В. "МОНИТОР", 27 януари 2011 г.
Дали защото някои лекари не са толкова добри, колкото други, или пък защото и добрите лекари имат лоши дни, понякога стават грешки. Което впрочем е напълно нормално. Но само при положение, че грешките се случваха в извънработно време. У нас обаче те не само се случват в работно време, но и сякаш стават закономерни. Което създава не само неудобства на болните, но и реална опасност за здравето и живота им. За някои пациенти те се оказват фатални.Лекарските грешки, независимо при какви обстоятелства са допуснати, попадат под ударите на законите с цялата им тежест. Така е в цивилизования свят. Така е в Европейския съюз, част от който сме и ние. Така би следвало да е и у нас, поне що се отнася до разписаното в ред нормативни документи. Но ако се съди по наказуемостта на сгафилите с пациенти доктори, дори на тези, чиито болни са издъхнали заради едното недоглеждане, разсеяност, сутрешен махмурлук или тривиално нехайство, се оказва, че сме далече от останалите страни от ЕС. Само за сравнение - над 40 000 са жертвите на лекарски грешки в Общността, за които лекарите са осъдени. У нас всяка година между 500 и 1500 човека търсят правата си в съда след лекарска грешка, която в 60% от случаите е довела до смърт. Десетки от тях успяват да ги спечелят, но не защото съдебната ни система е калпава или пък законите лоши, а най-често заради липсата на медици от съответната специалност, които да дадат ясна, точна и обективна преценка на извършеното от лекаря и така да подпомогнат съдопроизводството.Причината за това, колкото и странно да звучи, се корени в един твърде недемократичен член от Етичния кодекс на Българския лекарски съюз. В него се забранява лекар да дава оценка за работата на свой колега, което е прецедент, откъдето и да бъде погледнато. Парадоксално е, че вместо да чисти името си от некадърниците и мърлячите в редиците си, въпросната съсловна организация, всячески ги прикрива. С което впрочем съвсем не печели уважението на обществото. Случаите на лекарски грешки стават все повече, но отнетите им права остават нищожно малко – само три случая, в два от които заради уронване престижа на колега, сиреч – разчистване на лични сметки или просто защитаване на интереси - гилдийни и приятелски. У нас за лекарски грешки се чува и етичната комисия на съсловната организация имитира дейност едва когато някой случай влезе в медиите и повече не може да бъде скрит. Така бе с починалото 4-годишно момиченце в ИСУЛ. Въпреки оживените дебати, провокирани от трагичния инцидент, вече половин месец откакто въпросната комисия мълчи. Повече от сигурно е, че членовете й ще останат безмълвни колкото е възможно по-дълго време и след случая с едногодишната Виктория, чиято здрава ръчичка бе срязана в операционната по погрешка вместо болната. Ще останат безмълвни поединично и вкупом така, както БЛС мъчи вече година и половина на над 40 жалби, изпратени им от различни пациентски организации. Което говори само едно – ако лекарите имат нужда от параван, обществото ни от данъкоплатци и хора, които си плащат здравните осигуровки, няма нужда от него. Обществото ни има нужда да върне доверието си в българския лекар – нещо, за което съсловната му организация и етичната й комисия не правят нищо. Ако въпросният БЛС няма сили да очисти редиците си от мърлячите, то да делегира права на сдруженията по специалности да свършат това. Защото когато става дума за гилдията на кардиолозите или ортопедите например никой техен представител няма да търпи да го слагат под общ знаменател с мърляча д-р Едикой си от N-ската хирургия, но ще направи всичко възможно да се разграничи от него. Впрочем тази практика съществува в не една и две европейски страни.
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар