четвъртък, 3 април 2008 г.

Проектозаконът на нов Семеен кодекс

Преди седмица в Министерския съвет бе гласуван проектозакон за нов Семеен кодекс. Сега действащият е с последни промени от 2003 г. Очаква се проектодокументът да бъде внесен в Народното събрание до дни, следва разглеждането му в правната комисия, комисията за младежта и спорта и социалната комисия, и едва след това внасянето му в пленарна зала и гласуване на първо и второ четене, след което всеки проектозакон се смята за приет.
Имам намерение да публиувам различни мнения под формата на интервюта, репортажи, коментари и пр. , по някои нови моменти в него. Интервюто с народната представителка от ПГ на ДПС Фатме Илияз откривам тази своеобразна дискусия на страниците на вестник "ДУМА" от 4 април.

Разговoр

Фатме Илияз:

Законово вървим след нуждите на живота

Семейният кодекс ще уреди не само фактическото съжителство, но и проблемите при осиновяване, казва депутатката от ДПС

Фатме Илияз е родена на 24 март 1974 година в Бургас. Магистър по право и по международно право. Специализирала в САЩ, Англия, Нидерландия, Швейцария и Унгария. Била е заместник-министър по околната среда и водите. Депутат е в 40-ото Народно събрание на Република България.
Владее ангийски, френски, руски и турски език. Семейна е с едно дете.

Разговаря Силвия Николова

- Госпожо Илияз, до дни новият Семеен кодекс ще влезе в парламента - първо за обсъждане в комисии, а после и за гласуване в пленарната зала. Отсега той става обект на много спорове в различни групи от обществото, като например фактическото съжителство. При достатъчно други проблеми в страната ни належаща ли беше нуждата от него точно в този момент?
- Определено има нужда от нов Семеен кодекс не само по отношение на регламентирането на извънбрачното съжителство, но и по редица други въпроси, сред които и оптимизиране на процедурите за осиновяване. Що се отнася до регламентиране на фактическото съжителство, струва ми се, законодателят вече е закъснял с тази уредба. Законът върви след реалните факти от живота. В момента двойките, които живеят без брак, на основата на фактическо съжителство, са многобройни. Техните отношения не са регламентирани законово. Висящи остават въпросите по отношение на тяхното имущество, осиновяванията, на законово настойничество и попечителство, право на наследство и др.. От тази гледна точка закнодателят трябва да намери решение, което да дава възможност на младите хора да избират брак или съжителство на брачни начала, както и възможността за сключване на предбрачен договор.
- Някои критици на новия Семеен кодекс, в лицето на неправителствени организации и вероизповедания от всички деноминации, казват, че така държавата ще омаловажи брачната институция.
- Не мога да кажа, че са абсолютно прави, макар че аз съм съгласна с част от техните доводи. Моето лично мнение е, че с тази регламентация ние само ще уредим законово взаимоотношенията на извънбрачното съжителство, като даваме законова регламентация на много от висящите въпроси във връзка с това. А дали това ще бъде регламентирано или не, това нито ще увеличи, нито ще намали броя на младите хора, които вече живеят на брачни начала. Въпросът е сложен и много внимателно трябва да се намери балансът между различните обществени нагласи. Ние още не сме провели дебати в парламентарната група на ДПС и затова нямаме официално становище по новия Семеен кодекс. Предстои да се проведе такава дискусия.
-Аз предлагам, ако в пленарната зала бъдат приети регламентирането на фактическото съжителство, предбрачният договор и новите моменти около процедурата за развод, трябва да бъде направена една масирана разяснителна кампания от страна на социалното министерство, за да бъдат информирани надлежно повече млади хора за тези законови възможности и се възползват от тях. Ако не го направим, ние рискуваме това да остане само между редовете на закона, без да се даде възможност на хората да се възползват.
- Някои от вероизповеданията, като Българската православна църква например, се безпокоят от факта, че дори двойките да имат фактическо съжителство само с регистриране на заявление в общината, те не могат да осъществят религиозен брак, защото за венчание например, преди това се изисква бележка от гражданското. Ще бъдат ли направени промени така, че да бъде уреден и този въпрос?
- Аз не знам какво точно е становището на БПЦ по този въпрос, но законадателят трябва да се съобрази с него, ако го има. Ще трябва да направим широка обществена дискусия по тези въпроси и да се консултираме както с неправителствените организации, така и с представителите на различните основни вероизповедания в страната. Струва ми се, че можем да направим промяна в закона така, щото младите хора да могат да сключват църковен брак, без да се изисква граждански, а също и за други вероизповедания, които зачитат тази последователност.
- Вероизповеданията се притесняват, че ще бъдат узаконени и хомосексуалните съжителства.
- Този въпрос е много сложен. Аз лично се въздържам да го коментирам. Но ми се струва, че обществото ни още не е дотам зряло да приеме такъв вид съжителство.
- Вносителят на Семейния кодекс, който е Министерският съвет, твърди, че ако проектът бъде приет, то ще бъдат решени и много от проблемите при осиновяванията. Кои най-вече ще бъдат разрешени?
- Проблемите с осиновяванията станаха факт след 2003 г., когато бяха приети промени в Семейния кодекс. Това доведе до намаляване на броя на осиновяванията в страната и в чужбина.
- На базата на какви ограничения се случи това?
- Например директорът на дома за деца, лишени от родителски грижи, както и Държавната агенция за правата на детето, нямаха пряко право да участват в процеса на осиновяването. Имаше и много други процедурни пречки, които доведоха до намалавяне на броя на осиновяванията, от своя страна домовете бяха препълнени с деца. Самите процедури са крайно тромави, те продължават в рамките на три-четири дори пет години. През това време детето е израснало в дома, формирало е определени навици, изпуснато е неговото възпитание, което на свой ред повлича след себе си редица проблеми. С новия Семеен кодекс ще се направи оптимизация на процедурите за осиновяване, ще бъдат предвидени и санкции за служители, които поради немарливост оставят забатачени досиетата на деца в домовете и така ги лишават от възможността да бъдат осиновени и намерят своята семейна среда.
- Имате ли по-конкретни данни за такива забатачвания?
- Да, имам много такива данни. Знам случаи, в които деца престояват не само месеци, но и години наред без ЕГН-а, без установяване на родителите, без да са попълнени самите им досиета, което лишава такова дете от възможността да бъде осиновено. Аз възнамерявам да предложа в новия Семеен кодекс конкретни санкции за служители, които не си изпълняват задълженията. Непълни документи или неверни данни бавят с месеци дори и с години процедурите по осиновяване. Докато съдбата им отлежава на нечие чиновническо бюро, децата порастват и става все по-трудно извеждането им от дома. Ще стигна дори дотам да предложа и глоби за служители, които не си изпълняват задълженията.
- Какви са разликите по отношение на осиновяванията в сега действащия Семеен кодекс и проектът за нов Семеен кодекс, чието обсъждане предстои до дни в парламента?
- В момента един родител, ако в рамките на шест месеца се обажда в дома и проявява някаква заинтересованост към изоставеното си дете, е основание да се твърди, че той проявява загриженост и то не бива давано за осиновяване. Промените предвиждат това да бъде стопирано, т.е., ако до шест месеца детето не бъде потърсено от неговите биологични родители, то веднага ще бъде вписано в националния регистър за осиновяване. Ако след още шест месеца не бъде осиновено от национални осиновители, това дете автоматически ще премине в международния регистър за осиновяване. Това ще даде шанс на изоставени деца с биологични родители да намерят семейна среда. Защото не е тайна, че в домовете само 2% от настанените са сираци. Така тези деца ще могат да растат в пълноценна среда. Ясно е, че колкото и да е добра една грижа в институция, тя не може да бъде добра, колкото тази в семейството, където то намира любов и модели на поведение - така необходими компоненти за нормалното израстване и формиране на личността.
- Досега условието да бъде дадено едно дете за международно осиновяване изискваше три семейства на български граждани да са се отказали от него. Как е е занапред?
- В случая, ако до шест месеца едно дете няма желаещи национални осиновители, то автоматически ще премине в регистъра за международни осиновявания и ще има възможност да бъде осиновено в чужбина.
- Още е пресен скандалът в Могилино, последва и скандал в дома в Трън. Имате ли обяснение защо домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи, генерират непрекъснато такива проблеми?
- Проблемите с децата в домовете не са еднопосочни, а комплекси. Те са в резултат на липсата на превенция така, щото децата да не стигат въобще до домовете, а да останат в семейна среда. Необходими са строги администравтивни санкици срещу безотговорни родители, които раждат и после изоставят децата си в такива институции, както и целенасочена държавна политика в подкрепа на семейството. Необходима е ясна и последователна държавна политика по проблемите с изоставените деца на България - приоритетно финансиране за модернизация на домовете, назначаване на добре подбран квалифициран персонал, достойно заплащане на работещите в тези домове и др. Нужна е и адекватна законодателна промяна.
Всичко това е крайно необходимо, тъй като тези деца не са ничии, те са на нас, българските граждани. Ако разрешаването на тези проблеми не започне отсега, те ще повлекат след себе си много други. Не е тайна, че тези деца стават част от криминалния контингент на страната в бъдеще.

04.04.2008


Няма коментари: