През ноември 2007 г. имах възможността да направя интервю с един от уважаваните християнски духовници на Изток - Севастийският митрополит Теодосиос Аталлах Ханна за вестника, в който работех тогава. Събитията от последните месеци ме подсетиха да го публикувам и в моя блог.
Архимандрит Теодосиус Аталлах Ханна:
Религията няма място в политиката
Мястото ми е сред хората, а не между стените на храма, казва митрополитът на Севастия (Източноправославната патриаршия в Ерусалим)
| Архимандрит Теодосиос Атталах Ханна е митрополит на
|
- Ваше Високопреосвещенство, в България бяхте специален гост-лектор на международната конференция: "Междурелигиозният диалог - настояще и бъдеще". Да се говори за междурелигиозен диалог в Европа е далече по-лесно, отколкото на Изток. Впрочем, не смятате ли, че този диалог все още остава само тема на научни конференции и се разминава с практиката?
- Като цяло, в Палестина има непрекъснат диалог, който дава добри резултати. Бях поканен на конференцията в България именно като представител и духовник от страна с конструктивни и ползотворни взаимоотношения както по отношение на религията, така и по отношение на политиката. Колкото до религиите, те осъзнали отдавна необходимостта от такъв диалог, за да могат представителите им да живеят заедно в разбирателство, независимо от различията в техните идеологии. Всяка една от монотеистичните религии, а такива в Палестина са и християнството, и мюсюлманството, са носители на общочовешки и непреходни за всяка епоха ценности. Затова ние, когато седнем на една маса за обсъждане на определен проблем, винаги се стараем да изтъкнем и се водим от тези ценности в името, на които сме се събрали и в които възпитаваме нашите вярващи. Правим го с една-едничка цел - създаването на един нов свят, в който да господства разбирателството и да се зачитат правата на човека, независимо колко различен е той от заобикалящите го. Това е начинът за опазване на мира на планетата Земя.
- Живеете в интересна среда, на несъгласни едни с други политически групировки, но в относително добро взаимодействие между водачите на различните вероизповедания във вашата страна. На какво се дължи това?
- Дължи се именно на непрекъснатите срещи и диалог, които осъществяваме. От всяка трибуна, на която се намираме, независимо дали проповядваме в храма или някои от нас - духовниците, е поканен на публична лекция, говорим за Духа на любовта, мира и доброто съжителство между хората и заклеймяваме отровата на противопоставянето и насилието, дори когато то е само чрез слово. Тези добродетели обаче не бива да остават само в сферата на говореното, на и да бъдат въплъщавани на практика. Например, мое смирение и мюфтията на Ерусалим основахме фондация, чиято цел е да формира толерантно мислене у вярващите до такава степен, че дори да не се допускат обиди, да не се поругава и говори срещу вярата на другия, и разбира се, да не позволява насилие на религиозна основа, независимо от формата, в която то се проявява. Преди години, ние православните християни, основахме болница за бедни. В нея безплатно лекуваме не само хора от нашата вяра, но и иноверци. Като християни, нямаме морално право да отказваме помощ никому. В Светото Евангелие е казано: "Вие сте солта и светлината на света." Затова ние сме длъжни по примера на нашия Господ Иисус Христос, да споделяме с всички хора и светлината, и солта, както Той споделяше хляба си с хора от всички съсловия. Моето твърдо убеждение е, че религията не бива да се намесва в политиката, нито пък да бъде използвана за политически цели. Християните в моята страна са палестинци. Всеки от тях съхранява и изповядва своята вяра, но по отношение на интересите на своята страна се консолидира с другите палестинци - нехристияни. И в това няма нищо противоестествено, защото и едните, и другите, сме чеда на нашата Родина. Ние имаме една култура, много сходни битови традиции, ние сме една кръв и затова християни и мюсюлмани живеят без противоречия. Призванието на нас, духовниците е, да сме сред хората, а не да се затваряме само в черквите или в джамиите си. Необходимо е ние да сме в обществото, то да знае нашите проблеми, защото християнството не е за камъните на храма, а за човеците, за нашите ближни.
- Преподавате "Християнско религиозно образование" в православното училище в Рамле, професор сте в Арабския педагогически факултет в Хайфа. Познавате добре младите хора. Какви са тенденциите сред студентите по отношение на междурелигиозния диалог, веротърпимостта и отношението им към икуменическите срещи, организирани в последните години?
- Колкото и шаблонно да звучи, ще повторя, че младите хора са надеждата ни за по-добро бъдеще. Те са подлагане на много насилие, на подтискане по различен начин чрез различните методи на пропаганда от една или друга страна. Затова те търсят религиозна личност за свой водач, когото да следват като модел на духовност, нравственост, като жалон, който им помага да изградят своя мироглед и подредят бъдещето си. Те ни търсят като свои модели за подражание. Ние трябва да стигнем до сърцата на младите хора не като авторитарно налагащи се авторитети, а чрез подхода на съпричастността, като техни приятели. Необходимо е да имаме повече търпение и да отделяме повече време и внимание не само на интелигентните сред тях, но и на тръгналите по пътя на греха, на наркоманите, на отдалечилите се от вярата. Впрочем, последните имат много повече нужда да бъдат обгрижвани с търпение и обич, за да бъдат върнати към живота. Всеки ден, лично аз в Ерусалим, всеки ден приемам и се срещам с десетки наркомани. Работя с такива хора чрез беседи, чрез лични разговори, убеждавам ги и ги настанявам на лечение в наркокомуни или болница, а след това им търся работа. Казвам го не, за да се изтъквам, а да подчертая, че когато срещнат разбиране и съчувствие, когато се уверят, че човекът насреща им е техен доброжелател и приятел, те се отварят към вярата, намират отново смисъл в живота и се отказват трайно от порока. Мястото на духовника е сред народа така, както ни го показва с живота си Иисус Христос, който в земния си път помага пряко, общувайки с хората. Моите студенти питат, а това означава, че са живи духовно. Те са толерантни, широко скроени, приемат веровите си различия, но това не им пречи да седят на една банка, да обядват заедно, да спортуват заедно или да четат заедно в библиотеката и обменят информация.
- От това, което разказвате излиза, че вашите студенти и просветни власти са по-демократично настроени, отколкото някои европейски страни, където бе забранено носене на религиозни символи в училищата.
- В Палестина няма никакъв проблем един духовник, независимо от коя религия е, да влезе в училище, да изнася лекции или да провежда беседи. Достатъчно е само да го съгласува в училищното ръководство. Аз лично нямам проблеми никъде, канят ме на много места. Неотдавна бях поканен от Съвета на студентите в Ерусалимския университет. Говорих за човешките ценности и предизвикателствата на съвремието през повече от 1000 студенти - и християни, и мюсюлмани. Всички слушаха внимателно, задаваха въпроси, получи се отличен диалог.
- Познавали сте се и сте били в добри отношения с покойния палестински лидер Ясер Арафат. Как го постигнахме?
- Ясер Арафат беше символът на единството на палестинския народ. Той умееше да контактува с всички вероизповедания без да прави разлика, независимо, че самият той бе мюсюлманин, вярващ и четеше Корана. През 1999 г. бях поканен лично от него да участвам в Ислямската среща на върха в Доха - Катар. Пожела заедно да влезем в залата. Когато говореше, изтъкваше корените на християнството в неговата родина, винаги говореше за свещените места и на мюсюлманите, и на християните. Навсякъде изтъкваше равнопоставеността на двете религии. На различни форуми от едната си страна настаняваше мен, а от другата мюсюлманския духовник. Асер Арафат е велика личност, дала много на Палестина.
- В началото сме на Коледните пости. Какво бихте казали на християните в България?
- Няма никакъв смисъл от постите, ако човек се въздържа от животински продукти, но върши зли дела, недоброжелателен е и осъжда своя ближен дори само в помислите си. По-важно по време на постите е човек да намери сили да се тренира срещу своите грехове и да не ги допуска.
17.11.2007, вестник "Дума"
Мнения по темата:
От: Проф. Спас Т.Раййкин
e-mail: rild@ptd.net
Тема: Религия
Трудно, много трудно е да се отдели политиката от религията или религията от политиката. И в двата случая - в религията и политиката - се поставят на разглеждане човешки отношения. И там, където политиката устройва тези отношения в нарушение на човешките права, а религията ги защитава, стига се до неизбежен сблъсък. Също така там, където религията излиза в защита на човешщките човешките права, което е и неин дълг, тя неизбежно подкопава политиката на управляващите и те се нахвърлят против нея. Само когато политиката се вслуша в принципите на религията и се счете с тези пронципи, в обществото ще зацари мир. Иначе, препоръките на Негово Високопреосвещенство водят само до примирие, не до траен мир.
Няма коментари:
Публикуване на коментар