неделя, 31 май 2009 г.

Проф. Параскева Стаменова, завеждащ Клиниката по неврология в болница "Царица Йоанна":

Обществото е длъжник на пациентите с множествена склероза

Това са умни хора с потенциал, на които трябва да се създадат условия за реализация

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
В-к "МОНИТОР"
27 май 2009 г.



- Проф. Стаменова, множествената склероза не е от социално значимите заболявания, но прави впечатление, че в последните години тя засяга все повече хора у нас. Колко души страдат от това заболяване?
- Множествената склероза у нас засяга един до четирима на 100 000 души население, което я прави несравнима по отношение на социално значимите заболявания, каквито са онкологичните, например. Предполага се, че за една година в България има около 80 нови случая. Общо у нас болните са 3000-4000 души. Множествената склероза е важно автоимунно заболяване, което в голям процент от случаите започва в млада възраст - между 20 и 30 години. Понякога покосява 18-годишни, но имаме случаи и на 10-годишни деца.
- Ясно ли е защо е толкова "млада" тази болест?
- Не е ясно защо засяга предимно млади хора. Ако знаехме, щяхме да имаме Нобелов лауреат. Става дума за автоимунно заболяване, причинителите на което не са доказани. Предполага се, че те могат да бъдат различни генетични предразположения, възпалителни процеси или вирусни. Имунитетът на човека се променя. Започва възпаление, което води до образуването на плаки и дегенерация. Тези плаки не са атеросклеротични. Те се намират на множество различни места в бялото вещество на мозъка, докато атеросклеротичните са в сивото вещество. По тази причина заболяването е наречено множествена склероза, а образуваните в бялото вещество плаки поразяват различни системи в човешкия организъм. В резултат може да бъде увредено зрението на едното или на двете очи, да се получи слабост в ръката или в крака. Слабостта може да бъде и в двата крака. Възможно е да се стигне до болки или до нечувствителност. Възможни са и гълтателни нарушения, в резултат на които пациентът да не може да пие дори вода.
- Как най-общо протича това заболяване?
- Най-честата форма на протичането му е пристъпно ремитентно. Това означава, че когато има пристъп, той се лекува. След терапията човек се подобрява. Достига се период, в който няма никаква симптоматика на заболяването. Понякога се случва да минат месеци, дори десет години, в които човек да няма никакви оплаквания, докато изведнъж отново се появи пристъп. Като продължителност периодите са различни. При по-леките форми са възможни един-два пристъпа на година-две. При най-доброкачествените форми периодът може да продължи с години, докато пристъпите не се появят отново. Следва ново лечение, човек отново е без пристъпи до следващия път.
Другата форма на заболяването е първично прогредиентна, тоест напредваща. Например лекарят лекува определени оплаквания, но впоследствие към тях се появяват втори, трети, четвърти. Например първоначално блокират крака и ръката, после се появяват напикавания, следва загуба на зрението или сетивни нарушения. Прибавят се все нови и нови неврологични симптоми до настъпване на тежката инвалидизация.
Третата форма на множествената склероза е вторично прогредиентна.
Методите на лечение в пристъпния и извънпристъпния период се различават. За извънпристъпния период вече има добри медикаменти, с каквито разполагаме и ние тук, в България. Националната здравноосигурителна каса ги реимбурсира на 100 процента. Според медицинските показания оценката се извършва от комисии. Много важен в случая е ядрено-магнитният резонанс. Преди години, когато той още не бе открит, диагнозата се поставяше много късно. Сега има възможност множествената склероза да бъде открита рано, а лечението да започне навреме.
- Какви са признаците на заболяването?
- Например една млада жена, която започне да получава нестабилност при ходене, походката й се променя, без особено гадене и повръщане - при тези симптоми може да си помисли, че става дума за невроза. Но те могат да се окажат и признаци на множествена склероза. Затова трябва да се наблюдава за колко време ще отминат тези неразположения. Ако те продължат повече от 48 часа, тя трябва да отиде на невролог. Изследванията, назначени от него, ще установят за какво точно става дума.
Възможно е човек да получи неусетно сетивни нарушения в дясната ръка и десния крак в продължение на пет-седем дни. В такъв случай той също трябва да потърси консултация с невролог. Случва се пациентът да чувства двата си крака като стегнати в ботуши или се спъва с единия, усеща слабост в него - това също е признак за множествена склероза.
- Общопрактикуващите лекари достатъчно добре ли са подготвени, за да вземат мерки навреме и да изпратят своя пациент при специалист, ако има съмнение за множествена склероза?
- Българските лекари са добре подготвени и работят на съвременно медицинско ниво. Нашите джипита в повечето случаи са млади хора, отлично информирани и следящи новостите в медицината. Независимо от някои неблагополучия на здравната ни система в повечето случаи пациентите, за които установяваме множествена склероза, са ни изпратени именно от тях, и то навреме.
Независимо дали на някоя жена й тръпнат ръцете и не може да спи, тя не бива да бъде стресирана, че непременно е с това заболяване. Напълно възможно е просто тя да е по-невротичен тип. Затова лекарите, независимо дали са общопрактикуващи, или специалисти, не бива веднага да плашат своя пациент и да се произнасят категорично, преди да са направени всички необходими изследвания и те да са потвърдили диагнозата множествена склероза.
- Пределно ясно е, че за успеха на терапията на всяко заболяване допринася домашната среда и разбирането на семейството, на приятелите, на колегите. Съществува ли обучение на близките на хора, засегнати от множествена склероза, как да ги подкрепят по подобие на обученията, осъществявани при засегнати от редица други заболявания като диабет, например?
- Освен че започва в млада възраст, при множествената склероза е и тази особеност, че засегнатите от нея са работоспособни. Затова е от изключително значение как ще ги приеме семейството, съпругът, приятелят, защото това са хората, които първи трябва да им окажат подкрепа. Обществото също трябва да бъде толерантно към тях. Тези хора не бива да бъдат изолирани, а да работят. В никакъв случай те не бива да бързат да си вадят тежка инвалидна група. Някои дори искат да го направят с връзки, а после търсят лечение.
- Нима искате да кажете, че човек с тежка инвалидна група не бива да се лекува?
- Не можеш да бъдеш с тежка инвалидна група от 95% и в същото време да искаш да се лекуваш. Тези пациенти трябва да са наясно какво точно искат - дали да са тежко инвалидизирани, или да се лекуват.
Прави впечатление, че тези пациенти са умни хора, с умения. Те имат потенциал да дават продукт в сферата, в която се трудят. Затова трябва да им се създават възможности да работят. Обществото само може да спечели от това, а те да се чувстват пълноценни. Когато се случи пристъп, той преминава с лечение. Рехабилитацията за тяхното здраве е много важна. Като изключим тези две особености, в останалото време те са напълно дееспособни.
- Рехабилитацията достъпна ли е?
- Да, напълно е достъпна, както и за всички останали заболявания. Тя се осигурява по линия на Националния осигурителен институт.
Към хората с множествена склероза трябва да се отнасяме с разбиране. Никой от нас не е застрахован дали това заболяване няма да се прояви у негов близък. В някои случаи болестта води до по-бърза и тежка инвалидизация, но в повечето не се получава тежка инвалидизация. Те могат да бъдат напълно дееспособни в продължение на 20-30 години, да създават семейство, да имат деца.
- Наследствена ли е множествената склероза?
- Не е наследствена, но може да има някои генетични предразположения към нея, така както някои фамилии са предразположени към сърдечносъдови заболявания, например. Няма човек без някакво заболяване, но важното е да не се забравя, че условията, в които той е поставен, са от голямо значение. Множествената склероза се среща по-често при скандинавските народи и много по-рядко в Африка. Забелязват се обаче случаи, в които децата на африкански семейства стават жертва на болестта, след като те се преместят да живеят в САЩ, например.
- На какво се дължи това?
- Никой не знае. Важно е да се знае обаче, че съществуващите терапии до момента не лекуват болестта 100 процента, а забавят пристъпите при 40-60 на сто от болните. При останалите болестта следва естествения си ход.
















Няма коментари: