Църковният календар да не се променя
РПЦ е готова да посредничи за признаването на Македонската православна църква
СИЛВИЯ НИКОЛОВА
04.01.2015г., в. "Монитор"
-Ваше Високопреосвещенство, тече подготовката за провеждането на
Всеправославния събор през 2016 г. форум, от който се очаква да се
вземат доста решения, които могат да изменят визията на Православната
църква по много въпроси, свързани както с личния живот на християнина,
така и с контактите и с другите християнски конфесии, дори с другите
вероизповедания. Каква е позицията на Руската православна църква по
- Ние участваме в подготовката на
Всеправославния събор, а лично аз участвам в комисията по редакцията на
текстовете от документите. Те са на различна тематика, засягаща различни
въпроси, подготовката на чието решаване започна още през 60-те и 70-те,
а после и през 80-те години на миналия век. В тази дейност участват
представители на много православни църкви, включително и на РПЦ.
- Кои са въпросите, които трябва да бъдат решени?
- Не мисля, че между отделните поместни православни църкви има някакви
сложни въпроси, заради които да има необходимост да се свиква
Всеправославен събор. Смятам, че най-важното е, че православните йерарси
от различните православни църкви за първи път от 13 века ще се съберат
заедно. Дори и нищо да не решим, самият факт за провеждането на нашия
Всеправославен събор и съвместното ни служение ще бъде значимо събитие в
живота на Православната църква. Текстовете, които сега се подготвят, са
известни на всички и ще бъдат публикувани предварително и затова не
очакваме каквито и да било изненади на събора. Руската православна
църква настояваше и успя да наложи своята гледна точка всички решения на
събора да се приемат с консенсус. Не можем да гласуваме по каквито и да
било въпроси, касаещи вероучението или църковната практика, ако нямаме
пълно единомислие и единство. Ако не успеем да постигнем това
единомислие, ние можем да го направим на следващия събор. Ако веднъж се
съберем и този събор протече успешно, то ще можем да се събираме както
втори, така и трети път и постепенно да решаваме тези въпроси, които са
се натрупали помежду ни.
- Не наближава ли моментът, когато
църковният календар трябва да бъде променен и всички ние, православни
християни, да празнуваме заедно празниците, например Рождество Христово,
които някои отбелязват на 25 декември, а други на 7 януари?
- Аз мисля, че е все едно кога ще се отбелязва Рождество Христово, дали
на 25 декември или на 7 януари. В РПЦ няма дебати по този въпрос.
Руският народ е напълно удовлетворен от стария календар, към сегашния
момент този въпрос не се поставя на обсъждане. За нас най-важен е мирът в
Църквата, както и да се запазва единството в нея. Знаем до какво доведе
в Гърция новият календар. С въвеждането му възниква старостилният
разкол, който съществува и до сега. Според мен ние трябва да избягваме
възникването и развитието на подобни процеси. - През ноември
главата на Римокатолическата църква папа Франциск посети Вселенския
патриарх Вартоломей Първи в Истанбул – нещо, за което само допреди
няколко години не можеше да се помисли, че ще се случи. Как гледате на
диалога между двата важни християнски центъра днес?
- Римският
папа и Константинополският патриарх носят най-пряка отговорност за тези
събития, които се случиха през ХІ век, когато е станал разколът между
точно тези две патриаршии (в резултат на разделянето на Църквата през
1054 г. бел. ред.). Затова смятам за напълно логично те да водят
диалог помежду си, за да могат да нивелират последствията от тези
печални събития. Константинополският патриарх се срещна с римския папа
като глава на една от поместните православни църкви. Той не се е срещнал
с него от името на всички православни църкви, защото не е искал
разрешение от тях и не е получавал, казано с езика на светската
дипломация, мандат за провеждането на такава среща.
- Днес,
когато светът се стреми към обединение и е все по-свързан в глобалните
процеси, възможно ли е да дойде времето и на обединението на
християнските църкви? В тази посока неотдавна се изказа и папа Франциск.
- Мисля, че въпросът за обединението (уния – бел. ред.) между
православните църкви и католиците не е на дневен ред, макар че някои
православни йерарси като митрополит Йоан Зизюлас смятат, че това е
възможно в най-скоро бъдеще. Аз обаче не съм съгласен с неговата позиция
и смятам, че има редица разногласия първо в областта на догматиката,
които ние искаме и сме длъжни да обсъждаме, което правим в рамките на
съвместните комисии по богословския диалог. Този разговор не върви леко и
затова и не се придвижваме бързо по тези теми.Освен това
съществува и цяла поредица от други разногласия, които са свързани с
нашата история, в това число с трагичната є част. В частност продължава
да остава и проблемът с униатството, който остава рана на световното
християнство, което виждаме и като последствия от събитията в Украйна
през последната година. Затова нищо не е толкова елементарно, както може
би се струва на някои отстрани. Но в същото време аз съм убеден
привърженик на сътрудничеството между православните и католиците във
всички области, в които то е възможно. Ние имаме много общи позиции по
темите, свързани от социалния и нравствения кръг от въпроси. Те
защитават в Европа традиционните ценности като семейството, състоящо се
от мъж и жена, влезли в брак, както и правото на човека на раждане, на
живот и на естествена смърт.
- В последно време прави
впечатление, че РПЦ започва да променя своите възгледи по отношение на
неканоничната Македонска православна църква (МПЦ). Идва ли този момент,
когато Московската патриаршия ще признае МПЦ? Руската църква
не може в едностранен план да признае МПЦ. Това трябва да бъде
общоправославно решение и ние сме готови да влезем в качеството ни на
посредници, ако това е необходимо. И аз след посещението ми в София ще
посетя Скопие, за да проведа преговори с ръководството на Македония и на
църквата є по тази тема. Болен въпрос не само за светските
лидери, но и за духовните такива в световен план е ставащото в Близкия
изток, където постепенно след Арабската пролет драстично намалява броят
на християните. Руската църква има свое сериозно присъствие в Светите
места. Как възприемате ставащото там?
- Там ставаме свидетели
на геноцид над християнското население със съгласието на западните
държави. РПЦ е много дълбоко загрижена от ставащото в Близкия изток,
защото в крайна сметка става въпрос дали ще се съхрани християнството по
тези места. Десетки хиляди християни загинаха в последно време, други
бяха принудени насилствено да изоставят своите родни места и държавите,
където живееха. Това в крайна сметка е трагедия, която се разиграва пред
очите на целия цивилизован свят и за която се мълчи от страна на
медиите. РПЦ винаги е призовавала тези, в чиито ръце е властта, да я
употребяват така, че да спрат този продължаващ геноцид над местното
християнско население.
Визитка:
- Роден е на 24 юли 1966 г. в Москва със светското име Григорий Валериевич Алфеев.
- Учи
цигулка и композиция в средно музикално училище, постъпва в
композиторския факултет на Московската държавна консерватория, но по
собствено желание прекъсва следването си и по-стъпва като послушник в
манастир, по-късно завършва Московската духовна академия.
- Ръкоположен
за епископ на 14 януари 2002 г., определен е за глава на
представителството на Руската православна църква в европейските
международни организации.
- През 2003 г. е назначен за епископ на Виена и Австрия.
- Участник е в смесената меж-дународна комисия за бого-словски диалог между Като-лическата и Православната църква.
- Понастоящем е председател на Отдела за външноцърковни връзки при Московската патриаршия.
- Той е доктор по философия на Оксфордския университет и доктор по богословие на Светосергиевския богослов-ски институт в Париж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар