Колоквиум на "Абагар"

Фондация "Абагар" кани своите приятели и съмишленици на втория за тази година колоквиум, на 18 април от 17.30 ч. в Градската художествена галерия. Темата е: "Свети Франциск - 800 години от неговата метаноя (духовно обръщане)". Разглезеният син на търговец на коприни и гуляйджия, какъвто е бил Франциск дотогава, осъзнава празнотата на водения от него живот. През 1208 г. в него настъпва промяната - онази промяна, толкова нужна на мнозина от нас и днес. Галеното конте захвърля дрехите от кадифе, облича дрипи и за смирение се нарежда до просяците в притвора на храма...
Основен лектор ще бъде архимандрит проф. Георги Елдъров - дългогодишен университетски преподавател в Рим и не само там, създател на Българския книжовен дом "Абагар" в Рим, основател и издател на вестник "Абагар" и едноименната фондация, както и дългогодишен изследовател на живота и делото на свети Франциск от Асизи. Проф. Елдъров е автор и на първата биографична книга за светеца по най-ранните източници за живота му, издадена на български език през 2004 година. Откъси от нея, както и някои от произведенията на св. Франциск, ще чете актьорът и преподавател в НАТФИЗ - проф. Петър Петров. На колоквиума се очаква и участието на д-р Петър Константинов - основател на "Мати Болгария".

Предлагам ви публикация за живота на св. Франциск от архим. проф. Г.Елдъров.

Духовното обръщане

Но­ви ду­ми на ста­ра те­ма от све­ти­ли­ще­то в Аси­зи
(с ре­ди­ца не­о­чак­ва­ни бъл­гар­с­ки от­п­рав­ки)

Проф.архим. Георги Елдъров

в. "Абагар", юни 2007 г.

На 17 юни Све­ти­ят отец па­па Бе­не­дикт ХVI нап­ра­ви ед­нод­нев­но по­се­ще­ние в град Аси­зи, на око­ло 160 ки­ло­мет­ра се­вер­но от Рим. Цел­та му, оче­вид­но, не бе­ше прос­то да по­че­те ед­на да­та от 64 го­ди­ни по-ра­но, ко­га­то апе­нин­с­ко­то град­че на то­зи ден бе ос­во­бо­де­но от на­цис­т­ка оку­па­ция - как­то впро­чем до пре­ди де­се­ти­на го­ди­ни на­пом­ня­ше за съ­би­ти­е­то стръм­на ули­ца в гор­на­та част на гра­да, по ко­я­то ра­но сут­рин­та на го­ре­щия ве­че ле­тен ден се бя­ха из­то­чи­ли бро­ни­ра­ни­те ко­ли на съ­юз­ни­ци­те, пос­рещ­на­ти с ова­ции и цве­тя от на­се­ле­ни­е­то.

Jubilaeum сonversionis кeati Francisci
Франциск Асизски - източноцърковна живопис.
(Критска школа XV в.) Се­га де­нят 17 юни тряб­ва да бъ­де за­пом­нен най-ве­че за­ра­ди ду­ми­те, из­ре­че­ни от рим­с­кия пър­вос­ве­ще­ник в чест на Асиз­кия све­тец Фран­циск, то­зи път ти­ту­ляр на ед­на мно­го спе­ци­ал­на юби­лей­на го­ди­на, как­ва­то, до кол­ко­то ни е из­вес­т­но, ни­ко­га не е би­ла про­веж­да­на за хрис­ти­ян­с­ки све­тец. Па­па­та ид­ва­ше, за да прик­лю­чи 800-та го­диш­ни­на от об­ръ­ща­не­то на Фран­циск. Мно­го хо­ра се учу­ди­ха на не­о­чак­ва­но­то му ре­ше­ние, ко­га­то мал­ко пре­ди го­ди­на на­ре­ди на но­вия епис­коп на не­го­ля­ма­та епар­хия, монс. До­ме­ни­ко Сор­рен­ти­но, да по­е­ме ак­ци­я­та за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на по­во­да. В ду­хов­на­та ево­лю­ция на све­те­ца не ед­на са да­ти­те, ко­и­то мо­гат да бъ­дат по­со­че­ни ка­то мо­мен­ти на ду­хов­на про­мя­на в не­го­вия жи­вот (Виж на­ше­то "Фран­циск Асиз­ки. Жи­тие по из­точ­ни­ци­те му", вто­ро из­да­ние 2005, на раз­по­ло­же­ние на чи­та­те­ли­те по по­ис­к­ва­не до из­чер­п­ва­не­то му). В те­че­ние на го­ди­на­та, и още по­ве­че на зак­лю­чи­тел­ни­те об­ре­ди на спо­ме­на­та­та да­та, ста­на яс­но, че па­па­та има пред­вид спе­ци­ал­но епи­зо­да, опи­сан от са­мия Фран­циск в на­ча­ло­то на За­ве­ща­ни­е­то си, на­пи­са­но дни преди смърт­та си на 3 ок­том­в­ри 1226 г.: "Ко­га­то бях още в гре­хо­ве, ми бе­ше мно­го гор­чи­во да виж­дам про­ка­же­ни, и сам Гос­под ме до­ве­де при тях и им ока­зах ми­ло­сър­дие. Щом се от­да­ле­чих от тях, оно­ва, ко­е­то ми се стру­ва­ше гор­чи­во, ста­на слад­ко за ду­ша­та и тя­ло­то ми. След ко­е­то по­ча­ках още мал­ко и на­пус­нах свет­с­ки­те гри­жи" (Виж там стр. 90).

Si licet parva cum magnis comparareЗа точ­на­та да­та на спо­ме­на­тия епи­зод съ­щес­т­ву­ва спор меж­ду ис­то­ри­ци­те на фран­цис­кан­с­ко­то яв­ле­ние в цър­к­ва­та и той не се от­си­ча от на­ме­са­та на па­па­та. При­ят­но е оба­че да из­тък­нем ед­но мо­же би нес­лу­чай­но съв­па­де­ние на та­ка оп­ре­де­ле­на­та го­ди­на на ду­хов­но­то об­ръ­ще­ние на Фран­циск с та­зи на смърт­та на бъл­гар­с­кия цар Ка­ло­ян при сте­ни­те на Со­лун през 1207 г. Си­гур­но Ка­ло­ян не ще да е зна­ел, че на Апе­ни­ни­те един мла­деж от за­мож­но се­мейс­т­во точ­но то­га­ва пре­ми­на­вал през дъл­бо­ка ду­хов­на кри­за. Оба­че ня­ма на­чин Фран­циск да не е зна­ел за мощ­ния бал­кан­с­ки вла­де­тел Йо­а­ни­кий Влах, как­то го на­ри­ча­ли на За­пад - то­га­ва в цър­ков­но об­ще­ние с Рим­с­ка­та цър­к­ва - за ко­го­то хро­нис­ти от вре­ме­то об­с­той­но док­лад­ват, а тру­ба­ду­ри­те пе­е­ли за под­ви­зи­те или съ­от­вет­но за ги­бел­та на кръс­то­нос­ци­те по на­ши­те зе­ми и в це­лия близ­ко­из­то­чен ре­ги­он, за Бал­ду­и­на, Тан­к­ре­ди, Бо­е­монд, Бо­ни­фа­ций. Един от "гре­хо­ве­те" на Фран­циск, спо­ме­на­ван от всич­ки не­го­ви жи­ти­е­пис­ци, бил, че оби­чал да пее та­ки­ва пес­ни с връс­т­ни­ци­те си - ка­то най-чес­то по­е­мал и раз­нос­ки­те за ку­по­на...
Аси­зи оба­че има съ­що ре­ди­ца бъл­гар­с­ки от­п­рав­ки от по-близ­ко вре­ме, ко­и­то неп­ре­мен­но ще ни поз­во­лят да при­е­мем по-лес­но нас­тав­ле­ни­я­та на па­па­та по важ­на­та те­ма. От бли­зо един век цен­т­рал­но-ита­ли­ан­с­ко­то град­че е пря­ко свър­за­но с Бъл­га­рия по си­ла­та на го­ле­ми и мал­ки съ­би­тия пре­ко­си­ли съд­ба­та на бъл­гар­с­ки че­да, а чрез тях и един дос­та ши­рок кръг от хо­ра и съ­би­тия мно­го да­леч от на­ши­те гра­ни­ци. Мно­го хо­ра ще си спом­нят, че през 1930 г. в Аси­зи бе склю­чен бра­ка на бъл­гар­с­кия цар Бо­рис III със са­войс­ка­та прин­це­са Йо­ан­на, ка­то точ­но през пло­ща­да, къ­де­то на 17 юни го­во­ри па­па­та, пре­ди 77 го­ди­ни се ни­же­ше сват­бе­но­то шес­т­вие на бъл­гар­с­ка­та цар­с­ка двой­ка, прид­ру­же­на от пред­с­та­ви­те­ли­те на най-ви­со­ки­те ев­ро­пейс­ки осо­би. По-къс­но в за­ве­ща­ни­е­то си бъл­гар­с­ка­та ца­ри­ца на­ре­ди­ла пог­ре­бе­ни­е­то й да бъ­де съ­що там, къ­де­то бил и най-щас­т­ли­вия ден от жи­во­та й. Ще на­ме­ри­те мав­зо­лея на ца­ри­ца Йо­ан­на, из­диг­нат през 1997 г. на ня­кол­кос­то­тин мет­ра от мяс­то­то на юн­с­ко­то съ­би­тие, пре­вър­нал се ве­че в цел за пок­ло­не­ние на де­сет­ки бъл­га­ри и много чуж­ден­ци.
От 1930 г., в про­дъл­же­ние на осем­те из­ми­на­ли де­се­ти­ле­тия, не сек­ва при­със­т­ви­е­то на бъл­га­ри в бла­гос­ло­ве­ния от Бо­га град. Об­що 28 мла­ди бъл­га­ри, на че­ти­ри въл­ни са­мо меж­ду 1930-1951 г., са след­ва­ли в сред­ни­те и вис­ши шко­ли на фран­цис­ка­ни­те в Аси­зи, ка­то 16 от тях са би­ли ръ­ко­по­ло­же­ни све­ще­ни­ци, за да слу­жат на раз­лич­ни ду­хов­ни и об­щес­т­ве­ни ни­ва на мно­го ши­ри­ни и дъл­жи­ни по све­та, в Бъл­га­рия и в чуж­би­на. Един се под­ви­за­ва в ки­тайс­ка­та про­вин­ция Шен­си в края на 30-те го­ди­ни; два­ма об­с­луж­ват ду­хов­но Ав­с­т­ра­лия в про­дъл­же­ние на три де­се­ти­ле­тия (1959-1992), ка­то еди­ния от тях- все още бо­дър­с­т­ва­щи­ят член на ре­дак­ци­он­ния ни съ­вет, Мак­си­ми­ли­ан Ба­ла­бан­с­ки - по­е­ма кон­ти­нен­тал­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на фран­цис­ка­ни­те в те­че­ние на два пъл­ни ман­да­та. Ня­ма да пре­мъл­чим, без да нав­ли­за­ме се­га в под­роб­нос­ти, че съ­що епо­пе­я­та Аба­гар се ко­ре­ни в она­зи бо­га­та асиз­ка поч­ва, как­то про­ли­ча­ва от мно­го стра­ни­ци на то­зи вес­т­ник. По­нас­то­я­щем ос­та­ва са­мо един бъл­га­рин, га­рант на на­ци­о­нал­но­то ни при­със­т­вие в Аси­зи. Си­гур­но ще го е за­бе­ля­зал и госту­ва­щи­ят па­па. Отец Вла­ди­мир (Луд­виг) Пе­нев, член на на­шия ре­дак­ци­о­нен съ­вет, неп­ре­мен­но ще ни ос­ве­до­ми през след­ва­щи­те дни по ня­кои ек­с­к­лу­зив­ни за вес­т­ни­ка ни под­роб­нос­ти от по­се­ще­ни­е­то на па­па­та.

Paulo majora canamusС ду­ми­те на ве­ли­кия Вер­ги­лий, кой­то ни съ­вет­ва да по­ви­шим то­на на раз­го­во­ра, не­ка пре­ми­нем към по-съ­щес­т­ве­на­та те­ма­ти­ка за па­па­та в Аси­зи. Той го­во­ри за по­во­да на юби­лея и на по­се­ще­ни­е­то си в Аси­зи - ду­хов­но­то об­ръ­ща­не на Фран­циск - глав­но в рам­ки­те на оми­ли­я­та си на от­к­ри­то пред три­кат­на­та ба­зи­ли­ка "Све­ти Фран­циск" (ХIII век), на тъй на­ре­че­ния До­лен пло­щад (Piazza In­fe­ri­ore), с до­пъл­не­ния и уточ­не­ния в дру­ги­те си ня­кол­ко сло­ва през де­ня, ка­то то­ва пред съб­ра­ния в ка­тед­рал­ния храм на гра­да "Св. епис­коп и мъ­че­ник Ру­фин" (Х век) клир от епар­хийс­ко­то и мо­на­шес­ко­то ду­хо­вен­с­т­во, за­ед­но с мо­на­хи­ни­те и се­ми­на­рис­ти­те след­ва­щи в раз­лич­ни­те ин­с­ти­ту­ции в гра­да.
Пър­во, не­що за по­ня­ти­е­то, ко­е­то, за съ­жа­ле­ние, ка­то че ли ня­ма адек­ва­тен тер­мин на бъл­гар­с­ки език. На за­пад­ни­те ези­ци се пол­з­ва най-чес­то тер­ми­нът conversio, conversion, con­ver­sione, Кonversion, счи­тан за ос­нов­но ек­ви­ва­лен­тен на еван­гел­с­ко­то по­ня­тие "ме­та­но­йа"- по­ка­я­ние, в сми­съ­ла на про­мя­на в мис­ле­не­то. На бъл­гар­с­ки мо­же да бъ­де пре­да­ден раз­лич­но ка­то пок­ръс­т­ва­не, ду­хов­но осъз­на­ва­не, об­ръ­ща­не, усъ­вър­шен­с­т­ва­не, раз­ка­я­ние, по­ка­я­ние, зав­ръ­ща­не към ре­ли­ги­оз­на­та прак­ти­ка, за­сил­ва­не на ре­ли­ги­оз­на­та прак­ти­ка, от­да­ва­не на ас­ке­ти­чен и мо­лит­вен жи­вот...В слу­чая с Фран­циск ста­ва въп­рос за ед­но ко­рен­но ре­ше­ние да про­ме­ни жи­во­та си от ед­но пос­ред­с­т­ве­но хрис­ти­ян­с­ко по­ве­де­ние - ня­ма дан­ни да е во­дел раз­пус­нат, раз­гу­лен жи­вот - към прес­лед­ва­не­то на ви­со­ки­те це­ли на хрис­ти­ян­с­ко­то съ­вър­шен­с­т­во. Све­ти­ят отец опис­ва та­ка ду­хов­ния ме­ха­ни­зъм на про­мя­на­та в ду­ха на Фран­циск:
От­въд от­дел­ни­те про­я­ви (на до­то­га­ваш­ния му жи­вот), гре­хо­вен бе­ше на­чи­на по кой­то до­то­га­ва бе­ше раз­би­рал и под­реж­дал жи­во­та си, обър­нат на­пъл­но към се­бе си, прес­лед­вай­ки су­ет­ни меч­ти за зем­на сла­ва. Той не бе­ше ли­шен от ес­тес­т­ве­на щед­рост на ду­ха, ко­га­то се явя­ва­ше сред Асиз­ки­те мла­де­жи ка­то " цар на ку­по­ни­те им". То­ва оба­че бе­ше все още да­леч от хрис­ти­ян­с­ка­та лю­бов, ко­я­то се раз­да­ва без­ре­зер­в­но. Как­то сам си спом­ня (по-къс­но), гор­чи­во му би­ло да гле­да про­ка­же­ни. Гре­хът му пре­чел да ов­ла­дее фи­зи­чес­ко­то от­в­ра­ще­ние да съз­ре в те­зи хо­ра бра­тя­та, ко­и­то тряб­ва да оби­ча. Но­ва­та ду­хов­на наг­ла­са - об­ръ­ща­не­то- му поз­во­ли­ло да им ока­же ми­ло­сър­дие, и сам да по­лу­чи ми­ло­сър­дие. Да об­с­луж­ваш про­ка­же­ни­те до сте­пен­та да ги це­лу­ваш, не бе­ше в слу­чая прос­то из­раз на чо­ве­ко­лю­бие /фи­лан­т­ро­пия/, ня­как­ва "со­ци­ал­на" пре­наг­ла­са, а ис­тин­с­ко ре­ли­ги­оз­но пре­жи­вя­ва­не, в от­го­вор на Бо­жи­я­та бла­го­дат и на лю­бов­та. Как­то сам каз­ва: "Гос­под ме до­ве­де сред тях /т.е. при про­ка­же­ни­те/". То­га­ва имен­но гор­чи­ви­на­та се пре­вър­на "в сла­дост на ду­ша­та и на тя­ло­то ми".Та­ка е, бра­тя и сес­т­ри, да се обър­нем към лю­бов­та оз­на­ча­ва да пре­ми­нем от гор­чи­ви­на­та към "сла­дост­та", от тъ­га­та към ис­тин­с­ка­та ра­дост. Чо­ве­кът е на­ис­ти­на оно­ва, ко­е­то тряб­ва да бъ­де, и се ре­а­ли­зи­ра на­пъл­но спо­ред мяр­ка­та, по ко­я­то жи­вее с Бо­га и от Бо­га, ка­то го раз­поз­на­ва и го оби­ча в бра­тя­та".
С дру­ги ду­ми ду­хов­но­то пре­об­ръ­ща­не, за ко­е­то ста­ва въп­рос в слу­чая с Фран­циск и по по­вод юби­лея, пред­с­тав­ля­ва ед­но клю­чо­во пре­на­соч­ва­не на хрис­ти­ян­с­ко­то би­тие на все­ки един от нас, чрез ко­е­то жи­во­тът ни би­ва пре­об­ра­зу­ван от Ису­са Хрис­та, на ко­го­то се явя­ва по­ве­рен: от се­га на­та­тък; той ще се от­ли­ча­ва с то­ва, че е съ­щес­т­ве­но бе­ля­зан от Хрис­та...

Distingue frequenter
По­во­дът поз­во­ля­ва на Не­го­во све­тей­шес­т­во да вне­се яс­но­та съ­що по ня­кои нап­рав­ле­ния сред съв­ре­мен­ни­те по­чи­та­те­ли на Асиз­кия све­тец, ко­и­то во­дят до изо­па­ча­ва­не на не­го­во­то ис­кон­но пос­ла­ние, ка­то из­тък­ват вто­рич­ни и, не­съ­щес­т­ве­ни ас­пек­ти от ха­рак­те­ра и жи­ти­е­то му, ка­то че ли на­роч­но из­т­ръг­на­ти и ли­ше­ни от пре­дим­но хрис­ти­ян­с­ко­то съ­дър­жа­ние на не­го­вия под­виг - при­я­тел на при­ро­да­та и жи­во­тин­с­кия свят, пе­вец и по­ет на все­ле­на­та, стран­ник и бед­няк, па­ци­фист и ми­рот­во­рец. Све­ти­ят отец се спи­ра по-спе­ци­ал­но на ед­но от те­зи не­до­ра­зу­ме­ния, свър­за­но с тъй на­ре­че­ния "Дух на Аси­зи", ка­то на­чин на от­но­ше­ние меж­ду от­дел­ни­те све­тов­ни ре­ли­гии, ко­е­то не­ряд­ко пре­неб­рег­ва ос­нов­ни­те раз­ли­чия сред тях и из­да­ва го­тов­ност за сът­руд­ни­чес­т­во и об­ще­ние въп­ре­ки всич­ко и във всич­ко, ка­то че ли раз­ли­чи­я­та не съ­щес­т­ву­ват или са от вто­рос­те­пен­но зна­че­ние пред на­ли­чи­е­то на "ве­ли­ки­те ка­у­зи" на чо­ве­чес­т­во­то. Не­до­ра­зу­ме­ни­е­то, за­ед­но с име­то, во­ди на­ча­ло­то си от меж­ду­ре­ли­ги­оз­на­та сре­ща в Аси­зи, ор­га­ни­зи­ра­на през 1986 г., ко­га­то се съб­ра­ха пред­с­тавите­ли на поч­ти всич­ки хрис­ти­ян­с­ки ве­ро­из­по­ве­да­ния и на го­ле­ми­те све­тов­ни ре­ли­гии -ис­ля­ма, ев­рейс­т­во­то, бу­диз­ма, ин­ду­из­ма, шин­то­из­ма, пле­мен­ни аф­ри­кан­с­ки и ин­ди­ан­с­ки кул­то­ве... Цел­та бе­ше всич­ки за­ед­но на ед­но и съ­що мяс­то да се мо­лят по сво­е­му за мир в све­та. Ако не се лъ­жем от бъл­гар­с­ка стра­на при­със­т­ва­ха днеш­ни­те мит­ро­по­ли­ти Ка­ли­ник и Ила­ри­он. Пла­ка­тът на сре­ща­та, кой­то до днес е из­ло­жен до вхо­да на ба­зи­ли­ка­та, бе­ше из­пи­сан от чле­на на на­шия аба­гар­с­ки ре­дак­ци­о­нен съ­вет, спо­ме­на­тия по-го­ре, отец Вла­ди­мир (Луд­виг) Пе­нев. Въп­ре­ки че по по­во­да бе дос­та­тъч­но яс­но из­тък­на­то, че цел­та, ко­я­то обе­ди­ня­ва­ше све­тов­ни­те ре­ли­гии, не прес­лед­ва­ше пос­ти­га­не­то на ре­ли­ги­оз­но об­ще­ние или ня­как­во раз­маз­ва­не­ на дог­ми­те и кул­та, ен­ту­си­аз­мът и сла­би­те убеж­де­ния на ня­кои от учас­т­ва­щи­те нап­ра­ви­ха та­ка, че не­мал­ко хо­ра се по­чув­с­т­ва­ха упъл­но­мо­ще­ни да изис­к­ват все по-го­ля­ма вза­им­на иде­о­ло­ги­чес­ка то­ле­ран­т­ност до гра­ни­ци­те на вер­с­ко­то от­с­тъп­ле­ние.
Па­па Бе­не­дикт ХVI на­ме­ри на­чин да оп­ро­вер­гае ав­то­ри­тет­но, що се ка­сае за ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва, по­доб­но тъл­ку­ва­не на съ­би­ти­е­то от пре­ди ско­ро чет­върт век.
В съ­ща­та оме­лия, за ко­я­то ста­ва въп­рос по-го­ре, Све­ти­ят отец пър­во приз­на "про­ро­чес­кия" и "бла­го­да­тен" ха­рак­тер на ини­ци­а­ти­ва­та на своя пред­шес­т­ве­ник, бла­же­но­по­чи­ва­щия Йо­ан Па­вел II, вдъх­но­вен имен­но от фи­гу­ра­та на Фран­циск, всеп­риз­нат мъж на ми­ра и ак­ти­вен ми­рот­во­рец (виж пос­ред­ни­чес­т­во­то му меж­ду кръс­то­нос­ци и мю­сюл­ма­ни през 1223 г.). "Ду­хът на Аси­зи, кой­то от то­га­ва се раз­п­рос­т­ра­ня­ва в све­та - за­я­ви Не­го­во све­тей­шес­т­во - се про­ти­во­пос­та­вя на ду­ха на на­си­ли­е­то, на пог­реш­но­то пол­з­ва­не на ре­ли­ги­я­та ка­то пре­текст за на­си­лие. Аси­зи ни го­во­ри, че вер­ност­та спря­мо соб­с­т­ве­ни­те си ре­ли­ги­оз­ни убеж­де­ния, и в час­т­ност вер­ност­та ни към раз­пъ­на­тия и въз­к­ръс­нал наш Гос­под Исус Хрис­тос, не мо­же да се про­я­вя­ва ка­то на­си­лие и не­то­ле­ран­т­ност, а ка­то ис­к­ре­но ува­же­ние на дру­гия, чрез ди­а­ло­га, чрез апел към сво­бо­да­та и ра­зу­ма, чрез бор­ба­та за мир и по­ми­ре­ние". Но и не­за­бав­но до­ба­ви, че ду­хов­но­то из­лъч­ва­не на све­те­ца тряб­ва­ло още то­га­ва да ос­вет­ли ав­тен­тич­ния хрис­ти­ян­с­ки ха­рак­тер на то­зи дух, "тъй ка­то не­го­ви­ят жи­вот и пос­ла­нието му нед­вус­мис­ле­но се ко­ре­нят вър­ху из­бо­ра да след­ва Ису­са Хрис­та, и сле­до­ва­тел­но се на­ла­га да бъ­де от­х­вър­ле­но ап­ри­о­ри вся­как­во из­ку­ше­ние към ре­ли­ги­о­зен ин­де­фе­рен­ти­зъм, кой­то ня­ма ни­що об­що с ис­тин­с­кия меж­ду­ре­ли­ги­о­зен ди­а­лог".
Ка­то че ли спе­ци­ал­но за фран­цис­ка­ни­те, Не­го­во све­тей­шес­т­во до­ба­ви: "Не би мог­ло да се счи­та за еван­гел­с­ко (т.е. хрис­ти­ян­с­ко), ни­то за фран­цис­кан­с­ко, оно­ва по­ве­де­ние, ко­е­то не ус­пя­ва да съ­че­тае при­е­ма­не­то на дру­гия, ди­а­ло­га с не­го и ува­же­ни­е­то на всич­ки с вер­с­ко­то убеж­де­ние, как­во­то все­ки хрис­ти­я­нин, точ­но ка­то Асиз­кия све­тец, е длъ­жен да при­те­жа­ва и под­сил­ва в се­бе си, за да въз­вес­тя­ва Хрис­та - път, ис­ти­на и жи­вот на чо­ве­ка и един­с­т­вен Спа­си­тел на све­та".