23 февруари 2011 г., в. "МОНИТОР"
- Кристияна, как посрещате новините за случващото се в Либия?
- С огромно безпокойство, тъй като там имам много приятели българи.
Не мога да се зарадвам и за либийския народ, независимо че е страдалец, защото с този диктатор му предстоят още много страдания. Освобождаването от Кадафи ще продължи дълго и ще бъде придружено с много кръв. Аз познавам добре нагласите там - работих 8 години и още 8,5 бях в затвора. Опозицията е в Бенгази. В цяла Източна Либия хората са срещу режима на Кадафи и не от сега му се съпротивляват. Интелигенцията осъзнава неговото диктаторство, предполагам, че тя ще се присъедини към опозицията. В Триполи също има хора, които не го харесват и не крият това.- Когато вие бяхте там, разказваха ли се вицове за Кадафи така, както навремето у нас се разказваха за Тодор Живков? - О, да, вицове се разказваха точно така, както и тук, у нас, за Тодор Живков. Много хора са ми се доверявали и са ми разказвали за неща, които той е правил, но нито едно от тях не е било положително.
- По първоначални данни на Министерството на външните работи българите там са около 250 човека. - Те са много повече. Хората обаче нямат навик, като пристигнат там, да се обаждат в нашето посолство или в консулствата. Много хора са там нелегално.
- Какво може да се очаква занапред?
- Всичко. Кадафи е непредсказуем. Възможно е и да започне да изнудва чуждите държави, за да пусне хората им. Този диктатор може да предприеме всичко, без да се съобразява с нищо. Затова призовавам всички българи да си тръгнат по възможно най-бързия начин независимо от материалните загуби - домове, пари, имущество. През 1999 г. аз самата подцених ситуацията. Не смятах, че взривът от СПИН в болница, в която аз не работя и в която не познавам никого, ще ме засегне, и бях спокойна. Затова те трябва да са по-бдителни и по-бързи в завръщането си, защото след по-малко от месец там няма да има и храна, хората ще се крият, за да опазят живота си, магазините ще бъдат затворени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар