Кръстова гора и сте си донесли оттам камъче с кръстче. Няма да ви питам и дали носите гръцко сърмено парцалче с кръстче за късмет, нито дали сте пускали стотинки "За късмет" в пластмасовото шише в една от черквите в Поморие (поне така пише на шишето).
Аз пък няма да крия, дори да не ме питате, че дълго време, след като вече бях възцърковена, по навик избягвах да оставям чантата си на пода и да събувам обувките си с носовете към стената.
Едно е ясно, че докато съм го правела, онзи с украста на главата яко се е кефил. Кефи се и на вас всеки път, когато чукате на дърво вместо да се прекръстите, и праща в мислите ви поредната си черна котка.
Но тя, черната котка, може да бъде обесена. Дори не е необходимо да й сковавате бесилка. Просто не й обръщате внимание, живеете според християнските принципи, приемайте достойно Тялото и Кръвта Хрстови и се водете от доказаните авторитети на църквата, а не от мъдруванията на требничарите. Защото не е тайна, че суеверията са се вкоренили така здраво в църквата ни не само от невежеството на някои хора в тъмни одежди, но и факта, че от тях се печели повече, отколкото от треби.
Аз лично, съм непримирима към тях, особено когато те се разпространяват в църквата. Затова с искрена радост видях новият сайт

http://sueverie.net/

Ще се радвам, ако с линка към него съм помогнала на някой от вас да се освободи от властта на суеверията или само да се посмее да някой от историите, свързани с черни котки, йерусалимски хляб и други кухи теории, описани в него.