В професията все по-често се изтиква напред собственото „аз”

Доц. Златица Петрова, директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”:
ВЪЗГОРДЯВАНЕТО СЪЩО ВОДИ ДО ЛЕКАРСКИ ГРЕШКИ

За по-малко от година установихме 12 случая на смърт заради небрежност

Силвия Николова 31 януари 2011 г., в-к "МОНИТОР"

Визитка: Завършила е Медицинския университет в София през 1979 г.Има три специалности: анестезиология и реанимация, клинична токсикология и здравен мениджмънтВ продължение на 13 години е работила в ИСУЛ като анестезиолог1992-1994 г. е била заместник-министър на здравеопазването и главен секретар на МЗ От самото основаване на здравната каса е била последователно директор на дирекция „Медицински дейности” и „Медицински одит”Преподавател е в Медицинския университет в София

- Доц. Петрова, напоследък обществото ни е скандализирано от често повтарящи се лекарски грешки с фатален край. Увеличават ли се те в действителност, или хората вече се научиха да не премълчават и да търсят правата си?
- Част от причините за допусканите грешки и влошаването качеството на медицинските услуги – несвоевременно и достатъчно оказване на помощта, нарушаване на организацията в целия път на пациента, са все елементи на качеството и на достъпа. Именно те водят до лекарските грешки. Никой не е застрахован срещу тях, но някои доктори проявяват високомерие, смятайки че заради високия им професионализъм и дългогодишен стаж не може да им се случи подобно нещо. Високият професионализъм също може да доведе до фалове, ако се пренебрегнат правилата в работата. Независимо, че ние, лекарите, обичаме да казваме, че медицината е изкуство, тя се извършва по строго определени и разписани правила и те трябва да се спазват стриктно. Свободата е в това, че всеки един преценява обема работа, методиката, която ще приложи, лекарствата, които ще изпише на пациента си. Но той не е освободен от общите правила, а те определят цялото му битие на лекар. Като такъв той трябва да ги спазва стриктно. В случая с починалата 4-годишна Гергана в ИСУЛ имаме точно пренебрегване на правила. Същото е налице и в случая с едногодишното момиченце в „Пирогов”, чиято здрава ръчичка бе срязана по погрешка. Там проверката ни още не е приключила, но данните ще бъдат оповестени веднага щом това стане, до дни. Връзката между лекуващия лекар не приключва с операцията. Тя продължава до завършването на целия диагностично-лечебен процес – нещо, което не бе направено в случая с починалото дете в ИСУЛ. Освен това в една болница дейността е екипна. За съжаление все по-често наблюдаваме индивидуализация в професията, изтикването напред на собственото „аз”, непременно „аз” да поема и да се грижа за пациента. За един болен, особено в лечебно заведение е необходимо наблюдението от различни специалисти.
- На какво се дължи тази индивидуализация? Дали пък не е в резултат на прословутите клинични пътеки, чрез които един лекар може да си докара повече пари, ако не сподели работата с колеги?
- За съжаление е така. Самата политика „парите следват пациента” не е никак лоша. Болният има право да избере в кое лечебно заведение да отиде и при кой специалист. Естествено е, че предпочитаните болници правят по-голям оборот и са по-печеливши от останалите. От друга страна обаче, това положение доведе до индивидуализацията. Всеки един лекар се стреми да има повече пациенти, да се грижи той за тях от началото до край. Медицината обаче е екипна дейност. При извършването на операцията освен хирургът работят още анестезиолог, медицинска сестра. След приключването й за оперирания се грижи екипът в реанимацията. Ако всички тези хора не действат синхронно, могат да се получат пропуски и резултатът да е фатален край, както се случи в ИСУЛ с 4-годишната Гергана. Така е станало и в „Пирогов” със срязаната здрава ръка на детето. Самата доц. Павка Тричкова заявява пред извънредната комисия от болницата, че се е стигнало до това, защото екипът й е приготвил всичко, а тя е влязла само да оперира. Отишла е при подготвен пациент, т.е. отговорността не е индивидуална, а на целия екип, че не са догледали нещата. Грешките се задълбочават, именно защото лекарите започват да работят само за себе си, като се стараят да решат еднолично възникналите проблеми.
- Изпълнителната агенция „Медицински одит” работи едва от една година. Търсят ли ви вече гражданите, от какво се оплакват най-често?
- Ние не работим само по жалби и сигнали. Основната задача на Изпълнителната агенция „Медицински одит” е да видим какво е качеството на медицинската помощ. Непрекъснато правим систематични проверки не само за качеството, но и за това как се изпълняват стандартите по различните специалности, каква е ефективността, как се управлява едно или друго лечебно заведение и каква е организационната му ефективност. Въпреки че сме млада институция, имаме някои впечатления и анализи, направени на база наблюденията ни за изпълнението на медицинските стандарти. От март 2010 г. имаме над 570 жалби. От направения от нас анализ се оказва, че 75% от тях са за качеството на медицинската помощ. Оплакват се от достъпността й, от това, че тя не е оказана своевременно, че не е адекватна. Някои хора директно обвиняват лекарите в грешки. По жалбите, отнасящи се до качеството на медицинската помощ, сме направили 140 проверки. В 45 на сто от тях резултатите потвърждават влошено качество. Има и доказани 12 случая на лекарска небрежност, в резултат на която е настъпила смърт. Установили сме 19 нарушения на изискванията на утвърдените от министъра на здравеопазването медицински стандарти за качество, а нарушенията на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ са 32. Нарушенията в организацията на диагностично-лечебния процес са 54. Лекарска небрежност сме установили в 12 случая с фатален изход. Сред тях е и фрапиращ случай на починал 52-годишен мъж с явни данни за инфаркт, ясно видими от електрокардиограмата. Въпреки това обаче лекарите го отпращат вкъщи, където той издъхва.
- Известно ли ви е на базата на ваши проверки да са отнети правата на някои от лекарите, допуснали грешки и небрежност?
- Последният случай с д-р Михаил Маджунов от ИСУЛ, чиято 4-годишна пациентка Гергана издъхна, е точно такъв. На него са отнети лекарските права за една година.
- Прави впечатление, че Българският лекарски съюз и неговата етична комисия не са строги по отношение на наказанията. Дали пък на д-р Маджунов не бяха отнети правата, та макар и за срок от една година, само защото случаят с малката Гергана беше широко отразяван в медиите?
- Не мисля, че е така. Изпълнителната агенция „Медицински одит” работи добре с етичната комисия на Българския лекарски съюз и със самата съсловна организация. Когато установим конкретни данни в резултат на наша проверка, веднага ги уведомяваме какви нарушения сме засекли. Санкциите на агенцията се налагат на базата на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравето. В тях ясно и точно е казано за кои нарушения какви наказания, глоби и санкции можем да наложим ние като институция, работеща по Закона за административните нарушения и наказания. В тези нормативни документи обаче няма диференциация за тежестта на нарушението. За нарушение на стандартите за качество например, включително за лекарска грешка, когато се случва за пръв път, санкцията за физическо лице е от 300 до 600 лева. Няма диференциация дали е за грешка в епикризата или за пропуск в лечението, довел до увреждане. Малко по-висока е глобата за юридическото лице, но пак е малко. Тя е от 500 до 2000 лева. Ако повторно се установят нарушенията, сумите са малко по-големи, като значително по-високи са само за юридическите лица – от 8000 до 20 000 лева, но те се прилагат най-вече когато има нарушения в устройствения правилник и в организацията на дейността на цялото лечебно заведение. Най-често това се случва, когато имаме двойно финансиране - веднъж болницата е отчела пациентите си пред здравната каса, и втори път – през Министерството на здравеопазването. По-голямо е административното наказание за физическо лице - между 2000 и 5000 лева, когато има нарушение в организацията и връзките на диагностично-лечебния процес и стандарта за качество. Глобите за физическите лица, т.е. за персонала, са много малки.
- Пределно ясно е, че тези малки глоби трудно респектират. Ще поискате ли повишаването им?
- Целта на един медицински одит е не непременно да наложи наказания, а да се диференцира самото нарушение, болницата да разбере къде греши и да подобри своята дейност. Освен това в резултат на направените анализи да се промени нормативната уредба, защото в много случаи се получават системни грешки заради недобрата организация. Редно е обаче да има диференциация съобразно тежестта на нарушението. Това може да стане с промяна на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравето. В агенцията вече се получават благодарствени писма от болници и дори от лекари, които твърдят, че след нашите проверки сме им помогнали да подобрят своята работа. За мен това е признание за дейността ни. Други лечебни заведения пък оспорват наложените от нас санкции. Интересното е, че не ги оспорват като неправилни, а заради размера на санкцията. Т.е. те разбират, че има допусната грешка, но не са съгласни заради наранено себелюбие. На Изпълнителната агенция „Медицински одит” е дадена възможност да предлага на министъра на здравеопазването да наложи дисциплинарно наказание на директора на дадено лечебно заведение или да му предлагаме да отнема разрешителното за дейност на болница или отделение.
- Поискали ли сте вече да бъде отнето разрешителното за дейност в отделение на някоя болница?
- Да. В многопрофилната болница във Видин отделението по урология е в нарушения, от които следва да им се отнеме разрешителното за дейност. Предложили сме на здравния министър да бъде отнето разрешителното на още една болница във Видин, но частна. Тя не извършва никаква дейност, независимо че има разрешително. Освен това има нарушения в мениджмънта на лечебното заведение. Не ми е ясно защо собственикът я държи и поддържа персонал, при положение че дейност няма. Изпълнителната агенция „Медицински одит” не отнема лекарски права, това е в прерогативите на министъра на здравеопазването, на лекарската колегия и на съдилищата.