ВЕНЧАВКИТЕ В СЪБОТА

Силвия Николова,

В-к "МОНИТОР", 29 октомври 2009 г.

Край на венчавките в събота, в и срещу сряда и петък, както и по време на четирите поста в годината. Така изисква канонът от векове. По този пункт, у нас той се пренебрегва от десетилетия. Светият Синод на Българската православна църква реши да сложи ред и ги забрани със свое изрично решение. Докато вярващите, които и сега знаят и не дръзват да се женят в постни дни, а на останалите им е все едно, духовенството ни започна да се раздира от терзанието: канонично – практично.

Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил:

Забраната опазва чистотата на брака

Забраната за извършване на венчавки в събота, срещу и в сряда, срещу и в петък, както и в дните на четирите годишни поста е наложена още от началото на християнството и с вземане на решения на в еленските и поместните събори. (51 Апостолско правило; 52 правило на Лаодикийския поместен събор) Необходимостта на тези мерки се появила, след като християните започнали да нарушават светостта на поста, който не е само телесен, но и духовен. Пост е необходим всяка сряда – поради това, че на този ден Спасителят бил предаден от Юда, а всеки петък, с някои изключения, тъй като както в живота всяко правило има изключение, така и в Църквата – защото тогава Иисус Христос е разпнат. Така и всички други определени пости. Освен лишаването от блажна храна в тези дни, необходим е и духовен пост: въздържането от обиди и скверни думи, както и от събиране на мъжа и жената. За събота и срещу празник това е необходимо, защото на другия ден едно нормално православно семейство трябва да отиде да вземе участие в св. Литургия. За да вземе участие, необходимо е това въздържание, за да бъдат чисти, тъй като св. ап. Павел ни съветва както за това, така и самите ние да не се допираме до нечисто. (2 Кор. 6:17; Втор. 23:14)
Когато се венчаят мъжът и жената, вечерта обикновено става консумацията на брака им. При това положение те не трябва да отиват в храма и да участват в св. Литургия. За да бъдат подготвени за св. Литургия, св. Отци са конституирали каноните да не се извършват в такива дни венчавки.
И до сега по канон не следваше да се правят венчавки в тези ни, но на повечето места се правеха. Но нито свещеникът, нито християните са извършвали грях. Това е ставало по решение на върховното управление на Църквата – в случая Светия Синод.
В условията на атеизъм християните се отдалечиха от старите традиции. Тъй като, може би в повечето, случаи бракът се консумираше далече преди да има църковен брак, Църквата бе решила да излезе от това положение, по-скоро с мисълта да помогне на християните, като позволяваше да бъде извършвано Свет ото тайнство в забранените дни. В условията на неспазване на старите традиции, в това число и каноните се достигна до тази икономия. Това е термин в каноническото право на Светото Православие – икономия. В превод означава снизхождение към християнина или към едно цяло християнско общество. Прилага се по време на изповед, когато изповедникът иска да помогне на християнин, който проявява истинско покаяние и готовност повече да не повтаря изповядания, обикновено, тежък грях. В свещеното Писание ние виждаме отношението на Спасителя към тази мярка, употребявана още в Стария завет.
Фарисеите никога не пропускат момент, както те смятат, който да използват за провокация спрямо новото учение на Спасителя, като му задават въпрос: „Защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?” (Мат. 19:7)
Спасителят, както винаги, пряко, без заобикалки, им отговаря: „Поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй.” Мат. 19:8
Така и Св. Синод на Българската православна църква, поради своята загриженост за паството си, без да го обвинява в нещо, тъй като само Бог може да изобличава съгрешилия, както го прави и Иисус Христос. Се разпоредил навремето да се употреби тази икономия.
Някои свещеници се безпокоят, че забраната ще им се отрази финансово. Безпокоенето за намаляване на доходите трябва да е най-последната грижа на духовенството. Важна е преди всичко духовната полза от всичко, което прави християнинът. Важно е да се спазват Божиите заповеди и постановленията на Вселенските и Поместните събори. В случая Св. Синод взема сурово решение, което снема греха от себе си и го прехвърля върху християните. Дали те са подготвени да го поемат, след като самите свещеници, поне една част от тях, не са подготвени, е друг въпрос. Аз не мога да се разгранича от решението на Св. Синод. Православното съзнание е това: след като върховното управление е решило нещо, трябва да го изпълняваме. Както стои въпросът и с новия и стария календар – каквото е решил Св. Синод, това трябва да изпълняваме и правим и архиереите и християните.

Отец Стефан Стефанов, храм “Св. Николай” – Русе:

Налагат каноните като казармена мярка

Решението на Светия Синод, по принцип е правилно, но на този етап от развитието на нашето общество, не е от първостепенна важност.
С други думи, както казва народът в подобни случаи: “Всичката Мара втасала, че се захванала и с това.”
По принцип, канонът на Светата ни Православна църква, а той е от древност, венчавките в събота, срещу и в самия ден сряда, срещу и в самия ден петък, както и по време на четирите поста през годината, е напълно правилно, но не е проблем номер едно. Нещо повече, да се спазват тези забрани, са основен въпрос за всеки православен християнин, който осъзнато практикува своята вяра, а не влиза в храма само, за да запали свещ на празник. У нас обаче, в последните години, много хора се кръстиха по някакви причини – дали от модно увлечение, или от вътрешен подтик на душата, но не изпълняват християнските повели, дори не търсят възможност да научат нещо повече. Свещенството, като цяло, също не ги катехизира предварително, преди те да приемат Светото Кръщение. По-строгото спазване на канона, което налага Светият Синод ще бъде проблем именно за тези християни, които са кръстени, но не се черкуват, не се изповядват, не постят, не взимат Свето Причастие. За тях венчанието в храма, в повечето случаи, е само един ритуал, който трябва да бъде изпълнен пред гостите на сватбата им. Аз не обвинявам тези хора. Всеки има своя индивидуален път към вярата.
Лошото е, че в Църквата тези неща, като по-категоричната забрана на венчавките в споменатите дни, се прокарват по административен път. Лошото е, че не се проявява разбиране по въпроса. Лошото е, че тези забрани се въвеждат безразборно, по нечие хрумване. Това далеч не е най-важният проблем на църквата ни. Важно е да се знае, че по този начин въпросът със сватбите в забранените дни няма да бъде решен. Венчавки ще се правят и когато не бива да се правят така, както и досега, но по-скрито. По същият начин, скрито се извършват венчавки и в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, където те са забранени.
Бедата е, че ние не живеем с каноните, но ги прилагаме като дисциплинарна казармена мярка.
Свещеници от Неврокопска епархия вече се обявиха срещу забраната, но лошото е, че техните аргументи са изцяло финансови. Те се страхуват да се изгубят едни значителни доходи от венчавките. Тях не ги интересуват никакви канони, само и само келепир да има. Канонът е древен и на него се крепи Църквата. Това обаче не означава, че той трябва да се прокарва административно-казармено, а да се живее в него. Това е истинският дух и преимущество на Православието.
За съжаление, сега, свещенството се е превърнало в една професия. Све щениците се стремят най-вече да изхранват семейството си, нямат никакво чувство за духовна мисия сред нашите събратя. Това е големият проблем на Българската православна църква днес. И той не е единствен.