11 октомври 2026 г., www.clinica.bg
Проф. Иван Гаврилов подпомага храмове, финансира барелефи на български герои и страда за тегобите в здравната ни система
Има хора, за които патриотизмът не е отживелица от старите учебници, нито е обезценена стотинка в предизборна кампания. Това са личности, които го живеят и се стараят да го предадат и на другите, но не чрез думи, а чрез направеното от тях. Такъв един родолюбец – изключителен професионалист, ерудит и широко строен човек е проф. Иван Гаврилов. Той е началник на Клиника по гръдна хирургия в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология „Проф. Иван Черноземски".
Биографично
Проф. Иван Гаврилов е роден на 29 април 1955 година в ломското село Василовци. Завършил е Природоматематическата гимназия в Михайловград, сега Монтана, и Медицинския университет в София, някога Висш медицински институт. Става доцент на 44-годишна възраст. Има придобити специалности хирургия, гръдна хирургия и онкология. През 2000 г. защитава дисертационен труд на тема „Фамилен рак на млечната жлеза" и получва научната и образователна степен „Доктор". През 2003 г. придобива професионална квалификация и по здравен мениджмънт. Професионалната си кариера започва през 1982 г. в общинската болница в Монтана, а по-късно продължава в Торакалната клиника към Националния център по онкология, сега СБАЛО. За това време чрез конкурси той вече е началник на Клиниката по гръдна хирургия. Има защитена дисертация на тема „Фамилна обремененост при рака на млечната жлеза". Той е водещ специалист в рака на гърдата и комплексното лечение на това заболяване в България. През 1998 г. заедно с генетика д-р Мария Начева и проф. Димитър Цингилев, специалист по нуклеарна медицина, създават единствения в страната действащ кабинет по медико-генетична консултация за фамилен рак на млечна жлеза, съдържащ данни за над 3500 пациенти и техни родственици.
Изборът на професията
Не е станал случайно, нито пък от някогашната амбиция на отличниците, че щом си с шестици в дипломата непременно трябва да станеш лекар или инженер. Идеята да бъде медик се оформяла у него с годините и вече в гимназията знаел, че един ден ще облече бялата престилка. Роля за това имала майка му Величка Каменова – пенсионирана учителка, но и активен общественик през целия си живот. Сега тя е на 90 години и все още се интересува какво се случва в страната, от професионалния път на своя син, но и от предприеманите от него родолюбиви инициатива. „Възпитан съм от нея да помагам, да не щадя силите си, когато трябва, да окажа подкрепа на някой друг. Така ме е учил и баща ми Гаврил Георгиев, който беше ветеринарен фелдшер и си отиде едва на 60-годишна възраст. Когато дойде време да избирам професия прецених, че лекарската е най-добра – ще съм в помощ на хората, наученото от мен няма да отиде напразно", разказва проф. Гаврилов.
Лекарят съветник
Той никога не гледа часовника си, когато е с пациент. И не бърза да се освободи от него, защото отвън чакат още много други. Впорчем, опашките пред приемния кабинет на проф. Гаврилов не са малки точно, защото е от тези медици, които не преглеждат формално. Нещо повече, той съветва, дава напътствия, не плаши и винаги се старае да вдъхне оптимизъм на жените да не се плашат от диагнозата рак, тъй като заболяването вече е лечимо. Разбира се, ако бъде диагностицирано навреме. Затова и лекарят не пропуска случай да напомня за необходимостта на редовните профилактични прегледи, здравословният начин на живот, необходимостта от движение и намиране на радости дори в малките неща, от които духът черпи своите сили и не унива. Фактите сочат, че заболеваемостта от рак на гърдата е 1,700 млн. души годишно. Същевременно, в България около 4000-4050 жени чуват тази диагнозиа всяка година. Тази статистика определено тревожи проф. Иван Гаврилов. Не крие огорчението си, че страната ни е единствената в Европа, която няма действащ и ефикасен скрининг за онкологични заболявания. За необходимостта от него той посочва въвеждането на популационен скрининг за рак на гърдата на жени над 45 години в редица европейски държави преди двадесет години. Според него те минават всяка година веднъж на преглед при мамолог и при гинеколог. „Така се откриват ранните карциноми, които гарантират 93% трайно излекуване. Всъщност това излиза евтино за държавата и високоефективно за населението, което остава здраво и трудоспособно. Благодарение на този скриниг в Европа, смъртността падна с 35 на сто. Двадесет години по-късно у нас само можем да мечтаем за такова нещо", казва специалистът с огорчение. Не може да се примири с факта, че преди няколко години у нас беше закрит Националния раков регистър, който съществуваше в продължение на 75 години. „Той разполагаше с подготвени специалисти, които можеха да дадат най-ценните съвети. Чрез единната информационна система много лесно можеха да кажат колко са се разболели от рак и са починали, колко са в момента, какви са изводите и на база тези изводи какви действия са необходими", посочва той ползите от него.
Разрухата отвън и отвътре
Тя е най-страшната за проф. Иван Гаврилов. Затова и, някак си неусетно, започнал да се опитва да възстановява това, което човешката грубост е съсипало, нашенското късопаметство забравило. Вече години наред със свой средства той подпомага възстановяването на православни храмове, читалища, паметници. Преди броени месеци лекарят финансира изграждането на паметни плочи на Васил Левски в Чипровци и Петрова нива. Учредител на стипендии за двама отличници, спомоществувател на книги. Има идеи да свърши още много други неща и, макар времето да не му стига, се старае да не изостава и в родолюбивата си дейност. „То, родолюбието е много близо до професията на лекаря. Както целта на лекаря е да спаси човека, да укрепи неговото здраве, така целта на родолюбеца е да съхрани останалото от миналото, да го възроди, да го върне към живота. Тъжно е да гледаш разрушени черкви, бедстващи манастири, запустели училища и читалища и занемарени исторически забележителности. Душата ме боли, като видя такива гледки. И тази болка трудно може да бъде излекувана освен, ако не се заема и аз да свърша нещо, да опазя, доколкото имам възможност, разказва проф. Иван Гаврилов. В такива случаи спонтанно си задавам въпроса, не съм ли аз от поколението, не сме ли ние поколението, което трябва да опазим останалото и да го предадем на младите независимо от конюнктурата на политическите събития?!", пита се риторично хирургът. Убеден е, че тези след нас ще бъдат обречени на гибел, ако нехаем за историчността, за паметта, за българското и съвсем не на последно място за духовното, за вярата. Нещо повече, категоричен е, че ако тези ценности на мисленето и духа не бъдат съхранени, идващите след нас ще бъдат убити, но не физически, а духовно. „Ако се стигне дотам, ще бъде унищожена паметта за всичко, градено от предцине ни четиринадесет века преди нас. Като се има предвид всичко това, ясно е защо трябва да опазваме това, което имаме", казва още проф. Иван Гаврилов.
Как се става патриот
„От вкъщи, от домашното възпитание", лаконичен е той. Майка му Величка Каменова го научила на много неща, създала му навици, но най-ценното, според него е, че е съхранила и му е предала паметта за предците, за българското, родното, веровото, непреходното. Бившата учителка, въпреки своите 90 години се старае да бъде в полза на обществото, макар и отдавна да не е енергична и да не може активно да се включва в патриотични инициативи. Независимо от това обаче силният й дух родил една изключително интересна идея. Случило се по време на пандемията. Хрумнало й да ушие гоблен – карта с елементи от различните етнографски области у нас. Речено – сторено. Била поръчана схемата и въпреки своите 86 години тогава, го избродирала прецизно. Трудът й отнел десет месеца. После заръчала на сина си да го постави в рамка и да намери място, където той ще възпитава в духа на патриотизма. Място се намерило много бързо. Приели го с радост в Националния етнографски институт с музей при БАН. Там показват гоблена – карта на ученици, студенти, докторанти, туристи. Впоследствие проф. Гаврилов направил копия и ги дарил на Болградската гимназия, музея в Кишинев и музеи в Северна Македония, Албания и Западните покрайнини. Родолюбивата му дейност не спира дотук. Заедно с майка си е написал и книга с разкази за заслужили, но не много известни българи от стари времена. Участвал е във възстановяването на храма „Свеги Георги" в родното си Василовци, за който легендата разказва, че е станал причина селото да бъде преместено на това място. Сега там има три прекрасни черкви, които не са само сграден фонд, но и действащи светини.
Тъга и радост
Духът на разрухата тежи на проф. Иван Гаврилов. С него той категорично не може да се примири. Затова се старае с патриотичната си дейност да го надмогне, доколкто човешките сили му позволяват. Запустението в българските училища и несгодите на българския пациент в джунглата на родното здравеопазване са другите неща, които не му дават покой. Спомня си, как като млад лекар в амбулаторията, в която работел имало пет легла за лежащо болни. Имало и негласно разпореждане, че дойде ли човек с някакви оплаквания до два часа трябва да му бъдат направени изследвания и назначено лечение независимо дали то ще е болнично или домашно. На първо време, ако състоянието и възможностите на лекарите позволявали, го хоспитализирали в амбулаторията. „Сега хората трябва много да обикалят заради дефицита на специалисти. Още по-тежко е пложението на живеещите в малките населени места, далече от големия град с модерни лечебни заведения. Не искам да кажа, че някогашния строй беше добър. Говоря за достъпността на здравната система – нещо, което би могло да бъде запазено донякъде", пояснява той. Учебниците на децата и тетрадките са другото, за което дума не му се отваря. Само за илюстрация сочи стари тетрадки с изрисувани паметници на културата и патриоти по тях и съвременни с чудати и дори чудовищни съвременни герои. Не иска обаче да звучи песимистично. А и няма причина да бъде такъв, защото е от лекарите с прекрасни семейтва, в които професионалната традиция е продължена. Съпругата му д-р Татяна Кирова също е лекар, а дъщеря му доц. Ива Гаврилова, също като него се е посветила на онкологията. Оптимист е и по още една причина – внучката. „Тя е на две годинки, но е изключително любопитна. Смятам да използвам това нейно любопитство и да й предам историята на рода ни, да я възпитам в патриотизъм и обич към хората така, както са възпитавали мен, а ние със съпругата ми сме възпитали нашата дъщеря", заключава проф. Иван Гаврилов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар