Унищожаваме дадената ни от Бога природа и търсим капка вода на Марс, това е израз на духовен мрак, казва архимандрит Антим
Силвия Николова, 24 април 2022 г.
www.clinica.bg
Часове ни делят от Светлото Христово Възкресение. Какво остава след него в душите ни, на какво се държат раздорите в света, можем ли да бъдат по-добри и как да постигнем обновление в сърцата си. Това попитахме архимандрит Антим. Той е протосингел на Видинската митрополия.
- Отец Антим, повечето хора знаят евангелският сюжет на Възкресението Христово. Какво обаче е духовното му измерение?
- За да осмислим духовното измерение на празника, трябва да разберем защо се наложи Господ Иисус Христос да дойде на земята. Отговорът е в Евангелието, където се казва „Той толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син та всеки, който вярва в него да не погине, а да има живот вечен”. В началото на творението Бог е сътворовил човека не да живее временно, а вечно на тази земя. След като обаче грехът влиза в човешката природа, идва и първата смърт, която не е естествена – братоубийството. Тогава вече и самият грях превръща Божественото творение и природа, човекът става смъртен точно поради греха. Христос идва на земята, за да върне на човека вечният живот, но вече в Неговото царство, а не тук на този свят, а в Божието царство.
- Какво трябва да направи човек, за да се издигне на битиното, над греховността, която къде повече, къде по-малко подяжда душите ни?
- Ако разсъждаваме върху евангелските думи, а именно „Бог толкова обикна света”, то „светът” е събирателен образ на всички хора. Той е обикнал всички, защото човекът е най-съвършеното Негово творение. Щом ги е обикнал, Той е обикнал и всеки един човек поотделно. Щом е обикнал всеки един човек поотделно, Той е обикнал и мен самият. За мен Бог принася в жертва Своя Син. Това означава, че е обикнал мен повече от жертвата, тоест от Сина Си. Ние трябва да се стараем всеки ден в името на тази Божествена любов, да й отговорим и да сме достойни за нея. Изкупителната жертва стана веднъж, но остана завинаги. Свещеното Писание ни напомня много неща в предпазничните дни. Във всяко едно от тях ние трябва добре да се взрем и да вземем поуки от тези Божествени послания. В евангелските сюжети виждаме смирението на Христос. Виждаме Го слязъл от небето на земята без да парадира със своето божествено достойнство и това, което по право би трябвало да придружава едно такова достойнство - почит, блясък, тържество, прослава така, както е на небето, където светите ангели непрестанно Го славят и величаят името Му. На земята ние Го виждаме смирен, дошъл да потърси човека, да се доближи до него, защото се е отдалечил от Бога. Виждаме го да влиза в Йерусалим възседнал осле, придружен не от бляскава свита, а от скромната дружина на апостолите. Като Всемогъщ Бог, Иисус Христос е можел да се освободи от страданието, но не Го е направил, страдал е, за да даде пример за покорност пред Бога. По време на молитвата в Гетсиманската градина, а и на Голгота неговото човешко естество се моли да го отмине тази чаша, но казва: да бъде волята на Отца. На кръста извиква „Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме изоставил?” Сякаш не получава отговор и подкрепа. Бог – Отец допуска това, за да почувства Христос чувството на богооставеност, за да може впоследствие никога да не оставя човека.
- Празниците отминават, поглъщаме купища храна, доволни сме. Какво обаче следва след тях в духовен план?
- Празниците не се измерват с трапезите. След Възкресението Христово не бива да забавяме изискването на Бог да живеем в духовна за обнова. Не бива да забравяме също, че с идването на Иисус Христос настъпи нова ера за света. Независимо дали хората за вярващи или невярващи, целият свят признава, че с негово идване, идва и времето на Божествената любов и на любовта между човеците. Не бива да забравяме, също така, че Господ дойде да донесе мир на земята. След Възкресението Той казва: „Моят мир ви давам, Моят мир ви оставям. Аз давам не така, както светът дава”. В съвремието и обикновените хора, и политиците, говорим за мир, но на практика се въоръжаваме. Мир няма там, където няма помирение. Помирение няма там, където няма прошка, а тя не е там, където няма любов, а любов няма там, където Бог отсъства. Разбирането за мир винаги е свързано с Бога. Виждаме колко духовен труд изисква неговото постигане.
- В последните години преживяваме тежки ситуации – най-напред пандемията, сега войната в Украйна. Как да си обясним честотата на тези катаклизми?
- Не искам да звуча апокалиптично, но за всичко това е казано в Евангелието, че ще има боеве, войни, раздори между хората. любовта у мнозина ще изстине, а беззаконието ще се умножи. Човекът ще се отдалечи от човека. За всичко това има бележи в Свещеното Писание. Христос казва: „Небе и земя ще премине, но думите няма да преминат”. Ако хората повече се стараят да вникнат в откровенията, ще си дадат отговор за много неща – и за болестите, и за неспокойните дни, и за природните катаклизми. Казано е „Земята из основи ще се разклати”.
- Кой е виновен в случая?
- Малко или много, самите ние. Когато човек се отдалечава от Бога, Бог не му се натрапва. Потъпкваме ли Божествените закони и законите на Божествената природа, сътворена от Него в идеално съвършенство и хармония, когато разстройваме всичко това, не можем да очакваме всичко да ни е наред. Дори само разрушаването и повреждането на природата говорят за духовния мрак, настъпил у някои хора. При положение, че имаме дадени ни от Него богатства, човек иска да надхвърли ебе си – търси вода на Марс, следи от мъгла или от какво ли не на други планети. Погледнато от духовна гледна точка, това е унизително за човешкия разум, с който Бог ни е създал, давайки ни и всичко необходимо за един добър живот тук, на земята. Харчат се милиарди долари за проучване на безжизнени планети и в същото време се унищожава, пряко или косвено, дарената ни природа. Тези средства могат да се вложат не само във възстановяването й, но и да бъдат подпомогнати бедстващи хора по света, които заради бедността си понякога увреждат гората, например. Вместо това, се търси капка вода и влага на Марс. Това говори за размера на духовния мрак, заел съзнанието на някои хора.
- Толкова безнадеждна ли е ситуацията, какво може да се направи?
- От години Българската православна църква настоява за по-ангажираното изучаване на религия в училищата още от демократичните преобразувания, та чак досега. С всяко ново правителство поставяне това искане, защото в училищата трябва да се изучава предмет, който да направи от децата добри хора. Факт е,че един ученик може да е пълен отличник, но да е дължи лошо, дори да нарани и дори да убие свой съученик – неща, които вече са се случвали и се случват. Църквата не се е отказала от своята идея. Нещо повече, според законодателството предметът религия в училищата е допустим, той е дори в списъка на задължително избираемите, но училищните ръководства не го предлагат и слагат допълнителни часове по чужди езици или математика. Прагматичното пак изпревари духовното.
- Църквата вече се събуди и за социален живот. Какво се прави във Вашата, Видинска епархия, а и като цяло?
- Има много енорийски свещеници, които са организирали много добре енорийския живот с добра социална дейност. В цялата страна, в много градове и села, вече има църковни социални кухни, неделни училища, катехизаторски курсове за възрастни. В митрополитския храм „Свети Николай” във Видин имаме целоседмична кухня, която дава храна на несъстоятелни хора. Финансира се както с църковни средства, така и от дарители. В един от храмовете в Берковица също функционира кухня за социално слаби и на редица други места в епархията. Вече се работи активно и с деца не само в неделните училища. Преди време монахините от Клисурския манастир работеха с деца от социални домове. Тази инициатива вече не се прави, тъй като тези домове вече не съществуват. В Лопушанския манастир вече пет години се правят детски лагери през ваканциите – по две смени за момичета и по две смени за момчета. Проблем е, че имаме недостиг на духовници, но с Божията помощ се надяваме да попълваме дефицита. Важното е да обърнем сърцата си към Господ, да не Го огорчаване с греховете си и живеем като достойни християни. Пожелавам на всички читатели на clinica да са здрави физически и духовно, да посрещнат с радост и чистота в душите си светлото Христово Възкресение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар