В. "МОНИТОР" 12 януари 2012 г.
Да се създаде единен регистър на лекарските грешки, в които да бъде вписвано името и провинението на всеки лекар, допуснал отклонение от нормите на добрата медицинска практика и неспазване на етичните норми на професията. Този въпрос бе повдигнат отново в последните дни след смъртта на 4-годишната Гергана, която издъхна в мъки на операционната маса в ИСУЛ заради поредица от лекарски грешки, и бебето във фризера на 17-годишната родилка в горнооряховската болница. След като членове на Българския лекарски съюз предложиха създаването на такъв регистър преди няколко месеца, сега те бият отбой и категорично не желаят създаването му.Междувременно няколко пациентски организации излязоха със свои становища по въпроса, както и с предложения как порочната практика на навикване на пациенти от лекари или пък неглижирането им да спре, а нивото на болнична помощ да влезе в рамките на европейската визия на добра медицинска практика.
ЖЕНИ АДЪРСКА, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания:
БЛС да порицава провинилите се
Редно е да има регистър на лекарските грешки,
като той трябва да се води стриктно от Българския лекарски съюз. Така както докторити в цял свят имат респект от своята съсловна организация и се доверяват на нейната професионална преценка, когато трябва да бъдат защитени и имат основание да бъдат защитени, така трябва да е и тук, а не да се работи на принципа „Гарван гарвану око не вади”. Медиците са тези, които трябва да потвърждават или отричат случаите, в които те грешат. Защото безгрешни няма. Който не работи, той не греши. Според мен обаче самата дефиниция лекарска грешка е сбъркана. Аз не мога да си представя, че до момента нито веднъж не е имало прецедент на лекарска грешка, че тя да не бъде обсъждана. И да избухне скандал точно сега, след смъртта на 4-годишното момиченце в ИСУЛ – прецедент, който потресе цялата ни общественост. Явно юридически дефиницията за понятието „лекарска грешка” куца.Българският лекарски съюз е този, който трябва да порицава своите членове, които не са професионално подготвени или са допуснали грешки, и съответно да защитава онези от тях, които неправилно са уличени или набедени. Това е твърде специфична материя и никой друг не би трябвало да го прави. За да се постигне такъв механизъм, съсловната организация обаче трябва да бъде изключително принципна, да работи по строго спазвани правила и за добра медицинска практика, и за спазването на етичните норми и всичко онова, което ги прави различни от останалите граждани и изпълнители на каквато и да било дейност. Докторската професия е специфична.В Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания не минава седмица, в която да не ни се оплакват от лекари – от високомерно и презрително отношение. Някои пациенти дори твърдят, че са мразени от медиците. Доколкото мога, аз се опитвам да ги разубеждавам, защото твърдо съм убедена, че лекарят не може да мрази своя болен. Понякога не мога да си позволя да ги разубеждавам, защото наистина има истории с грубо отношение. Пациентът да е в правото си да изисква най-доброто, но само ще спечели, ако се съобрази с това, че на лекаря не му е лесно в определена ситуация. Нужна е отстъпчивост и от двете страни, което не означава, че лекарите не бива да са на 100% професионалисти и на 100% отдадени на работата си. Болният човек не е виновен, че системата куца по икономически причини. Но и лекарят не е виновен, че е поставен да работи в абсурдна ситуация. Само ще спечелим, ако и едните, и другите положим максимални усилия да се разбираме и да не се сърдим един другиму, защото не е възможно да се разболяваме по график, когато здравната каса е в състояние да финансира лекарите и болниците.ПРОФ. Д-Р МИЛАН МИЛАНОВ, председател на Комисията по лекарска етика на Българския лекарски съюз:
По света няма такава практика
Не е редно да се прави единен регистър на лекарските грешки.
Казах го още преди 3-4 месеца, когато възникна този въпрос. Подобно нещо няма никъде по света, не е нужно да го има и у нас. Всеки, който работи, независимо в коя сфера, може да сбърка. Само този, който не работи, не греши. Какъвто и да е лекарят, от каквато и специалност да е, той иска да помогне на болния и се старае да го направи. Той обаче не може да носи последствия от неуспешно лечение на тежко заболяване, за което той самият няма никаква вина. Квалификацията, опитът, уменията могат да му позволят той да бъде по-добър или по-лош лекар. Това, че на десетата си или на двадесетата година от стажа си е направил някакво нарушение и пациентът и близките му не са доволни от неговата намеса, не означава, че той трябва да бъде вкаран в някакъв регистър и да търпи последствия, оказващи давление върху неговата работа. Затова питам кой от архитектите и строителите на Слънчев бряг например, превърнали този прекрасен курорт в бетонно гето, е влязъл в такъв регистър. Да не би някой от бившите управляващи, които ни доведоха дотук, да е влязъл в регистър, който да му забранява повече да управлява в бъдеще?! Никоя от обществените и професионалните групи нямат такъв регистър. Единствените, нетърпящи последствия за работата си, ако се въведе такова нещо, трябва да са гробарите, тъй като нищо не могат да объркат фатално.В този аспект личното ми мнение като шеф на етичната комисия при БЛС е крайно негативно. Българските закони – Наказателният кодекс и Гражданскопроцесуалният кодекс, в които са разписани наказанията за лекарските грешки, са много добри и съобразени с европейските. В тях ясно и точно е указано какво е лекарска грешка и какви наказания следват, а съдът решава каква да бъде санкцията на медика – той издава присъда и отнема лекарски права при необходимост. В България има три инстанции, които могат да отнемат лекарски права за определен период или завинаги. Освен съдът, това са министърът на здравеопазването и Комисията по лекарска етика към Българския лекарски съюз. Би трябвало обаче, както е в повечето страни от Европейския съюз, при подобни инциденти, като този в ИСУЛ, министърът на здравеопазването и Комисията по лекарска етика да изчакат и да се съобразят с решението на съда. В противен случай може да се окаже, че една от страните му отнеме правата, а ако съдът прецени, че докторът няма вина, какво става?! Затова е редно водещо място да има съдът, докато другите две страни се съобразят с неговото решение и едва след това да се произнасят. Комисията по лекарска етика към Българския лекарски съюз съвсем не е безучастна, когато става дума за нарушения. Дори към момента имаме предложения за отнемане права на двама души, но те не са нито по случая в ИСУЛ, нито по случая в Горнооряховската болница. Ще ги обявим след като проучим каква е истината и се произнесем, за да не падне тъмно петно предварително върху някой колега. За да бъде избегната всякаква субективност, по устава на БЛС комисията предлага подобни санкции, а председателят на съсловната организация ги разписва. Съзнавам, че в една толкова обществено значима ситуация, като тези с починалото дете в ИСУЛ и бебето на 17-годишната родилка в Горнооряхоската болница, трябва да се взимат бързи и категорични решения. Но те трябва да бъдат обективни, а не под влиянието на емоциите. Ние, от Комисията по етика на Българския лекарски съюз, също правим проучване на двата случая и ще дадем своите становища. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар