580 000 души вървят километри за преглед

Пращат фелдшери в селата без джипита

Здравната каса сключва договори само с най-добрите клиники

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В-к "МОНИТОР" 02.02.2011

Здравната каса да сключва с фелдшерите договори, подобни на тези с джипитата, за да се грижат за хората в малките населени места, където общопрактикуващи лекари няма. Тази мярка може да реши дефицита до известна степен, съобщи за «Монитор» министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Това може да се осъществи след месец-два, когато касата скрючи договорите с лекарите и стане ясно къде какви бройки остават непопълнени, разясни той.Експерти от касата и Министерството на здравеопазването ще решат допълнително точно кои правомощия да бъдат дадени на фелдшерите и дори дали да имат право

да изписват безплатни лекарства по линия на касата

424 лекарски кабинета сега стоят празни, те са предимно в селата и малките градчета. 580 хиляди души на практика нямат на разположение доктор и са записани при джипита в по-големите градове. На някои от тях, предимно възрастни хора, се налага да бият път по 50-60 км, когато се разболеят и дори само за да им изпише общопрактикуващият лекар безплатните лекарства по здравната каса.Най-остър е дефицитът на джипита в Кърджали, Ардино, Крумовград, Момчилград. Там свободните практики са 51. Незаети има още във Варна, Девня, Провадия, Аврен, Белослав, Асеновград, Карлово, Брезово, Калояново, Хисаря – общо 26 в тези селища са под ключ. Незаети лекарски практики има още в Антоново, Омуртаг, Попово, Опака и Търговище – общо 27. Кабинети под ключ има още в почти всички по-малки общини в страната. Най-много са свободните места в селищата с висок процент безработни и неосигурени здравно.На местата, където няма лекари, могат да помогнат и общините, като ги стимулират финансово или им предоставят по-изгодни условия за наемане на кабинетите например, каза още здравният министър д-р Стефан Константинов и добави, че ще се търсят възможности и за допълнителни средства за спешната помощ, която да поема хората от селищата без лекар. Министерството на здравеопазването издаде разрешителни за дейност на 297 от 312 болници в страната вчера, които кандидатстват за пререгистрация, съобщиха от ведомството. Документите на 11 от останалите лечебни заведения все още се допълват, а други четири няма да получат разрешение за дейност. Причините за отказите са лоши хигиенни условия, непокриване на медицинските стандарти или ликвидация на съответните болници.

До края на февруари ще бъде изготвен регистърс

всички лечебни заведения, в който ще бъде описано какви медицински услуги се осъществяват в тях и по какви клинични пътеки.Здравната каса следва да сключва договори по клинични пътеки не с всички нови болници, а с тези, които могат да докажат качество по конкретни критерии, заяви министър Константинов. Това е модерният подход, който трябва да се прилага. В момента, дори след последните промени в Закона за здравното осигуряване, тя е задължена да сключи договор с всяка болница, която отговаря на критериите на МЗ да бъде регистрирана като болница. Промяна може да стане с промяна на Закона за здравното осигуряване и Закона аз лечебните заведения и аз ще инициирам такова предложение, добави още министър Стефан Константинов.По думите му така НЗОК ще избере най-добрите болници, в които да се лекуват здравноосигурените, за които тя плаща на практика.

Осигуриха 107 млн. лв. за онколекарства

През тази година за лекарства за онкоболни са осигурени 107 млн. лв. и по 66 лв. за консумативи на една диализна процедура, съобщиха от Министерството на здравеопазването Досега тези медикаменти се осигуряваха чрез провеждането на централизиран търг от МЗ. От 2011-а обаче медикаментите за раковоболните и част от консумативите за хората на диализа ще са за сметка на Националната здравноосигурителна каса.Така пациентите ще бъдат снабдявани по-бързо с необходимите им медикаменти, тъй като няма да зависят от провеждането на търговете, обясниха преимуществото от МЗ.Междувременно до края на януари всички 83 болници и диспансера обявиха тръжни процедури за снабдяване с медикаменти за онкологични заболявания или консумативи за диализа, с които ще се лекуват пациентите им на място. Средствата за тези продукти се осигуряват от МЗ.

Четири болници няма да получат разрешение за дейност, съобщиха от Министерство на здравеопазването. Оттам уточняват, че ведомството е издало разрешителни за дейност на 297 от 312 болници, които кандидатстваха за пререгистрация.Документите на 11 от останалите лечебни заведения все още се допълват, а причините четирите лечебници да не получат разрешение са лоши хигиенни условия, непокриване на медицинските стандарти или ликвидация на съответните болници.На базата на пререгистрацията и изискванията в Закона за лечебните заведения МЗ изработи проект на Национална здравна карта.В нея се съдържат максималният и минималният брой на болничните легла по области, за които НЗОК може да сключи договор. До края на февруари ще бъде изготвен и регистър с всички лечебни заведения за болнична помощ и техните нива на компетентност.