Германски специалисти ще обучават наши приемни семейства
Германски и български специалисти в областта на педагогиката, социалните грижи и психологията ще обучават и подпомагат периодично български приемни семейства, които са взели деца от домове за отглеждане. Това стана ясно вчера по време на семинар на българо-германската фондация "Приятели 2006", основана от нашата сънародничка в Марбург Виржиния Швартeн. Концепцията на фондацията за работа е съобразена със специфичните условия за България. "Целта ни е да подпомогнем приемната грижа, да насърчим повече хора да вземат деца от домове или рискови биологични родители в дома си. Същевременно започнахме да изграждаме мрежа от контакти между самите приемни семейства в София. Целта е хората да се познават помежду си, да споделят трудностите и проблемите в отглеждането на приетото дете", заяви Ханс Орднунг - директор на Дома за деца с увреждания "Керстингхайм" в Марбург. Той обясни, че тези семейства в Германия преминават няколко месечно обучение, преди да вземат дете в дома си, и периодично се квалифицират, докато го отглеждат. За разлика от България в Германия, когато детето е с увреждане, се изисква единият от приемните родители да е с педагогическо или психологическо образование.
В по-малките градове в България има повече приемни семейства, отколкото в големите градове, сподели наблюденията си Красимира Константинова - приемна майка от София и изпълнителен директор на Фондация "Приятели 2006".
Германски дарители избраха ДУМА за обществен контрольор
Германската благотворителна организация "Йоханита" избра ДУМА като една от медиите, най-широко застъпваща социалната тематика и ползваща се с доверието на читателите, да контролира как се изразходват даренията, които ще отпуска за три дома за деца и юноши и един за деца с увреждания в София. Става дума за широко мащабен проект, наречен "Домове за сираци - София", в който освен пряка хуманитарна помощ са залегнали и програми за възпитанието на малчуганите и развиване на нов подход и педагогически нагласи на персонала към тях.
Още преди месец българката, живееща в германския град Марбург - Виржиния Райнова - Швартен, се свърза по телефона с редакцията на ДУМА и изрази желание да бъдем медиен партньор на програмата, ако германските донори изберат да помагат на български деца. В продължение на седмица Михаел Крал - председател на "Йоханита" - най-авторитетната благотворителна организация в Германия и този на фондацията за помощ на хора с увреждания "Акционмеш" - Ханс Орднунг се запознаха подробно с проблемите на социалните заведения у нас. Те обаче са информирани за случващите се злоупотреби с помощи. Затова избраха ДУМА за медиата, която да отразява всичко случващо се с даренията.
Наша сънародничка доведе "Йоханита"
Четири дома за деца ще се борят за доверието на щедри немски дарители
в. "ДУМА", 03.05.2005Германската благотворителна организация "Йоханита" избра ДУМА за свой медиен партньор в контрола върху помощите, които ще изпраща на четири дома за деца и юноши в столицата и около нея. Става дума за широко мащабен проект, наречен "Домове за сираци - София", в който освен пряка хуманитарна помощ са залегнали и програми за възпитанието на малчуганите и развиването на нов подход и педагогически нагласи на персонала към тях.
Инициатор за дарителството е българката, живееща в германския град Марбург - Виржиния Райнова - Швартен. Още преди месец тя се свърза с ДУМА по телефона, запозна ни с програмата и поиска нашето медийно съдействие. Неотдавна г-жа Швартен пристигна у нас заедно с Михаел Крал - председател на най-голямата благотворителна организация в Германия "Йоханита" и Ханс Орднунг от фондацията за помощ на хора с увреждания "Акционменш".
Българка помага на изоставени хлапета
Наша сънародничка успя да мобилизира за съвсем кратко време няколко големи благотворителни германски организации и частни лица да подпомагат изоставени български деца.
Виржиния Райнова
Виржиния Райнова-Швартен е омъжена от десет години в германския град Марбург. Когато през 2003 г. идва на гости в родината, тя посещава няколко детски дома. Изумена е от факта, че изоставените малчугани в домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи, се увеличава с всяка изминала година, но парите, които отпуска държавата за издръжката им, намаляват. Потресена остава, когато в един дом за деца до 3-годишна възраст край София вижда хлапета да закусват с разредено кисело мляко и филия хляб с настъргана отгоре й ябълка.
Това ме мотивира да популяризирам в града, в който живея родната ми България, казва тя. Да я представя от добрата й страна, да разказвам за нея, да й спечеля приятели, а чрез тях - и дарители за изоставените български деца, добавя Райнова. В Германия Румъния е много по-популярна, отколкото България, според нея.
По лична инициатива на нашата сънародничка германски организации и отделни хора събрали средства за четири дома. Два от тях, в Драгалевци, и в кв. "Княжево", са за деца от 3 до 7-годишна възраст, дом № 8 за деца с умствена изостаналост и тежка степен на олигофрения и дома за деца от 7 до 18-годишна възраст в Горна Баня. Първи на инициативата й откликнал Михаел Крал от "Йоханита". Скоро към тях се присъединил и Ханс Орднунг - директор на дома за деца с увреждания "Керслинхайм" и представляващ организацията ца хора с увреждания "Акционменш".
Три хиляди и петстотинте евро, които са успели да съберат съвсем набързо, вече са разпределени между четирите дома по такъв начин, че през следващите месеца поне веднъж месечно храната да бъде от благотворителите. Ако се окаже, че средствата се използват по предназначение без каквито и да е отклонения, дори на дребни стотинки, ще последват и по-големи спонсорства, обещават дарителите.
Така полагаме началото със своеобразен тест за честността на българина, казва Райнова. Тя е абсолютно наясно, че не навсякъде даренията у нас достигат до крайния адрес ненакърнени. И за да няма неприятни изненади и конфузни ситуации, за тези особености на някои наши сънародници, българката е предупредила и германските си партньори. Това бе и основният й мотив да потърси ДУМА като медиата, която също да контролира тези домове с внезапни репортерски проверки.
Михаел Крал: Ще помагаме, но ще внимаваме
"Йоханита" създава първите болници в Ерусалим, казва председателят на благотворителната организация в германския град Марбург
 | Михаел Крал се занимава с благотворителна дейност от двадесет години. По образование е историк, бил е гимназиален учител. Организацията "Йоханита" води началото си от 1098 г. от орден на католическата църква със същото име. Под това название, което по смисъл означава последователи на свети евангелист Йоан, рицарите, известни като йоанити, са създали първата болница в Ерусалим, дом за престарели монаси и са се грижели за охраната на складовете с храна. Сега дейността на германската организация "Йоханита" е подобна на тази на Червения кръст. Щатните длъжности в нея за цялата страна са общо 50. Пред стартиране е нов проект на "Йоханита". Неотдавна Михаел Крал посети България, за да проучи възможностите дали проектът не би могъл да бъде осъществен именно в нашата страна. |
- Г-н Крал, каква дейност развива организацията "Йоханита"?
- Доброволци на "Йоханита" се грижат за болни, възрастни, самотни и изоставени хора. Екипи на организацията пътуват в страни, където се водят, или непосредствено преди посещението им са се водили военни действия и е имало безредици, подпомагат местните материално, помагат им да преодолетят загубите и стреса със собствени сили.
Всяка година обучаваме средно по 2000 души как да оказват първа помощ при бедствия, аварии, катастрофи и дори при военни действия и локални конфликти. В момента по домовете обслужваме 60 лежащо болни. Средно годишно нашите сътрудници правят около 4000 пътувания в различни части не само на Германия и Европа, но и по света.
- Как стана така, че се насочихте именно към България?
- "Йоханита" развива различни проекти в чужбина. най-мащабните от тях са в Южна Африка, Афганистан и Ирак. В Афганистан и Ангола, например, наши доброволци доставяха материали за изготвяне на протези и машини, създадоха работилници и обучиха местни хора как да работят в тях. Така, от една страна, сега те произвеждат необходимите протези за своите близки, а от друга - усвояват занаят, умения и се учат на мениджърство, които биха им помогнали да си намерят препитание или да развият собствен бизнес, когато страните им се възстановят.
Ние се занимаваме със социална дейност и помагаме на нуждаещи се хора, независимо от тяхната религия и националност.
Настойчивостта на Виржиния Райнова - Швартен ни насочи към България. Ако четирите дома, на които се спряхме, покажат, че имат воля да работим заедно, ще им помагане и с по-крупни дарения. Дори не само с финансиране, но и с оказване на методическа помощ за промяната на системата и подхода на персонала към тези деца.
- Предупреден сте, че в България помощите не всякога достигат в пълен размер до предназначенето си.
- Да, информираха ни вече. Ще се оттеглим в момента, в който установим, че не всичко е наред. Подобни неща вече са се случвали в Румъния и Украйна, откъдето след оказвана помощ в продължение на 2-3 години, се оттеглихме. Затова ще правим и внезапни проверки в България.
Германски благотворители подпомагат приемни семейства
 | Инициаторката на проекта българката Виржиния Райнова-Швартен |
Германски благотворители ще подпомагат български приемни семейства в грижата им за деца с увреждания. Инициаторите вече са задвижили процедурите за регистрация и всички останали формалности за създаването на център и дом за обгрижване на деца с увреждания в домашни условия, който ще се намира в София. Преди броени дни те бяха за втори път в нашата столица, за да търсят сграда за центъра. Първото им посещение у нас бе през пролетта, когато проучиха възможностите за работа с деца в неравностойно социално и здравословно положение. Това са хора от различни професии, някои от които работещи за благотворителната организация “Йоханита” - най-голямата и авторитетна не само в Германия, но и в Европа след Червения кръст. Тогава те потърсиха медийното партньорство на ДУМА, за да информират чрез нас обществеността за всяка стъпка в доброто си дело. Сред тях е и г-н Ханс Орднунг, директор на интерната за деца с увреждания и специализираното училище “Керстин - Хайм”. Инициативата благотворителите да насочат дейността си в България, а не в Румъния, каквато възможност е била обсъждана първоначално, е на нашата сънародничка, живееща в германския град Марбург Виржиния Райнова.
Ханс Орднунг:
Ще съдействаме за отглеждането на увредени деца
Работодателите в Германия са задължени да заделят определен процент от работните места за назначаване на инвалиди,
казва директорът на интерната „Керстин-Хайм“ в Марбург
 |
Ханс Орднунг е директор на интерната "Керстин - Хайм" в марбургския квартал "Нойхьофе", към който има частно училище, подкрепяно от държавата. Поддържа се от дружеството с идеална цел "Керстин - Хайм", което е член на "Диаконише верк" към протестантската църква в Курхесен-Валдек |
- Господин Орднунг, имахте намерение да подпомагате дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи по различни програми, а сега изненадващо заявявате, че насочвате интереса си към деца с увреждания. Какво налага тази промяна?
- Имахме най-добрите намерения да работим с дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи, в който има и деца с увреждания. Установихме обаче, че тенденцията във вашата страна е за извеждането на децата от тези домове и въвеждането им отново в собствените семейства, или пък при роднини, или в т.нар. приемни семейства. По тази причина и променихме дейността си. Затова проектът ни е за подпомагане на модел на приемно семейство и център за обучение на приемни семейства.
Едно такова семейство ще бъде подпомагано от нас както със съвети и консултации, така и финансово. В него общият брой на децата - и собствени, и приемни, трябва да бъде шест, като условие е едно от тях да бъде с увреждания. Сътрудниците от центъра за подпомагане на приемните семейства, който ще създадем, ще съветва приемните родители, ще ги подпомага и ръководи как по възможно най-добрия начин да формират подход към детето. Центърът ще се грижи и за осигуряването на рехабилитация, физиотерапия, логопед и всички нужди, необходими за конкретния малчуган. Ще обучаваме родителите и какво да изискват от учителите, когато той тръгне на училище.
"Амнести Интернешънъл" критикуват непрекъснато България, че не се прави достатъчно не само за децата с умствени и физически увреждания, но и за възрастните в подобно положение. Ние сме убедени, че във вашата страна има добра воля - и от страна на правителството, и от страна на местната власт, а и от обществото, за адаптирането и социализирането на тези хора към нормалната среда за живот, но просто нямате опит.
- Как е решен въпросът относно децата с умствени и физически увреждания в Германия, особено за тези от тях, чиито семейства нямат възможност да ги отглеждат?
- Системата на държавата и на неправителствените организации е развита така, че най-напред да бъдат подпомагани биологичните семейства да отглеждат собствените си деца с увреждания. За тази цел навсякъде в Германия действат социални служби за подпомагане именно на такива семейства. Техните служители посещават домовете, помагат на децата с физически и психологически проблеми и се грижат за различните процедури, от които те имат нужда - логопедия, рехабилитация на място и др. Ако се окаже, че тази помощ не е достатъчна, или че въпреки нея родителите не могат да се справят, им се предлага възможност да дадат детето в специализиран дом. В Германия има достатъчно такива домове, но понякога се налага родителите да се впишат в листата на чакащите - особено, ако желаят детето им да е настанено в точно определен дом.
- По какви критерии се оценява дали едно семейство може или не може да се грижи за увреденото си дете въпреки оказваната помощ? При тази оценка взимат ли се под внимание финансовата възможност на родителите или асоциалното им поведение, ако става дума за употребяващи наркотици, алкохол или пък ако имат досие в полицията?
- При оценката финансовото състояние на семейството не играе никаква роля. Само когато родителите са много богати, трябва да поемат част от финансовата грижа за детето, настанено в специализиран дом. Останалите критерии са описани в т.нар. социален доклад, който се прави от наблюдаващия семейството социален работник и се изпраща в Министерството на здравеопазването.
Обикновено семействата в тежко положение са познати на социалните служби, тъй като те работят пряко с тях. Ако се окаже, че семейството вече не може да осигури адекватни грижи и нормални условия за живот на детето, социалната служба решава да го настани за отглеждане в специализиран дом. Може да се случи така, че заболяването да е много тежко, а необходимите грижи за него - толкова скъпи и изискващи време и внимание, че въпреки оказваната на родителите помощ, те да не могат да се справят в домашни условия. Тогава се съдейства да му бъдат осигурени специализирани грижи извън дома.
- В България заради ниското заплащане персоналът в домовете за деца и юноши с увреждания, както и в тези за възрастни, не е достатъчен. Има ли стандарт в Германия какъв брой хора трябва да се грижат за едно увредено дете така, че то да не се чувства зле не само физически, но и психически?
- В един дом на по-малко от две деца трябва да има едно педагогическо лице. Колкото до помощния персонал, в домовете в Германия помагат много доброволци - напълно безвъзмездно или срещу символично заплащане. Обикновено това са млади хора, пожелали на заменят задължителната си военна служба с алтернативна. В продължение на една година те работят в социални домове или в такива, специализирани за деца с увреждания. Повечето германски семейства предпочитат да отгледат децата си у дома, макар и с увреждания. Домовете обаче предлагат и услуга да вземат само за няколко месеца или дори само за събота и неделя техните деца, като по този начин им помогнат да се разтоварят и дори да заздравят семействата си. Защото не е тайна, че доста често наличието на едно увредено дете и грижите около него влошават отношението между съпрузите.
- Г-н Орднунг, как е устроена грижата за деца с физически и умствени увреждания в интерната "Керстин-Хайм", който ръководите?
- Комплексът е голям - освен интернат разполага и със собствено училище, а дворът е 23 000 кв. м и предоставя отлични условия за игра и приспособления за децата. Интернатът е с 50 места. Обикновено децата постъпват на възраст между 6 и 13 години и остават до завършване на училище. Те са настанени в 6 къщи - с по 7-9 момичета и момчета, разпределени по възраст, вид и степени на увреждания. Освен спалните помещения - единични или двойни стаи, те имат на разположение всекидневна, столова, стая за игра и помещение за трудово обучение. Имаме и едно двустайно жилище за младежи с умствени увреждания, а в самия град Марбург и един 4-етажен блок за т.нар. защитено жилище.
За всяка къща отговарят един групов ръководител и 4-5 възпитатели, подпомагани от практиканти. Персоналът е със социално-педагогическо образование. Медицинското обслужване, възможностите за терапия, обучението в училището и възпитанието са съобразени с индивидуалното развитие на децата. Всичко е подчинено на целта на децата и младежите да се даде възможност да станат самостоятелни, със самочувствие и чувство за отговорност, да им се помогне да вземат според възможностите си пълноценно участие в живота на обществото.
- Като се има предвид европейската тенденция децата с увреждания да се интегрират чрез обучение в нормални училища, не смятате ли, че вашите възпитаници са изолирани в подобна затворена среда?
- По въпроса дали децата с увреждания да учат в училище със здрави деца, за да се интегрират по-лесно в обществото, или в създадено обучително заведение специално за тях, в Германия има различни гледни точки. От една страна, се казва, че всички, дори тези с увреждания, трябва да посещават масовите училища, а други застъпват обратната теза. Моето мнение е, че за някои деца учението в нормални училища е възможно и дори наложително, за да получат шанс за по-добро развитие. Това обаче се отнася за тези от тях, които са с по-малки увреждания и относително добре могат да се справят сами. За много от тях обаче съоръженията за инвалиди, изградени в масовите училища, не са достатъчни. А съществува и реален риск да не бъдат посрещнати солидарно от здравите деца, да им се присмиват или да странят от тях. Това във всички случаи би наранило психиката им и вместо да се помогне, би задълбочило проблема с тяхната адаптация и социализация. Защото известно е, че децата могат да бъдат много жестоки. Здравите и увредените ученици изискват и съвсем различен педагогически подход.
- Как в Германия е уреден въпросът със социализацията на навършилите пълнолетие деца с увреждания след напускането на специализираните домове?
- След 18-годишна възраст те биват настанявани в общежитие за възрастни или в т.нар. защитени жилища, в които хората с увреждания са възможно най-близко до живота такъв, какъвто го живеят хората без увреждания. Създадена им е достъпна среда, за да могат максимално да се обслужват сами в това жилище и дори да ходят на работа. С всекидневни посещения им помага възпитател, който ги придружава и подпомага при попълването на различни документи, когато това е необходимо. В такива защитени жилища или общежития се настаняват и млади хора с увреждания, които имат родители.
- Какви преференции ползват работодателите в Германия при наемане на хора с увреждания?
- По смисъла на няколко закона всички работодатели в Германия са задължени да заделят определен процент от работните си места за назначаване на такива хора. Ако някой не изпълнява това задължение, трябва да плати на обществото, като възлага поръчки на малките цехове и предприятия, в които работят хора с увреждания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар