По пътя на пилигрима

Кратък пътеводител за най-важните маршрути в манастирския туризъм

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

03.09.2011 г., В. "МОНИТОР"

                                                 Рилският манастир

Нощ на свято място – хубаво е да се случи на всеки поне веднъж в живота. Усещането не подлежи на описание, то трябва да бъде изживяно. В миналото предците ни освен 

                                                                                                       Рафаиловият                 кръст

бели пари за черни дни кътали и жълтици за поклонение до   

Цариград, Света гора и Гроба Господен в Йерусалим. Пътят на българския пилигрим от ХХI век може и да не стигне дотам. Задължително обаче ще мине през Рилския манастир - светинята, спасила българския дух дори в годините на турско господство. Не е изненада, че именно той е най-посещаваната обител у нас.Всяка година хиляди се стичат за молитва пред мощите на св. Йоан Рилски -– светеца, покровител на България. Великата обител пази и чудотворната икона на Пресвета Богородица Осиковица. Не само нашенци минават прага на манастира, а и поклонници от всички православни страни. Убедените християни, практикуващи вярата си, обаче са малцинство. Повечето посетители са обикновени туристи. Мнозина дори не знаят правилата за поведение в света обител. Затова и препирните след забележка да не се влиза в храма с къси панталони и разголени гърди не са рядко явление.За добро или лошо пътешествениците, дошли от света на суетата, са неотменна част от манастирския пейзаж в наши дни. В новото крило

за нощувка в стая с 2 или 3 леглаи

самостоятелен санитарен възел не са нужни жълтици. Достатъчни са 12 лева.В старото крило на обителта, където банята и тоалетната са общи на етажа, а леглата по 4-5 в стая, нощувката е 8 лева. Навсякъде чистота е наниво                                                               

Ако монашеската простота и порядки не ви блазнят, но държите на близостта на манастира, то решението е стая с всички

Бачковски манастир (в дясно)
удобства в хотел „Царев връх”. Оттам гледката с уникалната архитектура на манастира е неизменна. Каменни стени, високи 24 метра, опасват основните сгради и създават впечатление за непристъпна и сурова крепост. Зографията върху фасадата на църквата и чардаците обаче очарова с меките си и пищни цветово рисунки. Освен място за молитви към бога, манастирът е и пазител на знания. Музеят му съхранява 35 000 експоната и богата етнографска експозиция. Сред най-ценните експонати е Рафаиловият кръст със 104 библейски сцени и 650 малки фигурки.Рилската обител е ставропигиална – т.е. на пряко подчинение към Светия синод. Със същия статут са и Троянският, и Бачковският манастир, които носят името „Успение Богородично"

Троянският манастир е вторият по посещаемост 

в България. Името на основателя му тъне в неизвестност, но се знае, че е съграден  около 1600 г. На сегашното му място била вдигната малка дървена църква и няколко тесни жилища за отшелниците. В началото на XIX в. манастирът се замогва и на мястото на старите постройки майстор Константин от Пещера създава художествен архитектурен ансамбъл. На северния корниз на църквата строителят е изваял каменния си автопортрет Друг такъв „подпис” у нас не е известен. Той дори е в разрез с възрожденската традиция, според която майсторите от скромност избягвали да вписват имената си. В манастирската черква е и едно от твърде редките у нас изображения на руските светци князе Борис и Глеб. За тях се смята, че по майчина линия са българи. Дърворезбата на иконостаса, направен през 1869 г., поразява с фината си изработка. Нейни рисунки оставя в пътеписите си австрийският пътешественик и художник
                                                                                                    
                                                                                                    
Феликс Каниц. Троянският манастир е предпочитано място за поклонение заради чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица. На разположение на туристите в него са луксозни стаи. Цената на нощувка не пада под 35 лева на легло. Новите технологии не плашат монасите и обителта разполага с безжичен интернет. Храната в многобройните заведения наоколо е вкусна и на приемливи цени. Манастирът предлага за продажба прочутата троянска ракия, собствено производство, наложена с 22 билки.Задължителна спирка от пътя на поклонника е и Бачковският манастир. И той се гуши в живописно място. За да стигне човек до портите му обаче, трябва да се провре по тясната алея между гръмогласните продавачи на захарен памук, грънци и откровен кич.  Манастирът е основан през 1083 г. от двамата братя грузинци - византийския пълководец Григорий Бакуриани, велик доместик на западните войски на византийския император Алексий І Комнин, и неговия брат Абазий. Първоначално се развива като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна като Петрицонска. В нея е работил грузинският философ неоплатоник Йоан Петрици. През 1344 г. заедно със Станимашката крепост манастирът е отстъпен на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска. Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир. Тези и още по-увлекателни моменти от историята на обителта с готовност разказва на поклонниците игуменът дядо Борис. Чудотворната икона на Пресвета Богородица е притегателна светиня за поклонение на вярващите. Обителта е удобно място и за поход по близкото свято място Кувлията и Кръстова гора. Стаите за нощувка в него са уютни и на цени от 12 до 15 лева.

.

ГИД

В Арбанаси пазят спомена за синя кръв
Манастирите „Св. Никола Чудотворец” и „Света Богородица” в Арбанаси също са важни спирки за всеки поклонник.Обителта „Св. Никола” е прочута както с чудотворните си икони – на свети Никола и Пресвета Богородица, така и с музейната сбирка. В нея калугерките с гордост показват двете килии – трапезария и спалня, в които са отсядали цар Борис и царица Йоанна. Те показват и скромно легло, застлано с черга, като обясняват с нетърпяща никакво възражение увереност, че точно на него е спал Симеон Сакскобургготски като дете, когато идвал тук с родителите си.  Възникването на манастира „Св. Николай Чудотворец "

се  свързва с царуването на Асеновци, през ХIII век. По време на Априлското въстание 40-те монахини тъкат шаяк и шият дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг.  Обителта предлага стаи за нощувка в старата сграда за 12 лв. за легло и по 25-30 лв. в новото, което представлява малък хотел със собствени санитарни възли към всяка стая.Манастир „Св. Богородица” не предлага възможност за настаняване и храна, но пък повечето от къщите в Арбанаси са превърнати в целогодишно отворени хотели и ресторанти. Той е основан по времето на Второто българско царство, като за изграждането му е съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години, когато България била разделена от Шишмановци. След падането на българската столица Търново през 1393г. манастирът "Св. Богородица" оцелява като по чудо. Соколският манастир с чешма на Кольо Фичето
Соколският манастир „Успение Богородично” е на хвърлей от Габрово и пътьом към него може да бъде разгледано етнографското селище Етъра. Независимо че е сред най-живописните в България, манастирът не е от предпочитаните за посещения от гуляйджии - монахините следят твърде строго да не се пие и пуши в обителта. На пейките под манастирската лоза човек не може да пийне каквото и да било с алкохолно съдържание, но пък може необезпокоявано да се наслаждава на тишината, чистия въздух и ромоленето на 7-чучурната чешма на майстор Кольо Фичето в двора, която е и паметник на културата. Калугерките не гледат с добро око и на тези, които ръфат сандвичи със салам през пости на двора. Като се изключи тази тяхна безкомпромисност, която е напълно обоснована от изискванията на църковния канон и монашески традиции, те са изключително любезни и с готовност разказват историята на обителта. Соколският манастир е основан през 1833 г. от противоречивия като характер и житие-битие архимандрит Йосиф. Той се установява на това място, след като слага край на хайдушкия си живот и идва тук заедно с  йеромонах Агапий, брат от Троянския манастир. Двамата със спомоществуванията на селяните от селата Етъра и Нова махала вдигат черквата, като един от параклисите й е вкопан в скалата. Независимо от авторитета си в околността Йосиф Соколски преминава към униатското движение на Драган Цанков и е ръкоположен за католически епископ от Източен обряд. Скоро след това е отвлечен в Русия за отстъплението му от православието, където следите му се губят. Независимо от забежките му манастирът процъфтява и през 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Година по-късно в манастира е открито килийно училище, в което учителства по-късно Неофит Бозвели. За неговата дейност, както и за четата на Капитан Дядо Никола, която се установява тук през 1856 г. увлекателно разказват монахините. За вярващите те осигуряват възможност за отслужване на молебен през чудотворната Богородична икона в параклиса.Нощувките в манастира са на достъпни цени – 15 лв. за възрастен и 7.50 лв. за дете. Стаите са с по 2 и 3 легла, всяка със собствена баня и тоалетна.

Евтино море и поклонение на куп в Поморие
За разлика от Соколския манастир, където сестрите следят най-зорко дали някой не се размотава из двора по шорти, или се пъчи в храма с дълбоко деколте, монашеското братство в Поморийския манастир не придиря особено за облеклото. Достатъчно е посетителят да не влезе по бански. В обителта, независимо че е желателно приличното облекло, няма да ви изгонят, ако се озовете по къси панталонки или по-икономично скроена блузка.  Заради многобройните туристи и летовници, които надвишават по брой поклонниците, тук не са особено придирчиви към външния вид, но определено следят хората да се държат прилично, особено в храма. Поморийският манастир „Св. Вмч. Георги – Победоносец” предлага нощувки на изключително ниски цени. Предлагат се стаи с по 2 и 4 легла и собствен санитарен възел, цената на всяко легло е 12 лева. По-непридирчивите могат да нощуват за 7 лева в стая без баня и тоалетна и да ползват общия санитарен възел на етажа. Поморийският манастир има интересна история, донякъде свързана с интригуваща легенда която монасите обичат да разказват на посетителите. В края на ХVІІ в. местният феодал Селим бей, който бил неизлечимо болен, се  заселил на място, за което се твърдяло, че някога имало манастир. Една нощ на Селим бей му се присънило, че намира лековита вода в имението си. На сутринта започнал да търси мястото и открил мраморен барелеф на св. Георги, под който бликнала вода. Феодалът пил от нея и оздравял. Според легендата след тази случка Селим бей и цялото му семейство приели християнството, построил манастир и станал негов пръв игумен. Сегашната църква е построена през 1856г. върху основите на предишния храм. През 1966г. в манастира е построена 20-метрова кула – камбанария. В основата й е лековитото аязмо и плоча с барелеф на св. Георги Победоносец.