Великден

Свято място пусто не остава

Фамилия от кв. "Дървеница" се отказа от апетитни земи и ги дари за градеж на храм

Силвия Николова
в. "ДУМА", 26 април 2008 г.

"Свято място пусто не остава", твърди една руска поговорка. Оказва се, че тя е валидна и за нашите географски ширини, поне що се отнася до едно място в столичния комплекс "Младост 1". На последната спирка на тролейбус 5 от известно време е побит грозноват железен кръст с лаконичния надпис: Храм "Преображение Господне". В подножието винаги има положени свежи цветя, понякога в импровизиран свещник от тухла мъждукат вощеници. Някои от минаващите оттук възрастни, а и не само възрастни обитатели на "Младост 1" и съседния квартал "Дървеница", се прекръстват или поне спират, преди да продължат нататък.
Оказва се, че това е едно от трите божии места, както ги наричат хората тук. Другите две са девическия манастир "Свети пророк Илия" между първи и втори микрорайон на "Младост" и храма "Свети Георги Победоносец" в квартал "Дървеница".

Отец Димитър Вукадинов е оптимист: "Само да положим темелите,
спонсорите ще дойдат."

Някога на мястото с железния кръст е имало параклис "Свети Спас" - народното название Възнесение Христово - събитие, според евангелията, състояло се на 40-я ден от Възкресение Христово, което посрещаме утре. В края на 60-те години той е разрушен, но теренът е запазен. На него не са застроени панелки, оцелял е като по чудо между съседните сгради на посолствата. Едва през последните две години в непосредствена близост до него е вдигната нова жилищна сграда. Кръстът пък е побит като паметен знак по инициатива на енорийския свещеник отец Димитър Вукадинов от храма "Свети Георги Победоносец" в кв. "Дървеница". Но и като знак за бъдещ строеж на черква, която ще се нарича "Възнесение Господне".
Оказва се, че мястото е дарено за градежа от съвсем небогата фамилия от "Дървеница". В този район квадратният метър земя в строеж вече се търгува за стотици евро. Въпреки това обаче покойната пенсионерка Цветанка Карадашка не се замисля и за миг. Преди две години тя потвърждава в общината дарителския акт на нейната майка от преди повече от половин век земята да бъде дарена на църквата и на нея да бъде възстановена съборената сграда при това не само като параклис, но като храм с помещения за социална дейност и неделно училище. С инициативата по бъдещият строеж, за който вече проектите и разрешителните за строеж са готови, се е заел отец Димитър Вукадинов.
Мария Карадашка-внучката на дарителката (в ляво)
и Лазарина Христова при оброчния кръст
По подобен начин някога същият този терен е дарен от майката на Цветанка - Спаса Тодорова Стоичкова от някогашното село Дървеница. Наследниците й, пряка от които сега е Мария Карадашка, не знаят кога точно е родена тяхната баба. Помнят само, че тя е починала през есента на 1978 г. По изчисленията на внучката й Мария бабата се е споминала на около 84 години.
Тя обаче пази до подробности предавания устно в рода разказ за живота на благочестивата Спаса.
"Преди да стигне до идеята да дари земята за градеж на параклис, в продължение на девет години баба е била на легло. През това време периодично й се присънвало, че трябва да дари точно това парче от земята си за параклис, сънувала дори неговото име. От момента, в който тя взела решението да го предостави, здравето й започнало да се подобрява", разказва внучката Мария. Впоследствие тя дори наглеждала градежа, за който с дарения в пари, материали, и най-вече с доброволен труд се включили нейните съселяни. Според преданието във фамилията той бил завършен около 1935-1936 г., а скоро след това и осветен. В продължение на три десетилетия, колкото той е съществувал, за него са се грижили монахините от близкия манастир "Свети пророк Илия".
"Параклисът беше на север от нашата обител, близо до днешния блок 70 в "Младост 1". Към него имаше и две стаички. През Средновековието там имало голям манастир, но турците, след като завладели нашата страна, разрушили и заличили светинята. Когато баба Спаса от село Дървеница дарила мястото и започнал строежа, работниците се натъкнали на много кости на избити християни. По време на Втората световна война войници копаеха окопи тук и все изкопаваха човешки кости на непогребани хора", разказва престарялата игуменка на манастира Анисия. Тя е убедена, че Господ ще помогне на желанието на отец Димитър на святото място да бъде построен храм.
Пенсионерката Таня Стоянова не
хваща вяра, че тук ще има църква

Старци от енорията разказват, че на метри от параклиса е имало изворче, за чиято вода се твърдяло, че била лековита. Някога софиянци впрягали файтони и с целите си домочадия идвали в нивята на село Дървеница (на тяхно място е днес "Младост 1"), за да се измият за здраве в него и да си налеят вода, която пазели и пиели пестеливо като светена. За него спомня 79-годишната Таня Стоянова, софиянка. Някога тя също е идвала тук със своите
родители и е слушала различни истории за чудни изцеления. Тя си спомня и някогашния параклис "Свети Спас", край който на Преображение Господне всяка година се събирал много народ на молебен и за курбан. После той бил разрушен. Заради строежа на посолствата, а в последните три-четири години и строежа на нови сгради, мястото е съвършено променено. Възрастната жена се радва, че сега святото място е обозначено с кръст и на него пак се правят курбани на празници. Когато научава, че тук ще се вдига храм, при това не само параклис, но и черква с помещения за социална дейност и неделно училище, тя не вярва, че това е възможно да се случи. Учудва се, че теренът е предоставен от наследниците за богоугодно дело вместо да го продадат и на него да бъде построена поредната бизнес сграда или скъп жилищен блок.
"Вие сериозно ли говорите? Не може да бъде! Радвам се, много се радвам. Само да не се шегувате, че с такива неща шега не бива", казва възрастната жена. Таня Стоянова е дошла при металния кръст без специален повод, ако не се брои този, че иска да се помоли някъде на свято място по време на Страстната седмица преди Възкресение Христово, но краката не я държат нито да преодолее стръмните стъпала между "Младост 1" и "Дървеница", още по-малко да пътува до центъра на София, за да отиде на църква. От тридесетина години тя живее в комплекса.

Дарителката Спаса Стоичкова
и дъщеря й Цветана

По спомени на друга жителка на кв. "Дървеница"- Лазарина Христова, параклисът "Свети Спас" е разрушен през 1966 г., до началото на 70-е все още е имало отломки от него, сред които играели децата. Някои от предметите в него, както и няколко икони, са запазени в близкия манастир "Свети пророк Илия". Вярващите от инициативната група за градежа на новия храм, в която е и Христова, се надяват някои от предметите да бъдат върнати отново на черквата след завършване на градежа. Вече има желаещи да станат и негови дарители. Очаква се темелите на божия дом да бъдат положени през лятото.