сряда, 9 февруари 2011 г.

Архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993)

На приятелите, съмишлениците и на преминаващите оттук любопитни предлагам това стихотворение на архимандрит Серафим Алексиев, като противоотрова срещу клерикалните "изяви" в БПЦ. Поезията му е антидотът, който ме спасява от крайно омерзение след всяко мое писане за някои "събития" в църквата ни. Дали пък, някой няма да открие и своето лице след прочитанетона "Сънувах сън"?!


СЪНУВАХ СЪН



Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник

и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
Потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред - по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: “Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...

През 1992 г. имах възможност да се запозная с дядо Серафим Алексиев, вече беше тежко болен. Поезията му ми откри една изключителна жена от Божурище - Радка, инициаторка за строжа на храма там, която не е между живите. Да прости Бог и двамата.


Може би

Да се топиш във грях,
измъчен и разкаян,

да тръпнеш гузен, плах,

обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен и светъл,
с добре прикрит порок,
с привидна добродетел;

да чезнеш раздвоен

и всякога пристрастен;
към Бога устремен,
на дявола подвластен

в доброто да се вричаш,

на злото да си роб,

живота да обичаш

и жив да си във гроб;

и никой да не знае за твоите борби
-
туй моята съдба е...
и твойта, може би!...

Няма коментари: