Параграф за дефицитната капка
Да не чуе дяволът, понечва да чукне на дърво всеки път човек, когато се заговори за кръводаряване. Защото ясно е, че у нас кръвта и кръвната плазма не от вчера са дефицит във всяка болница. И в това няма никакво съмнение за никой, който има близък, чакащ за операция. Затова някак си повдига въпроси съобщението на директора на Националния център по хематолигия и трансфузиология доц. Андрей Андреев, направено вчера, че броят на младите кръводарители (между 18 и 30 години) се увеличава. А също и това, че през 2007 г. се е увеличил броят на кръводарителите въобще.
Самият им брой не може да се оспори, защото зад всяка цифра стои конкретно име. Зад името обаче не стои причината, поради която упоменатото лице е дарило кръв, както и това дали то го е сторило под принудата да даде, за да сложат негов близък на операционната маса или е платило на някой "дилър" да му осигури задължителните 4 бележки от "кръводарители". Ако тези случаи се изключат, ще се окаже, че абсолютно доброволните кръводарители са нищожно малко на брой - нещо, за което никой няма право да ги обвинява. Причините са много. Но от този дефицит се оформи цял един "бизнес"- този на осигуряващите кръводарители. Негови представители прихващат купувачите пред всеки център по кръвопреливане в страната пред погледа дори на лекарите. Кръвта на черно в София, пред центъра по кръвопреливане на ул. "Братя Миладинови" удари хилядарка. Толкова струват четири бележки, колкото се изискват за коремна операция например. Наддаването обикновено започва от 200 лв. за една банка от по 450 млл, ако "стоката" е от универсалната нулева група. Цената обаче диктува посредникът, който играе с мизата според платежоспособността на купувача.
Според Закона за кръвта, кръвните продукти и кръвните съставки (гл. 1, чл. 4), нито едно от тези неща, обект на нормативния документ, не може да бъде предмет на възмездна сделка. Оказва се още, че "дистрибуторите" на кръв попадат под ударите на глава 6, чл. 46 от въпросния закон. За такава търговия се предвижда глоба от 1000 лв. при първо и от 10 000 лв. при повторно нарушение. Глобен търговец на кръв обаче няма. Сделките са на четири очи и са недоказуеми. На "търговците" не може да бъде търсена наказателна отговорност по условията на Наказателния кодекс, защото в него не е разписан подобен текст.
Затова не е ли по-разумно, вместо да се съобщават лицеприятни цифри, да се инициира параграф за криминализиране на деянието продажба на кръв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар