Д-р Сопотенски за честта на лекаря... и на мустака

Най-голямата награда е пациентите ми да хвърлят сянка, 
казва шефът на Спешното в „Пирогов”

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 15 февруари 2014 г.  

„Да си щастлив, е изкуство. Който владее това изкуство, е близо до боговете”, твърди една източна мъдрост. И с невъоръжено око се вижда, че д-р Стоян Сопотенски е от хората, които владеят изкуството на щастието. Макар да е в епицентъра на стреса като завеждащ Спешното приемно и консултативно отделение на „Пирогов”, излъчването му остава спокойно. Сякаш се готви за съботен пикник, а не за делника на шеф на най-отговорното звено, където за минути решават какво трябва да се направи, за да оживее пациентът им.

„Щастието не се отдава всекиму, но не защото е нещо специално или извънредно, а защото има хора, които не могат да го почувстват. Дори не го забелязват”, казва д-р Сопотенски и премества няколко от слончетата на бюрото му в закачлива редичка. Колекцията му с такива фигурки  впечатлява с всякакви екземпляри - от големи, издържани в традицията на африканския фолклор, до миниатюри от нефрит. Подарък са от приятели, пациенти и познати, научили, че докторът харесва това екзотично животно заради добротата, силата  и верността му. Според мнозина познати на лекаря тези качества са присъщи и на него самия. Те наклонили везните и при избора му за

собственик на... „Най-хубав Вазовски мустак”

 Титлата е най-скорошната награда на д-р Сопотенски и му бе присъдена неотдавна в Сопот. В родния град на Патриарха на българската литература от години провеждат състезание за мустак, а кадърът на „Пирогов” не е бръснал своя от 40 години.В ролята на жури влезе триото Катя Адърска, Нонка Сабахова и Антоанета Ранчева

. „Освен от добре поддържания мустак, ние, дамите, се впечатлихме и от личните и професионални качества на лекаря. Не търсихме толкова формата на мустака, който да се доближава до този на великия поет, колкото това, неговият притежател да е достоен за уважение”, мотивира избора Катя Адърска.Заради нетърпящите отлагане и непредсказуеми медицински случаи д-р Сопотенски не помни от кога не се е прибирал веднага вкъщи след приключване на дежурството. „Лекарската професия е такава, особено в спешен институт, какъвто е „Пирогов”. Не можеш да си гледаш часовника и да претупаш операцията. Недопустимо е, когато закарат оперирания от теб от хирургията в реанимацията, да не се поинтересуваш как е. Не може да си тръгне човек, без да се качи в отделението, да види пациентите от предишните дни как се чувстват”, казва д-р Стоян Сопотенски. В приемните кабинети той се сблъсква с какво ли не – от

 потрошени при катастрофи и обгорели

при промишлени инциденти до ранени при стрелба представители на криминалния контингент. Идват и такива, които нощем и на празник не са намерили джипито си или нямат здравни осигуровки и това е единственият начин да получат медицински услуги безплатно. С всеки д-р Сопотенски трябва да намери общ език, да разреши спор дори,  когато пияница или дрогиран налети на негов подчинен  на бой.

Налага се да убеди момчето с поршето например, което се е помляло в електрическия стълб, че трябва да си плати здравни осигуровки, за да продължат лечението му, след като бъде преодоляно критичното му състояние по спешност. „За мен като лекар най-голямата радост е да виждам, че моят пациент хвърля сянка“, признава д-р Сопотенски с прословутата за спешните лекари в „Пирогов” откровеност. С не малко от своите бивши болни той се е сприятелил. Другарства, завързани в критични моменти в болницата и изпитани във времето, той има из цяла България.

АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА

Предписва разкази на УдхаусКъм пациентите си д-р Сопотенски подхожда усмихнат, помни имената им, пита ги за хобитата им, за случки, които са му разказвали. Нерядко включва и чувството си за хумор – шега, закачка, анекдот. Той напълно подкрепя теорията на някои английски лекари, предписващи и разказите на Удхаус, като задължителен компонент за успешна терапия. Носителят на мустакатия приз не може, но и не желае да се примири с грубостта във всичките й форми – от лицето й на пълно безразличие дори към страдалеца на улицата до откровения цинизъм при упражняването на професията.  

 

ЖЕНСКО ЦАРСТВО

Баща на три дъщериНезависимо че обикновено закъснява след работа у дома, никой не му се сърди. Съпругата му Валентина е анестезиолог и му влиза в положението. Засега никое от трите му деца не е казало „Искам да съм доктор”. Голямата му дъщеря Ивайла е завършила Института по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. Цветанка и Ивка са ученички и още не са наясно каква професия ще изберат. „Бих се радвал някоя от тях да стане лекар, да продължи семейната традиция, но не бих налагал волята си. Човек може да работи с удоволствие само това, което сам си е избрал”, категоричен е д-р Сопотенски.Самият той не произхожда от лекарско семейство. „Това е и за добро, и за лошо. За добро, че си пионерът, постигаш всичко сам и знаеш реално колко струваш. За лошо, защото спрямо колегите с родители лекари си в неравностоен старт. Няма кой да те посъветва, с кого да споделиш даден случай от практиката, да чуеш как майка ти или баща ти биха процедирали при една или друга медицинска ситуация, разказва шефът на спешното отделение в „Пирогов”. - Преди всичко към пациента трябва да подхождаш с човешко отношение, да проявиш съпричастност”, допълва лекарят.