Макар и бавно, се връщаме към духовността
Ако пречистим душите си, обществото ще се възроди
Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
31 декември 2010 година
- Ваше Високопреосвещенство, през последните години Българската православна църква започна да заявява своите виждания по събития от обществения живот в страната. Кое от случилото се през 2010 година според вас е най-значимо?
- Безспорно, най-важното събитие в живота на Българската православна църква от последните години е тържественото шествие във връзка с изявяване становището на Светия синод по отношение на преподаването на религия в светските училища.
- То събра хиляди привърженици, но дотук ли ще спре инициативата, до шествието?- Няма да спре дотук. Идеята за по-сериозно застъпване на предмета „Религия – православие” в българските училища под формата на задължителен предмет в никакъв случай не се изчерпва само с многохилядното шествие през септември. По въпроса Светият синод е сформирал комисия, която работи в тази насока. Вече имаме набелязани конкретни стъпки, като срещи с институции и политици, от които зависи приемането на идеята ни.- Защо църквата ни иска да въведе точно изучаване на „религия – православие” като задължителен предмет в училищата? Това ли е панацеята срещу престъпността и липсата на духовност?
- За панацея не може да се говори. Все пак обаче, изминаха твърде много години, две десетилетия от началото на промените до сега. Българската православна църква трябваше да заеме изцяло полагаемото й се място в обществото. Стараем се да превъзмогнем и да наваксаме инерцията от миналото, но не що се отнася, когато иде реч за отделянето на църквата от държавата. Това положение е формално.
- Формално?
- Да. Българската православна църква е богочовешка институция и в нея действат други закони и канони. Още в Стария Завет Господ е казал: „Моите пътища не са ваши пътища. Моите мисли не са ваши мисли.” Законът за вероизповеданията подчертава тази особеност на разделяне на църква от държава и това е много добре и за църквата, като цяло, и за държавата. В същото време Българската православна църква трябва да вземе отношение по всички въпроси, касаещи вярващите, в това число и по въпроси, за които някои смятат, че тя няма думата. Животът на един християнин е винаги под духовното ръководство на БПЦ, респективно на енорийския свещеник, в който той е в пряка връзка. Следва инстанцията на митрополита, а най-отгоре решения взима след гласуване Светият синод. Вярващите православни са част от това общество, което означава, че неизбежно те като членове на църквата привнасят своята църковност в обществения, политическия и социалния живот. Ако погледнем в по-широк план, какво казва Светата Библия, а именно, че християнин, който не се грижи за близките си, е по-лош и от езичник, то е пределно ясно, че църквата с позицията си по важни въпроси изразява своята грижа за хората. Държавата пък носи отговорност за живота на гражданите, включително и за тяхното просвещаване. Тя има отговорност да им осигури познания, а познанията по отношение на вярата са едни от най-съществените за развитието на едно общество. Затова държавата отдавна трябваше да вземе отношение, а не да се старае да бяга всеки път от въпроса за изучаване на религия, мотивирайки се, че може да има усложнения между вероизповеданията. Усложнения не може да има
.- Какво ви дава основание да сте толкова категоричен?
- С нашето предложение „Религия – православие” не откриваме топлата вода. Такъв или подобен предмет се изучава в много европейски страни, при това членки на Европейския съюз, без никакви проблеми за никого. Никое вероизповедание не се счита за ощетено, тъй като децата от други религии изучават своята религия, а тези от семейства на атеисти – алтернативен предмет като етика например. Концепцията на Светия синод по отношение на „Религия – православие” предлага точно такива възможности за замяна. В хода на подготовката й бяхме подкрепени и от останалите християнски деноминации в България, както и от мюсюлманското вероизповедание.
- Критиците на църквата заявяват, че нямат нищо против да бъде изучавана религия в българското училище, но само в културологичен аспект, като се елиминира вероизповедността.- Когато някой не иска да се направи нещо, винаги си намира оправдание. Тук има още една причина – непознаване на проблема и по тази причина страх. Това се отнася за тези, които не са близко до църквата, тъй като не разбират същността на православната вяра. Те не могат да разберат, че ние, Светият синод, искаме на децата да бъде предоставено полагащото им се знание. А дали те ще станат вярващи или не, е последващ въпрос във времето. Странното обаче в целия този спор е, че страхът на неверниците отрича нещо толкова добро, като изповедност, философия и начин на живот, каквото е православието. Действително църквата има своите неделни училища, но те не са достатъчни, в тях се преподава веднъж седмично. Систематичните познания се получават, когато редовно се изучава даден предмет в училищата. Предметът „Религия – православие” трябва да влезе в светското училище. Субсидирайки преподаването му, държавата ще има своята отговорност.
- Освен на шествието, много хора пълнят храмовете и по празниците. Означава ли това, според вас, че българският народ стана по-вярващ?
- Въпросът за вярата е твърде индивидуален. Който е вярващ, знае защо извършва съответното тайнство. За съжаление, българинът не е просветен да познава своята исконна вяра. Когато обаче я познава, той ще получи и необходимостта от нея, необходимостта да я изповядва, да живее според постулатите й, за да се одухотвори. Сега има не малко случаи хора да приемат Свето кръщение, за да се венчаят в храма или пък, защото им се налага да отидат в чужбина, където, ако не изповядваш някаква религия, обществото гледа на теб с недоверие. На много места в бланките на документите графа „атеист” или „невярващ” не съществува. Слава Богу, все повече българи напоследък се запознават с основните истини на православната вяра и осъзнават необходимостта от богослужението, защото това всъщност са нашите празници – да се участва в литургиите, в църковните служби, да се благодари на Бога, на Пресветата Майка Богородица и светиите, които се застъпват за нас. Най-важното обаче е, човек да се стреми да бъде достоен за тази помощ, като бъде по-добър, да превъзмогва своя егоизъм, злоба и омраза. Като цяло, Българската православна църква се възражда, а сънародникът ни се връща към духовността макар и бавно.
- Българската православна църква спрямо останалите в страните от бившия соцлагер, закъснява и със социалната си, и с катехизаторската си дейност, и с мисионерската си работа.
- Действително, по една или друга причина, най-вече поради натрупвания от миналото, се наблюдава известно закъснение в действията ни. Но Българската православна църква вече работи и в трите аспекта. Светият синод наистина няма програма за тези дейности, но митрополиите по места работят. Всъщност, тези дейности са в техните прерогативи. На много места се развива ефективна дейност.
- Прави впечатление, че Варнеска и Великопреславска митрополия е най-активна в социалното и просветителското дело на църквата. Как успявате?
- Кандидатстваме по проекти и национални програми. Отделно от това привличаме спонсори, развиваме социална, културна и просветителска дейност и със средства на митрополията. Вече малко повече от десет години във Варна действа ефективно прицърковен център за рехабилитация и социализация на наркозависими. В него работят не само духовници, но и наемаме лекари, санитари, медицински сестри, психолози. Свещениците търсят работа на момчетата и момичетата, въцърковяват ги. Резултатите са отлични. Това е първият такъв прицърковен център, който дава отлични резултати. Някои от бившите вече наркозависими записаха висше образование, други създадоха семейства. Асоциация ни „Свети Апостол Андрей” при Варненската митрополия съвместно с германските фондации „Либенау” и „Свети Франциск” успя да създаде и вече години наред поддържа детска градина в село Кичево. Обучението, храната и всички съпътстващи социални услуги в нея са напълно безплатни. Безплатно им предоставяме и лекарства, когато се разболеят. Тази детска градина е от особено значение, тъй като в нея се отглеждат около 80 деца предимно от бедни семейства, половината от които са от ромски произход
.- Какво ще пожелаете на нашите читатели за 2011 година?
- От нас самите зависи как ще устроим не само своя бит, но и своето общество. Нека престанем да се занимаваме с другите. Да се постараем да превъзмогнем своя егоизъм и да променим първо себе си. Докато не се възродим духовно – душата и сърцето си, както изисква от нас Спасителят Иисус Христос, трудно ще ни се удава всичко. Той ни призовава : „Умийте се и бъдете чисти!”, т.е. да умием душите си. Не го ли направим, обществото ни все така ще бъде в дефицит на морал. Успеем ли обаче, и дори само да положим усилия, резултат неизбежно ще има, Господ ще възнагради усилията ни, като подпомогне обществото ни да се възроди. Принесем ли плодове на покаяние, на добродетелност, състрадание и добри дела, Бог ще ни възнагради и ще ни даде всичко необходимо, а нашата Родина ще бъде обновена.
Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
31 декември 2010 година
- Ваше Високопреосвещенство, през последните години Българската православна църква започна да заявява своите виждания по събития от обществения живот в страната. Кое от случилото се през 2010 година според вас е най-значимо?- Безспорно, най-важното събитие в живота на Българската православна църква от последните години е тържественото шествие във връзка с изявяване становището на Светия синод по отношение на преподаването на религия в светските училища.
- То събра хиляди привърженици, но дотук ли ще спре инициативата, до шествието?- Няма да спре дотук. Идеята за по-сериозно застъпване на предмета „Религия – православие” в българските училища под формата на задължителен предмет в никакъв случай не се изчерпва само с многохилядното шествие през септември. По въпроса Светият синод е сформирал комисия, която работи в тази насока. Вече имаме набелязани конкретни стъпки, като срещи с институции и политици, от които зависи приемането на идеята ни.- Защо църквата ни иска да въведе точно изучаване на „религия – православие” като задължителен предмет в училищата? Това ли е панацеята срещу престъпността и липсата на духовност?
- За панацея не може да се говори. Все пак обаче, изминаха твърде много години, две десетилетия от началото на промените до сега. Българската православна църква трябваше да заеме изцяло полагаемото й се място в обществото. Стараем се да превъзмогнем и да наваксаме инерцията от миналото, но не що се отнася, когато иде реч за отделянето на църквата от държавата. Това положение е формално.
- Формално?
- Да. Българската православна църква е богочовешка институция и в нея действат други закони и канони. Още в Стария Завет Господ е казал: „Моите пътища не са ваши пътища. Моите мисли не са ваши мисли.” Законът за вероизповеданията подчертава тази особеност на разделяне на църква от държава и това е много добре и за църквата, като цяло, и за държавата. В същото време Българската православна църква трябва да вземе отношение по всички въпроси, касаещи вярващите, в това число и по въпроси, за които някои смятат, че тя няма думата. Животът на един християнин е винаги под духовното ръководство на БПЦ, респективно на енорийския свещеник, в който той е в пряка връзка. Следва инстанцията на митрополита, а най-отгоре решения взима след гласуване Светият синод. Вярващите православни са част от това общество, което означава, че неизбежно те като членове на църквата привнасят своята църковност в обществения, политическия и социалния живот. Ако погледнем в по-широк план, какво казва Светата Библия, а именно, че християнин, който не се грижи за близките си, е по-лош и от езичник, то е пределно ясно, че църквата с позицията си по важни въпроси изразява своята грижа за хората. Държавата пък носи отговорност за живота на гражданите, включително и за тяхното просвещаване. Тя има отговорност да им осигури познания, а познанията по отношение на вярата са едни от най-съществените за развитието на едно общество. Затова държавата отдавна трябваше да вземе отношение, а не да се старае да бяга всеки път от въпроса за изучаване на религия, мотивирайки се, че може да има усложнения между вероизповеданията. Усложнения не може да има
.- Какво ви дава основание да сте толкова категоричен?
- С нашето предложение „Религия – православие” не откриваме топлата вода. Такъв или подобен предмет се изучава в много европейски страни, при това членки на Европейския съюз, без никакви проблеми за никого. Никое вероизповедание не се счита за ощетено, тъй като децата от други религии изучават своята религия, а тези от семейства на атеисти – алтернативен предмет като етика например. Концепцията на Светия синод по отношение на „Религия – православие” предлага точно такива възможности за замяна. В хода на подготовката й бяхме подкрепени и от останалите християнски деноминации в България, както и от мюсюлманското вероизповедание.
- Критиците на църквата заявяват, че нямат нищо против да бъде изучавана религия в българското училище, но само в културологичен аспект, като се елиминира вероизповедността.- Когато някой не иска да се направи нещо, винаги си намира оправдание. Тук има още една причина – непознаване на проблема и по тази причина страх. Това се отнася за тези, които не са близко до църквата, тъй като не разбират същността на православната вяра. Те не могат да разберат, че ние, Светият синод, искаме на децата да бъде предоставено полагащото им се знание. А дали те ще станат вярващи или не, е последващ въпрос във времето. Странното обаче в целия този спор е, че страхът на неверниците отрича нещо толкова добро, като изповедност, философия и начин на живот, каквото е православието. Действително църквата има своите неделни училища, но те не са достатъчни, в тях се преподава веднъж седмично. Систематичните познания се получават, когато редовно се изучава даден предмет в училищата. Предметът „Религия – православие” трябва да влезе в светското училище. Субсидирайки преподаването му, държавата ще има своята отговорност.
- Освен на шествието, много хора пълнят храмовете и по празниците. Означава ли това, според вас, че българският народ стана по-вярващ?
- Въпросът за вярата е твърде индивидуален. Който е вярващ, знае защо извършва съответното тайнство. За съжаление, българинът не е просветен да познава своята исконна вяра. Когато обаче я познава, той ще получи и необходимостта от нея, необходимостта да я изповядва, да живее според постулатите й, за да се одухотвори. Сега има не малко случаи хора да приемат Свето кръщение, за да се венчаят в храма или пък, защото им се налага да отидат в чужбина, където, ако не изповядваш някаква религия, обществото гледа на теб с недоверие. На много места в бланките на документите графа „атеист” или „невярващ” не съществува. Слава Богу, все повече българи напоследък се запознават с основните истини на православната вяра и осъзнават необходимостта от богослужението, защото това всъщност са нашите празници – да се участва в литургиите, в църковните служби, да се благодари на Бога, на Пресветата Майка Богородица и светиите, които се застъпват за нас. Най-важното обаче е, човек да се стреми да бъде достоен за тази помощ, като бъде по-добър, да превъзмогва своя егоизъм, злоба и омраза. Като цяло, Българската православна църква се възражда, а сънародникът ни се връща към духовността макар и бавно.
- Българската православна църква спрямо останалите в страните от бившия соцлагер, закъснява и със социалната си, и с катехизаторската си дейност, и с мисионерската си работа.
- Действително, по една или друга причина, най-вече поради натрупвания от миналото, се наблюдава известно закъснение в действията ни. Но Българската православна църква вече работи и в трите аспекта. Светият синод наистина няма програма за тези дейности, но митрополиите по места работят. Всъщност, тези дейности са в техните прерогативи. На много места се развива ефективна дейност.
- Прави впечатление, че Варнеска и Великопреславска митрополия е най-активна в социалното и просветителското дело на църквата. Как успявате?
- Кандидатстваме по проекти и национални програми. Отделно от това привличаме спонсори, развиваме социална, културна и просветителска дейност и със средства на митрополията. Вече малко повече от десет години във Варна действа ефективно прицърковен център за рехабилитация и социализация на наркозависими. В него работят не само духовници, но и наемаме лекари, санитари, медицински сестри, психолози. Свещениците търсят работа на момчетата и момичетата, въцърковяват ги. Резултатите са отлични. Това е първият такъв прицърковен център, който дава отлични резултати. Някои от бившите вече наркозависими записаха висше образование, други създадоха семейства. Асоциация ни „Свети Апостол Андрей” при Варненската митрополия съвместно с германските фондации „Либенау” и „Свети Франциск” успя да създаде и вече години наред поддържа детска градина в село Кичево. Обучението, храната и всички съпътстващи социални услуги в нея са напълно безплатни. Безплатно им предоставяме и лекарства, когато се разболеят. Тази детска градина е от особено значение, тъй като в нея се отглеждат около 80 деца предимно от бедни семейства, половината от които са от ромски произход
.- Какво ще пожелаете на нашите читатели за 2011 година?
- От нас самите зависи как ще устроим не само своя бит, но и своето общество. Нека престанем да се занимаваме с другите. Да се постараем да превъзмогнем своя егоизъм и да променим първо себе си. Докато не се възродим духовно – душата и сърцето си, както изисква от нас Спасителят Иисус Христос, трудно ще ни се удава всичко. Той ни призовава : „Умийте се и бъдете чисти!”, т.е. да умием душите си. Не го ли направим, обществото ни все така ще бъде в дефицит на морал. Успеем ли обаче, и дори само да положим усилия, резултат неизбежно ще има, Господ ще възнагради усилията ни, като подпомогне обществото ни да се възроди. Принесем ли плодове на покаяние, на добродетелност, състрадание и добри дела, Бог ще ни възнагради и ще ни даде всичко необходимо, а нашата Родина ще бъде обновена.
Визитка
Роден е на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, ШуменскоПрез 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинарияСлед завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската света обителСледва в Богословския факултет на Атинския университетСпециализира в Московската духовна академияЗащитава дисертация на тема "Участието на Руската църква в националноосвободителното движение на българския народ през ХIХ век"За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар