Кадафи си отива до седмица Въпреки съпротивата
Изтеглянето на българите е необходимо, защо- то са заплашени
Силвия Николова, 23 февруари 2011 г. в. "МОНИТОР"
- Г-н Цонев, вие сте един от най-добрите познавачи на арабския свят в България. Какви са очакванията ви за събитията в Бенгази?
- До една седмица, максимум десет дни, макар и с много голяма съпротива от страна на Кадафи, той ще си отиде. Събитията в Либия обаче ще бъдат много по-остри, отколкото в Египет, независимо че населението там е много по-малко.
- Какво разбирате под „по-остри”?
- Ще се използват всички възможни средства за защита на режима, макар че голяма част от армията и от полицията започва да изоставя лидера и преминава на страната на демонстрантите. В същото време обаче се появяват съобщения едва ли не за бомбардировки на столицата Триполи. Това означава, че сблъсъкът ще е много силен.
- За разлика от Бенгази, в Триполи опозицията и в частност интелигенцията не е така консолидирана срещу Кадафи.
- Винаги в опозицията срещу Кадафи Бенгази е бил водещ. Нека не забравяме, че през 1969 г. той свали крал Ибриз, който е точно от района на Бенгази. Освен това градът винаги е бил настроен опозиционно спрямо Триполи, като спорът е бил кой от тях ще бъде водещ.
- Какво оттогава досега пречи на опозицията в Бенгази да се справи с режима?
- Кадафи има много голяма популярност от когато свали монархията. Още повече, че той се смяташе за ученик на египетския президент Гамал Абдел Насър. Освен това той се опита на няколко пъти да прави единство с тази или онази арабска държава. Именно този арабски национализъм, който преобладаваше в умовете на интелигенцията по онова време, му даваше и известен престиж. Кадафи закри чуждестранните военни бази на САЩ и Великобритания. Това също му създаде авторитет на човек, който се бори с империализма, а антиимпериализмът в онова време беше на мода. Затова трябва да търсим последователност във всички неща, случващи се в Либия. С времето обаче Кадафи смаза и няколко бунта. В по-ново време в Бенгази се създаде допълнителна опозиция заради българските медицински сестри. Когато обаче имаше бум на СПИН в болницата, а това бе във времето на ембаргото, когато там нямаше дори достатъчно медицински консумативи за еднократна употреба, той не можа да овладее ситуацията. Едно е ясно, изтеглянето на българите оттам е абсолютно необходимо. Те са заплашени от хаоса в страната.
- Засега обаче немалко българи в Либия демонстрират спокойствие и съвсем не мислят да се връщат. Има ли директна опасност за тях?
- Тъй като повечето от работещите българи там са в сферата на медицината, си правят илюзии, че няма пряка опасност за тях, защото ситуацията е вътрешнополитическа. Когато обаче броят на убитите и ранените нарасне още повече, когато лекарите няма да имат сили и възможност да овладеят положението, да спасяват човешки животи независимо от усилията си, тогава нещата ще се обърнат срещу тях, срещу медицинските грижи там въобще.
- Никой не знае официално колко наши сънародници работят в Либия. По официални данни на Министерството на външните работи те са около 250 човека. Имате ли обяснение защо българинът няма практика да се обажда в посолството и в консулствата на страната, в която пребивава?
- Когато един американец отиде зад граница, след настаняването си в хотела веднага звъни в посолството, дава данните си и казва къде се намира. При нужда се знае къде да бъде търсен и да му бъде помогнато. След 1989 г. нашите закони не изискват български граждани да се явяват в посолствата. Причините са насложени от миналото, когато хората се страхуваха, че там има ченгета, които ще изкопчват информация от тях. Този страх от миналото се смени със страха, че някои наши, които се замогнат зад граница, могат да бъдат попитани какви данъци плащат. Според мен трябва да се върне задължителната практика сънародниците ни да се обаждат в нашите посолства в страните, в които пребивават. Истината е, че не знаем колко българи има не само в Либия, но и в останалите държави. Нашенецът се появява от небитието едва когато се случи някакъв инцидент и му е нужна помощ. Това е абсолютно недопустимо.
- Казвате, че обстановката в Либия ще поутихне до 7-10 дни. Със или без чужда намеса?
- Външни сили определено няма да се намесят. Президентът Барак Обама е умерен в критиките си към Кадафи. Либия е един от основните доставчици на петрол през Италия за целия Европейски съюз, затова и в него реакциите са умерени. Както казва народът: „Интересът клати феса”. Този интерес обаче ще бъде скъпо платен от либийския народ. Виждането е, че проблемите там са вътрешна работа, която трябва да се реши с вътрешни сили. Възниква обаче големият въпрос кой ще възседне тези движения, след като опозицията свърши мръсната работа.
- Можете ли да кажете кой ще извлече дивиденти?
- Най-организираните сили са две. Едната е армията – тя е водещата сила. Другата са т. нар. Мюсюлмански братя, които засега критикуват от време на време и изчакват някой да свърши мръсната работа. Не бива да се забравя фактът, че религията на държави като Либия и Тунис е ислямът. За хората там това е начин на живот, мислене, бит, всекидневие, всичко. В тези страни едва ли ще се намерят 4-5 процента, които да заявят, че не са вярващи. Останалите са искрено вярващи в исляма.
- Има ли опасност, след като уличните стълкновения утихнат, в Либия да се стигне до крайна радикализация на исляма? Ясно ли е към момента кое крило на исляма е водещо там?
- Кадафи излезе на преден план и като реформист на исляма. Ислямистите се обявяват именно срещу това - той си позволи навремето да реорганизира религията. Кадафи промени датата, от която започва ислямското летоброене, промени имената на месеците, въведе нови ритуали и молитви в джамиите. В модерния ислям има както реформисти, така и крайни елементи. След като уличните сблъсъци в страната поутихнат, в Либия ще има политически хаос. Ще се разрази борба сред онези, които сега са единни срещу Кадафи.
- Само на политическата сцена ли ще се вихри този хаос или ще се пренесе и по улиците?
- Ще бъде и на двете места, защото либийците са твърде емоционални хора. Аз познавам лично Кадафи и смело мога да заявя, че той е типичен либиец – както мисли, така и действа.
- Какво разбирате под типичен либиец?
- Например когато либиецът се качи в автомобил, кара, без да гледа къде отива, какво е движението, още по-малко гледа пътните знаци. Не внимава за пътя, просто се движи от емоцията. Кадафи например им направи огромни магистрали, но либийците пак карат в насрещното платно. На първо място те поставят емоцията, а на второ действието.
- Какви са вашите лични впечатления от Кадафи?
- По време на посещението му в България през 1978 г. аз го придружавах в продължение на една седмица. Тогава Кадафи беше млад, хубав и енергичен. На Орлов мост огромна дамска компания го посрещна с цветя и голям ентусиазъм. Там кметът Петър Междуречки му връчи ключа на София. Още тогава Кадафи беше отличен артист, умееше да разговаря, но умееше и да прави номера.
- Лично на вас какъв номер е спретвал?
- О-о-о, много неприятен. В Правец Тодор Живков му даваше официален обяд. Договаряме се да бъдем в залата в 13 часа. Живков слиза, отива да си мие ръцете, връща се, а Кадафи го няма. Напрежението се натрупва, Първият мълчи, ние не знаем какво да правим. В 13.10 слиза ординарецът на Кадафи и заявява, че полковникът ще обядва в 14 часа. Можете да си представите какъв ужас изпитах, когато започнаха да ме разпитват дали не съм сгрешил с превода.
- Спомените ви са весели, но сънародниците ни в Либия никак не се чувстват по този начин. Какво ще кажете на тези от тях, които въпреки помощта на правителството ни не пожелаха да се качат на самолета за България?
- В никакъв случай да не изпадат в паника и да гледат колкото е възможно повече да бъдат любезни с либийците.
Силвия Николова, 23 февруари 2011 г. в. "МОНИТОР"
- Г-н Цонев, вие сте един от най-добрите познавачи на арабския свят в България. Какви са очакванията ви за събитията в Бенгази?
- До една седмица, максимум десет дни, макар и с много голяма съпротива от страна на Кадафи, той ще си отиде. Събитията в Либия обаче ще бъдат много по-остри, отколкото в Египет, независимо че населението там е много по-малко.
- Какво разбирате под „по-остри”?
- Ще се използват всички възможни средства за защита на режима, макар че голяма част от армията и от полицията започва да изоставя лидера и преминава на страната на демонстрантите. В същото време обаче се появяват съобщения едва ли не за бомбардировки на столицата Триполи. Това означава, че сблъсъкът ще е много силен.
- За разлика от Бенгази, в Триполи опозицията и в частност интелигенцията не е така консолидирана срещу Кадафи.
- Винаги в опозицията срещу Кадафи Бенгази е бил водещ. Нека не забравяме, че през 1969 г. той свали крал Ибриз, който е точно от района на Бенгази. Освен това градът винаги е бил настроен опозиционно спрямо Триполи, като спорът е бил кой от тях ще бъде водещ.
- Какво оттогава досега пречи на опозицията в Бенгази да се справи с режима?
- Кадафи има много голяма популярност от когато свали монархията. Още повече, че той се смяташе за ученик на египетския президент Гамал Абдел Насър. Освен това той се опита на няколко пъти да прави единство с тази или онази арабска държава. Именно този арабски национализъм, който преобладаваше в умовете на интелигенцията по онова време, му даваше и известен престиж. Кадафи закри чуждестранните военни бази на САЩ и Великобритания. Това също му създаде авторитет на човек, който се бори с империализма, а антиимпериализмът в онова време беше на мода. Затова трябва да търсим последователност във всички неща, случващи се в Либия. С времето обаче Кадафи смаза и няколко бунта. В по-ново време в Бенгази се създаде допълнителна опозиция заради българските медицински сестри. Когато обаче имаше бум на СПИН в болницата, а това бе във времето на ембаргото, когато там нямаше дори достатъчно медицински консумативи за еднократна употреба, той не можа да овладее ситуацията. Едно е ясно, изтеглянето на българите оттам е абсолютно необходимо. Те са заплашени от хаоса в страната.
- Засега обаче немалко българи в Либия демонстрират спокойствие и съвсем не мислят да се връщат. Има ли директна опасност за тях?
- Тъй като повечето от работещите българи там са в сферата на медицината, си правят илюзии, че няма пряка опасност за тях, защото ситуацията е вътрешнополитическа. Когато обаче броят на убитите и ранените нарасне още повече, когато лекарите няма да имат сили и възможност да овладеят положението, да спасяват човешки животи независимо от усилията си, тогава нещата ще се обърнат срещу тях, срещу медицинските грижи там въобще.
- Никой не знае официално колко наши сънародници работят в Либия. По официални данни на Министерството на външните работи те са около 250 човека. Имате ли обяснение защо българинът няма практика да се обажда в посолството и в консулствата на страната, в която пребивава?
- Когато един американец отиде зад граница, след настаняването си в хотела веднага звъни в посолството, дава данните си и казва къде се намира. При нужда се знае къде да бъде търсен и да му бъде помогнато. След 1989 г. нашите закони не изискват български граждани да се явяват в посолствата. Причините са насложени от миналото, когато хората се страхуваха, че там има ченгета, които ще изкопчват информация от тях. Този страх от миналото се смени със страха, че някои наши, които се замогнат зад граница, могат да бъдат попитани какви данъци плащат. Според мен трябва да се върне задължителната практика сънародниците ни да се обаждат в нашите посолства в страните, в които пребивават. Истината е, че не знаем колко българи има не само в Либия, но и в останалите държави. Нашенецът се появява от небитието едва когато се случи някакъв инцидент и му е нужна помощ. Това е абсолютно недопустимо.
- Казвате, че обстановката в Либия ще поутихне до 7-10 дни. Със или без чужда намеса?
- Външни сили определено няма да се намесят. Президентът Барак Обама е умерен в критиките си към Кадафи. Либия е един от основните доставчици на петрол през Италия за целия Европейски съюз, затова и в него реакциите са умерени. Както казва народът: „Интересът клати феса”. Този интерес обаче ще бъде скъпо платен от либийския народ. Виждането е, че проблемите там са вътрешна работа, която трябва да се реши с вътрешни сили. Възниква обаче големият въпрос кой ще възседне тези движения, след като опозицията свърши мръсната работа.
- Можете ли да кажете кой ще извлече дивиденти?
- Най-организираните сили са две. Едната е армията – тя е водещата сила. Другата са т. нар. Мюсюлмански братя, които засега критикуват от време на време и изчакват някой да свърши мръсната работа. Не бива да се забравя фактът, че религията на държави като Либия и Тунис е ислямът. За хората там това е начин на живот, мислене, бит, всекидневие, всичко. В тези страни едва ли ще се намерят 4-5 процента, които да заявят, че не са вярващи. Останалите са искрено вярващи в исляма.
- Има ли опасност, след като уличните стълкновения утихнат, в Либия да се стигне до крайна радикализация на исляма? Ясно ли е към момента кое крило на исляма е водещо там?
- Кадафи излезе на преден план и като реформист на исляма. Ислямистите се обявяват именно срещу това - той си позволи навремето да реорганизира религията. Кадафи промени датата, от която започва ислямското летоброене, промени имената на месеците, въведе нови ритуали и молитви в джамиите. В модерния ислям има както реформисти, така и крайни елементи. След като уличните сблъсъци в страната поутихнат, в Либия ще има политически хаос. Ще се разрази борба сред онези, които сега са единни срещу Кадафи.
- Само на политическата сцена ли ще се вихри този хаос или ще се пренесе и по улиците?
- Ще бъде и на двете места, защото либийците са твърде емоционални хора. Аз познавам лично Кадафи и смело мога да заявя, че той е типичен либиец – както мисли, така и действа.
- Какво разбирате под типичен либиец?
- Например когато либиецът се качи в автомобил, кара, без да гледа къде отива, какво е движението, още по-малко гледа пътните знаци. Не внимава за пътя, просто се движи от емоцията. Кадафи например им направи огромни магистрали, но либийците пак карат в насрещното платно. На първо място те поставят емоцията, а на второ действието.
- Какви са вашите лични впечатления от Кадафи?
- По време на посещението му в България през 1978 г. аз го придружавах в продължение на една седмица. Тогава Кадафи беше млад, хубав и енергичен. На Орлов мост огромна дамска компания го посрещна с цветя и голям ентусиазъм. Там кметът Петър Междуречки му връчи ключа на София. Още тогава Кадафи беше отличен артист, умееше да разговаря, но умееше и да прави номера.
- Лично на вас какъв номер е спретвал?
- О-о-о, много неприятен. В Правец Тодор Живков му даваше официален обяд. Договаряме се да бъдем в залата в 13 часа. Живков слиза, отива да си мие ръцете, връща се, а Кадафи го няма. Напрежението се натрупва, Първият мълчи, ние не знаем какво да правим. В 13.10 слиза ординарецът на Кадафи и заявява, че полковникът ще обядва в 14 часа. Можете да си представите какъв ужас изпитах, когато започнаха да ме разпитват дали не съм сгрешил с превода.
- Спомените ви са весели, но сънародниците ни в Либия никак не се чувстват по този начин. Какво ще кажете на тези от тях, които въпреки помощта на правителството ни не пожелаха да се качат на самолета за България?
- В никакъв случай да не изпадат в паника и да гледат колкото е възможно повече да бъдат любезни с либийците.
Визитка
Завършил е Московския държавен университет по международни отношения с първи език арабскиДългогодишен дипломатРаботил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и АлжирБил е посланик в Алжир и в Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирстваПреподавател е в Софийския университет и в Югозападния университет в БлагоевградПреводач, писател и журналист. Член е на УС на Организацията на обединените българи
Няма коментари:
Публикуване на коментар