Д-р СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ, министър на здравеопазването:
Веднъж завинаги трябва да си отговорим, има ли роля държавата в здравеопазването
Силвия НиколоваВ-к "МОНИТОР", 02.02.2011
Визитка: Роден на 2 януари 1966 г.Завършил Медицинския университет в София през 1989 г.През 1995 година придобива специалност акушерство и гинекологияРаботил е и в ТунисБил е заместник-председател на управителния съвет на Българския лекарски съюз и член на Съвета на директорите на Многопрофилната болница за активно лечение „Никола Василиев” АД в Кюстендил.На 6 октомври 2010 година е избран от Народното събрание за министър на здравеопазването
- Министър Константинов, по ваше предложение кабинетът прие наредба, фиксираща цените за избор на екип и лекар в болниците. Оказа се обаче, че все още се практикува искането за т. нар. „дарения” в полза на лечебното заведение. Разрешено ли е това и ако не, какви наказания предвиждате?
- Няма никакво значение как ще бъде наречено – дарение или доплащане. Важното е, че то не е законно. Доплащането в болниците не фигурира нито в Националния рамков договор, нито в Закона за здравното осигуряване. То е забранено преди години с наредба още от бившия здравен министър проф. Радослав Гайдарски. С новата наредба изборът на екип е ясно регламентиран. Оттук насетне всичко зависи от това колко пациенти ще са склонни да си отстояват правата. За подобно нарушение глобите са от 2000 до 5000 лева. В момента вървят проверки в болниците. Очакваме резултатите до дни
.- Как се осъществява медицинската помощ в населените места, където персоналът в спешните звена не е достатъчен?
- Общопрактикуващите лекари вече трябва да се организират в групови практики или да сключват договори с медицински центрове, които да поемат пациентите им в неработни за тях дни и нощем. В големите градове тази система вече тръгна. Проблемът е в малките населени места, където джипитата не са достатъчни, а някъде един лекар обслужва по няколко села. Там, естествено, групова практика за осигуряване на дежурства не може да бъде създадена, а сам общопрактикуващ лекар трудно може да ги осигури. Затова на местата, където те не могат да се групират, обмисляме вариант да насочим повече финансови средства към спешната помощ, която да поема болните. Все се забравя обаче, че на местата, където няма лекари, могат да помогнат и общините.
- Как точно може да стане това?
- Когато общините искат да има лекари в дадено населено място, би трябвало да участват във финансирането им и да им създадат по-привлекателни условия за работа, например по-ниски наеми на кабинетите. Накрая, където има селища без заети практики, а това се отнася за 580 000 души население, здравната каса би могла да сключи договори с фелдшери.
- Да разбираме ли, че 580 000 души в страната не могат да разчитат на личен лекар?
- Тези хора по местоживеене нямат общопрактикуващ лекар, тъй като в селото или градчето им няма практики, но са записани в друго населено място. Това е неудобство, защото при нужда трябва да пътуват с километри за преглед или за изписване на лекарства. - Колко са незаетите лекарски практики в страната?- Четиристотин двадесет и четири не са заети. Те са предимно в Кърджали, Ардино, Крумовград, Момчилград. Там свободните практики са 51. Незаети има още във Варна, Девня, Провадия, Авред, Белослав, Асеновград, Карлово, Брезово, Калояново, Хисаря – общо 26 незаети практики. Свободни има още в Антоново, Омуртаг, Попово, Опака, Търговище – на брой 27 и на още много други места.
- Въпреки допълнителните парични стимули, които дава здравната каса, тези практики не са заети. Има ли анализ защо се получава така, след като има хора, които се нуждаят от медицинска помощ?
- Да, населението се нуждае от медицинска помощ, но това са практики на места, където значителна част от хората са здравно неосигурени. В големите градове такъв проблем няма. Напротив, там дори имаме свръх предлагане на медицински услуги.
- Предвиждате от 2012 година финансирането на болниците да става по т. нар. диагностично свързани групи. В какво се състои тяхното преимущество?
- Когато се работи по клинична пътека, лечебното заведение има сметка пациентът да отива там по-често, за да получава повече пари от здравната каса, ако може, той да бъде лекуван по малко всеки месец. На болницата е изгодно да лекува веднъж едно състояние, втори път – друго, а след време – трето, защото ако лекува всичките заболявания на пациента наведнъж, няма да й платят пари за всичко. Тогава средствата ще й бъдат приведени само за една диагноза по конкретна клинична пътека. При диагностично свързаните групи тези болници, които приемат болни с повече заболявания, ще получат повече средства наведнъж, ако случаят е по-тежък. Ако той е по-лек, и финансирането ще бъде по-малко. Големият им плюс е, че те позволяват да се правят разчети за икономическа ефективност.
- Директори на водещи университетски болници обаче твърдят, че диагностично свързаните групи изискват значително по-голямо финансиране.
- Ако използваме диагностично свързаните групи като инструмент за по-справедливо разпределение на наличните средства, те не са свързани задължително с наличието на по-голям финансов ресурс. Ние обаче можем да имам сериозен проблем, ако не бъде спряна тенденцията за увеличаване броя на болниците и не бъдат намерени механизми, според които ясно да кажем кои лечебни заведения може да финансира здравната каса. Дотогава, каквито и механизми за плащане да намерим, парите все ще се оказват недостатъчни.
- Ако обаче новите болници бъдат ограничени да сключват договори със здравната каса, това няма ли да наруши принципа на равнопоставеност в доставката на здравни услуги?
- Здравеопазването би трябвало да се разглежда така, както се разглежда националната сигурност на страната. То е част и елемент именно от националната й сигурност. Веднъж завинаги трябва да си отговорим има ли роля държавата в здравеопазването, или няма. Този въпрос е решен във всички европейски страни. Учудващо е, че двадесет години след края на комунизма ние все още витаем, търсим и говорим за пълна свобода на пазара.
- На каква база тогава могат да бъдат ограничени новите лечебни заведения да не работят по договори с касата?
- Здравната каса може сама да прецени с колко и кои лечебни заведения да сключва договори за предоставяне на медицински услуги. В момента, дори след последните промени в Закона за здравното осигуряване, тя е задължена да сключи договор с всяка болница, която отговаря на критериите. Това обаче може да стане с промяна на Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Аз, като министър, мога да инициирам такова предложение, което да влезе в парламента като проект за изменение на нормативната база. Там ще бъдат описани критериите, на които едно лечебно заведение трябва да отговаря, за да сключи договор с НЗОК, а тя да избере най-добрите болници, в които да се лекуват здравноосигурените в нея български граждани. Аз не съм привърженик на тезата, че държавните лечебни заведения са най-добрите.
- Колко са болниците в България към момента?
- МЗ издаде разрешителни за дейност на 297 от 312 болници, кандидатствали за пререгистрация. Документите на 11 от останалите лечебни заведения все още се допълват, а други четири няма да получат разрешение за дейност. Причините за отказите са лоши хигиенни условия, непокриване на медицинските стандарти или ликвидация на съответните болници. До края на февруари ще бъде изготвен и регистър с всички лечебни заведения за болнична помощ и техните нива на компетентност. - Има ли опасност онкоболните да останат без медикаменти за месец-два заради евентуални забавяния на търговете?- По този въпрос вече създадохме работна група, предвиждаме и останалите лекарства да минат към здравната каса. Възможно е да се окаже, че за някои заболявания това може да стане по-скоро, а за други да не се случи тази година. Болните трябва да са напълно спокойни. Дори да се случат забавяния на търгове, Министерството на здравеопазването се постара за болниците да бъдат купени необходимите количества медикаменти чрез централен търг, за да не се прекъсва терапията на пациентите.
- Случаят с починалото 4-годишно дете в ИСУЛ изкара отново на дневен ред въпроса за лекарските грешки. Ще инициирате ли промени в Закона за лечебните заведения и в Закона за здравето за ограничаването им?
- На този етап нищо не бих инициирал като промени в санкциите. И към момента има разписани достатъчно санкции и правомощия на изпълнителната власт освен на министъра, още на Изпълнителната агенция „Медицински одит”, Регионалните здравни инспекции и съвсем не на последно място, на Българския лекарски съюз. Всяка регионална колегия на съсловната организация може да налага санкция от „мъмрене” до отнемане на лекарски права. Като текстове имаме много добра нормативна база, но изпълнението вече е друг въпрос. В други страни подобни случаи се решават от съда. - Редно ли е да бъде създаден единен регистър на лекарските грешки, който да се води от Българския лекарски съюз, но да е отворен за актуализация и от Министерството на здравеопазването? - Това беше лично мнение на определени хора от Българския лекарски съюз. Аз никога не съм подкрепял идеята. Намирам я за безсмислена и глупава.
- Защо сте против тази идея?
- Защото самата дефиниция на „лекарска грешка” е много сложна. Кога приемаме, че е направена грешка – когато някой е недоволен от лекаря, или когато не се е излекувал за пет дни и на шестия още е болен. Означава ли това, че лекарят е допуснал грешка?! Може да има пропуск, но е възможно и това да е естественият път на заболяването. Затова вкарването й в регистър, в някакъв черен списък вече може да доведе до сериозни проблеми.
- Вече доста медици напуснаха страната. Дефицит са патоанатомите, неонатолозите, лекарите клиницисти и др. Предвиждате ли някакви мерки?
- Една от мерките е вече значително по-лесното записване за специализация отколкото преди. Ако обаче няма високо заплащане и хората не са мотивирани да работят и получават парите си тук, ние можем да се явим като една страна-кредитор на Европа, която обучава млади лекари, държавата харчи пари за тях, а после те заминават. Не можем да се заблуждаваме, заплащането им там и занапред ще е по-високо, отколкото тук. Всичко зависи от обществото, доколко то ще оцени труда на лекаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар