Хипократова клетва? Просто ритуал

СИЛВИЯ НИКОЛОВА,
В-к "МОНИТОР", 21 май 2009 г.


„Абе това журналистите сте били много паметливи. Кой ви облъчва с приказки за Хипократовата клетва? Някой да ви е казал, че тя има някаква юридическа стойност? Хипократова клетва. Ха! Просто ритуал". Такива неща ми наговори преди време един известен наш лекар и бивш синдикален активист. Годината беше 1996-а. Пироговци водеха протестите срещу тогавашния кабинет, в първите редици беше и моят познайник. Днес той вече е професор. Синдикалната си дейност замени с политическа. За времето от тогава досега докторът направи много неща - смени колата, жената и няколко политически формации. Не смени само възгледа си: „Хипократова клетва. Ха! Просто ритуал. Абе това вие, журналистите,..."
Този лекар-политик някак си не ми излиза от ума тези дни, откакто се чу, че шефката на Националната онкологична болница доц. Петранка Троянова е клиент на прокуратурата. Разследват я за заобикаляне на Закона за обществените поръчки, даването на дейности по охраната, прането и почистването на болницата на фирми без търг. Което ни повече, ни по-малко е за сметка на самите болни. Както, пак за сметка на болните, в някои случаи остава и лъчетерапията. Месеци преди да гръмне скандалът с даваните дейности без търг, пациенти на онкологията алармираха, че на някои от тях се налагало да броят пари на ръка, за да не чакат ред за лъчетерапия - пак дейност, за която държавата плаща от данъците на всеки един от нас. Излишно е да се припомня, че лъчетерапията не е солариум, а животоспасяващо средства, поради което нито един разумен човек с тумори не може да си позволи да я отлага за неопределено време. Излишно е да се припомня обстоятелството, че към неблагополучията в нашето здравеопазване се прибавя и това, че в страната ни броят на хората с ракови заболявания надхвърля 200 000 души. Всяка година той се увеличава с около 3 на сто. В същото време парите за лечението на тези хора ще намаляват заради незначително увеличавания всяка година бюджет и изпреварващите го цени на новите, последни поколения ефикасни терапии срещу туморите. Само 25% от пациентите, нуждаещи се от химиотерапия, стигат до нея. По подобен начин стои въпросът и с лъчетерапията. Достатъчно е да знае човек, че от заведените девет дела от онкоболни пациенти срещу Министерството на здравеопазването за липса на лекарства, отказано лечение и грешна диагноза заради калпава апаратура към днешна дата са останали живи само двама, за да напопържа де що някой предизборно се изпъчи с обещания за «безплатно и достъпно здравеопазване за всички». Имаше го на първите предизборни плакати на Блага Димитрова, чуваме го сега и от хората на Бойко Борисов.
И ако политиците имат оправдание да обещават това, което не могат да изпълнят, то въпросът е защо вездесъщият Български лекарски съюз мълчи, когато доктори в нечии изборни листи отворят уста да прелъстяват предизборно и здрави, и болни. Защо вездесъщият съюз, членството в който е задължително, ерго негови членове са и политиците лекари, не ги подведе под отговорност за нарушаване на лекарската етика. Защо лекарският съюз нито веднъж през годините не призна, че негов член е подкупен и не му отне правата да практикува, та дори когато прокуратурата му даваше дължимото от закона. Сякаш от съсловната организация, най-авторитетната през 30-те години, днес е останало само празно название. Дали пък не греша? Дали пък Българският лекарски съюз не е решил да потърси отговорност на своите членове-политици за празните обещания?