Страната ни е на пето място в Европа по затлъстяване
Силвия Николова В-к "МОНИТОР", 24 октомври 2009 г.
- Доц. Ханджиев, като гледа човек медицинските статистики на Европа, излиза, че ние, българите, сме най-болното население на континента - 
водещи сме по инсулти, по инфаркти, хипертонии. На какво се дължи това?
- Дължи се на много и различни фактори. Но един от основните, който води до сърдечносъдови заболявания, е ябълковидното затлъстяване, т.е. увеличената талия. Затова е необходимо общопрактикуващият лекар, наред с другите апарати, да има един обикновен сантиметър. Ако талията на жената е повече от 80 см, а на мъжа - повече от 94 см, съществува увеличен риск за развиване на сърдечно-съдово заболяване. Ако пък талията на жената е над 88 см, а на мъжа повече от 102 см., този риск е значително увеличен. 60% от българите над 18-годишна възраст са с наднормено тегло, 20% от тях са със затлъстяване. Това означава, че всеки пети у нас е със затлъстяване. Тези цифри не са произволни, а данни от проучването в рамките на общоевропейския проект "Диогенес" за ограничаване на наднорменото тегло и затлъстяването. Резултатите от него показват, че всеки пети българин е със затлъстяване, от тях трима са с наднормено тегло. България е на пето място в Европа по свръхтегло на населението и на шесто място сред децата. Страната ни е на едно от първите места по сърдечносъдови заболявания и по смъртност от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. Неотдавна на медицински конгрес в Атина бяха изнесени данни, че българските деца са сред най-затлъстелите в Европа. Това е много тревожно.
- Посочените от вас мерки за талията на мъжете и на жените имат ли отношение към височината на измервания човек?
- Не, нямат отношение към височината. Това е т.нар. висцерална маса, намираща се с областта на корема и която има отношение към сърдечносъдовите заболявания, хипертонията, повишения холестерол и захарния диабет.
- На каква възраст трябва да е детето, за да започнат родителите му да взимат мерки то да не затлъстее?
- Късно е за мерки, щом вече е родено. Профилактиката трябва да започне още от вътрешноутробното му развитие. Доказано е, че ако една бременна не иска нейното дете да развие хипертония, диабет, мозъчен инсулт или миокарден инфаркт, не бива теглото й по време на бременността да е повече от 16 кг от това преди забременяването.
- Каква е препоръчителната дневна доза хляб?
- Тя е в зависимост от теглото. Ние, диетолозите, препоръчваме 15-200 гр хляб на ден. За някои хора е допустимо да консумират и повече. За други, над 18 навършени години обаче, ние дори го забраняваме. Хубавото е, че в последните години в България се произвежда много качествен диетичен хляб. Той е беден на калории, но с повече баластни вещества, което дава възможност и на вълка да е сит, и агнето да е цяло.
- Смятате ли, че с приемането на Наредба 37 на Министерството на здравеопазването, отнасяща се до здравословното хранене на учениците и изхвърлянето на сладкишите, баничките, чипсовете и безалкохолните напитки от бюфетите в училищата, българинът ще се научи да се храни здравословно?
- Съвременната медицина не сочи мястото на забраната, а на даването на алтернатива. Добре е, че има такава наредба, но много важно е и да възпитава родителите, децата и самите учители по отношение на храненето, като им се дава алтернатива - диетични ястия в лавките. Редно е ако пърженото на някой производител е вредно, той да се санкционира, а не да забраняваме всичко. Анатемосването на продуктите не се възприема от съвременната диететика.
- Повечето ваши колеги са категорични, че не умеем да се храним здравословно и това е залегнало дълбоко в традициите ни - тежки мезета като луканка, суджуци, сланина, кървавица, тежки червени вида, мазни баници и солено-кисели туршии. Споделяте ли това мнение?
- Напротив, нашата кухня е една от най-здравословните в света, но това важи до 50-те години на ХХ век. Проучвания от преди няколко години показаха, че храненето в нашата страна в края на ХІХ и първата половина на ХХ век е много близко до т.нар. средиземноморска диета, считана за най-здравословната и най-малко предизвикваща сърдечно-съдови заболявания. Тъй като нашата кухня е твърде близка и до турската, и до гръцката, и до сръбската, и до румънската, много по-коректно да се говори за балканска диета или балканска здравословна храна.
- Казвате нещо твърде изненадващо. Та нали всички ние, на Балканите, похапваме тлъсто и солено. Къде в тези продукти виждате здравословното?
- Балканската диета или кухня, независимо как ще я наречем, независимо от специфичния начин на приготвяне на някои ястия, е разнообразна и съдържа много антиоксиданти. А те, както е известно, имат голямо значение в борбата с ранната атеросклероза. Освен това използваната в кухнята ни скара представлява здравословен начин за приготвяне на храната. Тя изобилства от зеленчуци и плодове. Единствено не е застъпена в достатъчна степен консумацията на риба. Затова ние, диетолозите, препоръчваме веднъж-два пъти седмично да се консумира именно риба, и два дни само на постни храни. Хубавото червено вино, но в умерено количество, също е здравословно. Французите например ядат много мазни сирена. Те обаче не сядат на масата вечер, без да не изпият една-две чаши червено вино. По тази причина те боледуват по-малко от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с останалите европейски нации. Това се дължи именно на антиоксидантните свойства на тази напитка.
- В кои продукти се съдържат антиоксиданти?
- Съдържат се във всички плодове и зеленчуци. Например нашата традиционна лютеница от камби, червени чушки и малко домати дава изключително полезния продукт ликопен. Тази наша лютеница представлява една антиоксидантна бомба.
- Но полезните вещества не се ли убиват от термичната обработка?
- Високата температура унищожава само витамин С, но витамин Е, провитамин А и каротинът се съхраняват. Проучване показва, че нашето червено вино мавруд, особено от мелнишките лозя, съдържа много повече ресвератрол и пикнотенол (най-изразените антиоксиданти в гроздето), отколкото в останалите вина. На антиоксиданти са богати маслините, респективно - зехтинът. Те са едно от оръжията на средиземноморската диета. Полезни са още слънчогледовото масло и царевичното брашно. В киселото мляко също има много полезни и здравословни вещества. Без правилно хранене борбата с излишните килограми е невъзможна. Основното изискване е храната да бъде разнообразна и пълноценна. Белтъчините се приемат в нормално количество - 70-100 г на ден. Значително се ограничават мазнините - 30-40 г дневно, а въглехидратите - до 150 г дневно. Много полезно е поне веднъж седмично да се провежда разтоварителен ден, като се консумират предимно плодове и зеленчуци. Не е необходимо да отслабвате с повече от 1 кг на седмица или 2-4 кг месечно. Към по-значително намаляване на теглото трябва да се пристъпва само под лекарски контрол. Сериозната медицина отдавна е отхвърлила драстичните диети. Нещо повече, последните изследвания на водещите специалисти сочат, че най-добрият дълготраен ефект от диетите при лицата с наднормено тегло е ако се намали дневният прием с 500 до 600 калории. Резултатите са по-добри, отколкото ако това става с 1000 калории дневно или с гладуване. Отслабването ще подобри кръвната захар и ще намали необходимостта от прилагане на лекарства.
- Казвате, че българската кухня е здравословна, но само до 50-те години на миналия век. Защо вече не е здравословна?
- За средиземноморската диета пък се казва, че е била здравословна, но до 60-те години. Причината и при нас, и при гърците са бързите храни и залъгалките, които на практика не засищат пълноценно. От 50-60-те години на ХХ век се увеличи много консумацията на захар и на животински мазнини. Консумацията на сол пък се увеличи два-три пъти над дневните норми.
- Колко е оптималното количество сол на ден?
- Около 6 гр. за цял ден. При някои заболявания ние я ограничаваме до 4-5 грама.
- Какво количество сол приемаме с храните?
- Българинът консумира между 18 и 20 гр сол дневно. До голяма степен сърдечно-съдовите заболявания, хипертониите и дори някои бъбречни заболявания се дължат на нея. Затова е необходимо РИОКОЗ да следи по-изкъсо за количеството сол в хранителните продукти.
- Намеквате, че инспекторите от РИОКОЗ не си вършат работата?
- Само отбелязвам, че ние купуваме сол на цената на сиренето, каймата, колбасите, маслините. Във всички тези продукти тя е повече от необходимото, но те се продават.
- Напоследък си пробива път теория, че въглехидратите не винаги са вредни за здравето. Така ли е?
- Въглехидратите са вредни, когато бързо повишават кръвната захар. Ако това става по-бавно и по-плавно, не са толкова вредни, даже са полезни. С нисък гликемичен индекс за бобът, фасулът, грахът - все широко застъпени в нашата национална кухня, което й дава още едно предимство в сферата на диетологията. Зърнените култури също са много полезни. Не случайно на Андреевден нашият народ е варял царевица, а срещу Игнажден и Коледа - жито. Хлябът, съдържащ зърна, също е с нисък гликемичен индекс и е много полезен.
--- Има специализации по диетологичните проблеми на мастния метаболизъм във Франция, ежегоден участник на международни конгреси и симпозиуми, чел е лекции в Германия, Франция, Гърция и др.
--- Член на генералните съвети на Световната и Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването
---Член е на Европейската академия на науките по хранене и е председател на Сдружението по здравословно хранене и храни.
---Председател на Съюза на апитерапевтите в България
Няма коментари:
Публикуване на коментар