Да възлюбиш ближния повече от себе си....

Велиден, Първи май, цяла седмица почивка.... Цяла седмица, в която извън шума около празниците, неволно се замислям за онези, които нямат възможност да се порадват на битовата страна на празника. Но в повечето случаи, не могат да усетят и духовното му измерение. Защото в душите им няма място за нещо повече от преследване на тленното. Или, защото неволята е изпосталила не само телата, но и душите им.
Едно изключение и от едните, и от другите, е Снежанка Иванова. За нея и нейната християнска дейност публикувах свой репортаж във в-к "Дума" на 6 март 2007 г. Предлагам го на Вашето внимание. Тази християнка продължава своята дейност и е не по-малко усмихната и сега, независимо от трудностите, които тя сама трябва да надмогва.

Снежанка носи подаръци и без дядо Мраз

Безработна преводачка създаде дом и уют за децата на самотни майки

Силвия Николова
6 март 2007 г.

"Нашата Снежанка носи подаръци и без дядо Мраз, тя е и дядо Коледа, и мама, и баба Марта едновременно. Нашата Снежанка е най-добра. Като пораста и започна да печеля пари, ще й купя най-хубавата рокля", изрича на един дъх енергична мулатка, подскачайки на един крак и същевременно опитвайки се да си завърже сама мартеничка на дясната ръка. За раменете отзад внезапно я сграбчва засмяно по-голямо момиче, а после двете прихват в безпричинен смях, както умеят да се смеят само чистите по сърце - децата и тези с души на деца.
Момичета са две от хлапетата, за които се грижи 49-годишната Снежана Митова. Изхабената сякаш от времето, грижите и най-вече от скромния начин на живот жена застава всяка неделя след Света литургия и на големи празници пред храма "Свети Георги - Победоносец" в София, за да събере някой и друг лев за храната на своите питомци. Там е и в дъжд, и в сняг, и в бури, неизменно от десетина години. Питомците й наброяват близо 40 от всички възрасти - от бебета на по
Даренията - пълна прозрачност
годинка и нещо до госпожици и младежи, бъдещи абитуриенти. Има и студенти, но те, може да се каже, вече са повече помощници на Снежана, нежели нейна всекидневна грижа.
Малката мулатка е 10-годишната Нардели. Петокласничка е в 149-о училище в столицата. Майка й я отглежда продължително време сама, нея и по-голямата си дъщеря, макар и безработна. В последната година заработва, когато я наемат някъде за по някой и друг месец. Преди обаче да се устрой на работа, се е случвало буквално да гладува с двете си момиченца, понякога по два-три дни. Запознала се е със Снежана Митова преди шест години. Тогава и самата Митова била безработна. Впрочем, тя и сега не работи на трудов договор. Двете се заприказвали в градинката
Две от питомките на г-жа Митова
пред храма, ожалили се една на друга от липсата на препитание, от грижите за децата, от безизходицата, в която са попаднали. Макар и различни по характер, интереси и образование, още тогава двете жени ги свързала тегобата за рожбите им.
Митова е завършила руска филология и в продължение на години е работила като преводач. В началото на 90-е обаче я съкращават от работа. Оттогава до сега тя не е имала постоянна работа, заработва на парче с някой и друг превод или друга, възложена й еднократно работа и така отглежда 16-годишната си дъщеря. Най-трудните години на прехода обаче тя и детето й оцеляват въпреки безработицата и благодарение на помощта на приятели. Това обстоятелство мотивира Снежана Митова десетина години по-късно да поеме на плещите си грижата и за чужди деца.
Дарителка-енориашка
"Вярваща съм, щом Бог ми е помогнал, длъжна съм и аз да помагам на хората. Защото Той ни явява чудесата и помощта си чрез други хора, както ми помага и на мен чрез моите приятели", категорична е бившата преводачка. Вярата си тя смята, че трябва да покаже най-вече на дела и така да изпълни Иисусовите думи за истински християнски начин на живот не само по знаете до точката на догмата, спазване на постите и православните практики, но и по сърце човек, а именно: "По делата им ще ги познаете".
Мотивирана от тази евангелска заръка през 1998 г. Митова регистрира християнско сдружение "Света Троица", а преди седем години се опитва да създаде дневен център за тях и майките им. Седем пъти обаче ги гонят от помещенията, отдавани им без договор от различни лица и организации за временно ползване. Едва от ноември месец центърът се помещава в апартамент срещу договор за ползване.
В него учениците имат всички условия да подготвят уроците си на спокойствие, да не мръзнат по копторите и в панелките със спряно парно, да погледат телевизия
Снежанка - щастието да даваш обич
или да поиграят на "Не се сърди, човече" или домино. Със събраните от просия пари пред храма и с дарени продукти от енориашите, Снежана понякога готви на децата следобедна закуска, друг път им дава пакет със суха храна, но нито едно от тях не си тръгва гладно. И тъй като в знанията на новообгрижваните липсват маса пропуски от учебния материал, в "дома на леля Снежка", както го наричат още малчуганите, при подготовката на уроците е в пълна сила взаимоучителната методика - по-големите помагат на по-малките. Така се пестят пари за частни уроци, за каквито нямат нито майките, нито леля Снежана. Да подготвя домашните си, на Нардели й помагат Криси, Ади и Кристаляна. Откакто каките решават задачи с нея допълнително и пишат съчинения, мулатката е дръпнала доста напред по успех в клас.
Понякога, най-вече преди класни на по-големите деца, се налага и помощта на квалифициран учител. Тогава обикновено в стационара на доброволни начала идва да помага някой от енориашите при храма "Свети Георги Победоносец" - математик, литератор или специалист по друг учебен предмет, но без да взима нито лев.
Кристина Славкова е на 16 години и също посещава дневния център на Снежана Митова. Чрез свои познати бившата преводачка успяла да намери работа и на някои от майките на децата.
От ноември центърът е на нов адрес в партерна панелка в квартал "Красно село". Помещенията обаче не са били обитавани от двадесет години. Наложило се пак съмишленици на Снежана и тийнейджърите да направят ремонт и сами да го изчистят. "Когато човек създаде нещо със собствените си ръце, се научава и да го пази. Затова основният принцип в "Света Троица" (така се нарича центъра, б.а.) e всеки да вложи нещо от себе си в наредбата и устройването му, макар и минимално", обяснява Снежана Митова и съобщава, че в неделя той ще бъде осветен от свещеник.
Грижите й за чуждите деца не свършват само до входната врата. Тя се старае да им осигури и лятна почивка, понякога само по една седмица, и някой и друг ден отдих в междусрочните ваканции извън София.
Храмът "Св. вмч.Георги Победоносец"
През септември, например, с помощта на благодетели тя успяла да им уреди една седмица на морето. На място помогнали много хора от католическата църква във Варна. Под почивка обаче Снежана не разбира само безцелни пътувания, спане до късно, редовно хранене и безделие. Всяко пътуване тя съчетава със своеобразни беседи за миналото на България, културно-историческото наследство на страната ни, подробности на паметниците на културата и различни места, които питомците й посещават. На големи празници спонсори и предоставят микробус, с който тя води момичетата и момчетата и техните майки на поклонение до манастири около София. До един нейните питомци са кръстени православни християни. Някои от тях си имат и постоянни изповедници, причастяват се и се стараят да живеят почтено, честно и да помагат на хората около себе си според силите, както поверява християнското учение.
"Някоя жена би се почувствала уморена с толкова много деца всеки ден, а и с грижи в търсене на спонсори, но напротив. Те ме зареждат с невероятна енергия. А Бог ми помага да намеря, каквото е необходимо и за центъра, и за тях", казва Митова и бърза да добави, че откакто се помни е мечтаела да работи с деца. Самата тя се радва като дете на успеха на всяко едно от тях. И съвсем като майка стояла на "Стената на плача", молейки се, докато види, че "нейни" деца са приети за студенти - един специалност "Изчислителна техника", а друго момиче - "Физика". Има още нейни "деца", приети във френската гимназия, други са в паралелки с интензивно изучаване на немски език. Искрено се радва и на всяко дарение за своите питомци. Преди броени дни отец Георги от пловдивския храм "Свети Георги" купил с лични средства компютър за хлапетата, други благодетели пък обещали да плащат таксата за Интернет и самите те да помогнат с още едно - две писита за по-големите ученици.
"Хората са добри, съвсем не са озверели, както твърдят някои. От храма "Свети Георги" също ни помагат, но не от всички черкви са така отзивчиви, отнякъде са ни гонили", споделя Снежана с огорчение. Но после се сепва и махва с ръка: "За хората лошо не бива да говорим. Първо да видим гредата в своето око, пък после да търсим сламката на ближния". Това е и нейното лично житейско кредо, към което тя се зарича да се придържа докато е жива.