50 лв. за читав хоспис

Домовете пълни, въпреки високите цени

Силвия Николова, в. "Монитор" 26 октомври 2011 г.

Частни хосписи пълнят гуши от страданията на смъртноболни, но ги гледат колкото за Бог да прости. Само в малка част от регистрираните Иван Д. Иванов не може да се нахвали от условията в "Медибул"

такива лечебни заведения се оказват качествени медицински грижи и истинско хуманно отношение към пациентите, предимно възрастни, дементни и умиращи хора, установи репортерска проверка на „Монитор”. Към момента частните хосписи в страната са 30-ина. Най-много са те в София – 19, във Варна – 8, в Пловдив – 2, уточниха от Министерството на здравеопазването. От 30 до 50 лева е цената на ден в тях. Независимо от скъпотията

в повечето от тях свободни места няма

защото в страната няма държавни структури, в които човек да настани свой близък с тежко заболяване или дни преди смъртта. Ако няма пък и средства, единственият начин е да напусне работа и да се мъчи заедно с безпомощния болен вкъщи, без да знае как да му помогне. В частните заведения обаче, също няма гаранция, че болният ще получи грижите, за които плащат неговите близки. Жертва на такива „грижи” е 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов.„Куче да бях, нямаше така да се отнесат с мене. Взеха си парите и ме оставиха да гния в собствените ми нечистотии. Само да оживея, може и да ги съдя, и ще ги осъдя, дава израз на гнева си възрастният мъж в анцуг в двора на столичния хоспис „Медибул”, щом разбира, че насреща си има журналисти. - Тези хора тук спасиха живота ми, но там, където бях преди, е деветият кръг на ада, само че - платен”, продължава 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов. Възрастният човек е тук от седмица. Претърпял е операция от рак на дебелото черво. За него са нужни специализирани, като за онкоболен, медицински грижи. Коремът му е отворен, на него е поставена стома, през която излизат нечистотиите. Затова той трябва да е под постоянно наблюдение. Синът му не може да изостави бизнеса си, нито пък има медицински познания, за да гледа баща си вкъщи. Затова след изписването от болницата той настанява 84-годишния си родител в частен хоспис. Д-р Иван Иванов, престоява там точно една седмица, но по думите му
ще помни това време, докато е жив

„Настаниха ме сам в стая. Първия ден от време на време някой отваряше вратата да ме нагледа. Вероятно да види дали още съм жив. После ме оставиха напълно. Нямам спомен колко време съм стоял така, сякаш беше вечност. Червото се беше напълнило, течеше под мен, миришеше, беше ад. Имах болки. Опитвах се да викам, но никой не влизаше”, разказва мъките си възрастният човек. От ада го измъква посещение на сина му в извън планираното за свиждане време. Той намира баща си заключен, без лекарско наблюдение, а леглото му подгизнало от нечистотии. Със скандал Иван е изписан оттам още същия ден и преместен в хоспис „Медибул” - на няколко преки от предишния. „Докараха ни го в ужасно състояние, видимо не бяха се грижили за него. Като д-р Иванов не са изглеждали и най-занемарените ни пациенти”, обяснява д-р Омуртаг Мутафов – управител на хоспис „Медибул”, единственият със специализирани реанимационни грижи за онкоболни в последен стадий от живота си. За седмица тук пенсионираният ветеринарен лекар не само е вдигнат на крака, но и успява да прави кратки разходки из двора без количка. Отказва асансьора, изкачва стъпалата до стаята си пеша и чака с нетърпение часа за събеседване с
психолог, който е на разположение на пациентите

Независимо че условията и грижите за болните в „Медибул” са отлични, те не са по джоба на всеки, тъй като реанимационните грижи за такива пациенти са и най-скъпи. В цената обаче, за разлика от повечето такива заведения, са включени както лекарствата, така и санитарните материали – марли, бинтове, памперси, които на други места се доставят от близките. Таксата е 50 лева на ден за първите 15 дни. Ако има следващи 15 дни, се плаща по 45 лв., а след това по 40 лева. Ако се предплати, но болният не преживее времето, за което е внесена таксата, след смъртта му тя се връща на близките. „Крайно належащо е да се въведе клинична пътека за хосписни грижи, за да може всяка болница да разкрие такива звена, и дори частните хосписи да могат да сключват договори със здравната каса за прием на болни”, смята началникът на Военномедицинска академия ген. проф. Стоян Тонев. До преди година във ВМА бе единственият безплатен държавен хоспис. „Наложи се да го закрия, защото сме на загуба, никой не плаща за тези грижи, а те са най-скъпи. Останаха само няколко легла за контингента”, обяснява ген. Тонев. Във всяка болница занапред ще има малък хоспис
с поне пет легла за неизлечимо болни

На първо време те ще бъдат за хора с онкозаболявания, а след това и за други диагнози. Тази възможност обсъжда в момента работна група в Министерството на здравеопазването. С идеята за хосписите за палиативни грижи се е ангажирал лично министър д-р Стефан Константинов, обясни председателката на Българската асоциация на пациентите с онкологични заболявания Евгения Адърска. Болниците сега изписват такива пациенти, щом започне безвъзвратното влошаване на състоянието им, защото нямат пари. Хората умират мъчително по домовете си пред ужасения поглед на близките, които нямат нито кислородни апарати, нито системи, нито пък могат по някакъв начин да облекчат болката им, добави тя. Обмисля се и възможността да се разреши не само на болниците, но и на хосписите извън лечебните заведения да сключват договори за палиативно лечение с НЗОК, съобщиха още от МЗ. Близо 2000 души с карциноми и тежки метастази издъхват всяка година в адски мъки по домовете си. В момента никой не иска да ги приема за лечение, тъй като престоят им в клиниките е по-скъп, отколкото касата плаща, обясниха експертите.

Клиниките с право да гледат тежкоболни по 20 дни

51 лв. на ден за всеки един пациент плаща сега касата по клинична пътека „Палеативни грижи при онкологично болни” на болниците, които имат сключен договор с тях. Пътеката е предвидена само за 40 дни годишно, обясниха от финансовата институция. Парите обаче се дават само при условие че болният е лежал до 20 дни в рамките на шест месеца, но не и наведнъж 40 дни. Заради това ограничение болниците у нас масово отказват да подписват договор с касата за палиативни грижи. От общо 340 лечебни заведения в страната през миналата година договори с НЗОК за гледане на неизлечимоболен са подписали само 25. В сумата от 51 лв. не са включени разходите за лекарства, които са за сметка или на лечебното заведение, или на близките. Грижата за умиращи месечно излиза не по-малко от 3000 лева.

В Кърджали услугата е най-евтина

Хосписът в Кърджали е изграден с помощта на БЧК.

Единственият хоспис по джоба на българина се намира в Кърджали, но едва свързва двата края. Лечебното заведение бе създадено през 2008 г. със съдействието на БЧК по програма ФАР, както и с подкрепата на многопрофилната болница „Д-р Атанас Дафовски” и общината. Хосписът, който е в сградата на болницата, разполага с 20 легла, на тях годишно пролежават около 100 човека. В него се приемат не само онкоболните, независимо че има отлична възможност за грижа за болните. Там се приемат за долекуване и спасение в последните дни от живота им пациенти след инсулти и операции, онкоболни и възрастни хора. 51% от мажоритарния пакет акции са на болницата, а останалата част държат 7-те общини в Кърджалийска област. В първата година от основаването му хората в него са приемани безплатно. Сега обаче се налага да плащат по 17 лв. на ден. В частните хосписи цената за един ден е минимум 35 лева, а за засегнатите от онкозаболявания – 50 лв. на ден. Те обаче получават квалифицирани медицински и хигиенни грижи, лекарски контрол, рехабилитация и храна. Извън този пакет са лекарствата и консумативите, които близките осигуряват, обясни управителят на хосписа Здравко Карамитев. Лечебното заведение се подпомага още от разпродажбата на картини, които са му подарявани, а също и от отдаването на билборд в града за реклама. Билбордът е подарък от Ротари клуб в града и е направен специално за да може да се подпомага хосписът със средствата от него.

Центърът на Паприкова пред затваряне

Заради безпаричие дом „Милосърдие” на Донка Паприкова може да бъде затворен.

Обмислямe да закриeм хосписа, създаден от Донка Паприкова, съобщи нейната дъщеря Зоя Паприкова–Крутилин. Причината е финансовата нестабилност. Животът става скъп, дарителите намаляват, нямаме възможност да го поддържаме. Засега, пряко усилията ни, правим всичко възможно да го запазим в памет на моята майка, обясни дъщерята на голямата благотворителка. Независимо че заведението е известно като хоспис, на практика то не е регистрирано към Министерството на здравеопазването по смисъла на Закона за лечебните заведения, а е регистрирано като Благотворително дружество „Донка Паприкова” към Министерството на труда и социалната политика по смисъла на Закона за социалното подпомагане. Хосписът на баба Донка, както е известен популярно, разполага с 14 легла за възрастни хора, повечето от които неподвижни. За тях денонощно се грижат медицински сестри, но лекар има само през деня. Когато благотворителното социално заведение бе открито преди близо 15 години, приемаше нуждаещи се напълно безплатно. Сега обаче, заради липса на средства, престоят там се заплаща. Въпреки това хосписът поддържа едни от най-ниските цени, между 450–550 лева месечно на човек. В сумата влизат санитарното обслужване и храната. Лекарствата и хигиенните материали, като памперси, марли и бинтове за големи рани например, се осигуряват от близките. „Грижата ни е преди всичко в чисто човешки план – болният да бъде нахранен, да си е изпил лекарствата, да е в чисто легло, да има около него хора, да не се чувства самотен. Удържаме трудно финансово, все още го поддържаме, доколкото можем, в памет на майка ми Донка Паприкова” подчертава нейната дъщеря Зоя и добавя, че дневно има около 50 обаждания за настаняване, но няма къде да приеме нови посетители.

БЧК събира екипи за грижи вкъщи

Българският червен кръст започва да изгражда центрове за домашни грижи. Лекари, социални работници и медицински сестри ще оказват помощ по домовете на болни и възрастни хора, които не могат да се обслужват сами. Това съобщи д-р Надежда Тодоровска, заместник генерален директор на Българския червен кръст. Помощ ще получават и изписани от болниците, на които е необходимо да се поставят инжекции, да се сменят превръзки или да се оказва друга медицинска дейност вкъщи, обясни д-р Тодоровска. По думите й тези центрове, които вече се изграждат, са единствените звена от този тип в България. От БЧК изчислиха, че въвеждането на новата услуга ще спести на държавата между 30 и 40 на сто от средствата, изразходвани сега за човек с тежки хронични заболявания или в следоперативен период, в който не се нуждае от интензивни, а от поддържащи медицински грижи. Сега масово, особено в провинцията, държат възрастни и самотни хора в болниците повече от необходимото, защото няма кой да им окаже елементарна помощ в обслужването, след като се приберат у дома. В резултат лечебните заведения трупат задължения от разходите по тези пациенти. Създаването на центровете на БЧК е по проект на швейцарското правителство и швейцарския Червен кръст, което е планирано да се осъществи в рамките на три и половина години и е за 1 млн. и 900 хил. швейцарски франка. За времето, което прекарват в рамките на проекта, потребителите на тази услуга няма да плащат нито лев. Предвижда се първият център да бъде открит във Враца, тъй като Врачанска област е с най-бедно и най-многобройно ромско население, което също боледува, но и има хора, които могат да бъдат обучени да работят и така да имат препитание, обясни д-р Надежда Тодоровска.