Силвия Николова, 23 ноември 2009 г., В-к "МОНИТОР"
„Ако не ми дадеш колелото, ще кажа на отец Иван. Играчките са за всички.”
„Клюкарка, ама, да знаеш, че не е християнско.”
Тези реплики си разменят 4-5-годишни момиченца в двора на приюта „Св. Николай” в Нови хан. Ивелина и Мими са две от близо 70-те деца в църковното сиропиталище на отец Иван Иванов. Самият свещеник няма нужда от представяне, медийното внимание към него е голямо. Преди броени дни Ротари клуб дари на сиропиталището му миниван, оборудван с 
теглич и зимни гуми. Общата стойност на дарението е 14 000 евро. А в “Свети Николай” още не могат да се нарадват на новата си придобивка. Ивелина и Мими, подобно на останалите, са тук с майките си. За бащите си не знаят нищо. Не са ги виждали, откакто са се родили. Преди да бъдат настанени при отеца, били на крачка от просията. Помнят глада. Затова, когато им остане дори хапка от закуската, прилежно го увиват в салфетка и прибират за по-късно. На децата без родители се зачислява жена за надзор от обитателки.
СНИМКА: О.Иван е носител на много
отличия за благотворителност
В двора, до отворената порта на приюта мъж в работни дрехи ремонтира усърдно стари мебели. Оказва се, че е 
затворник на по-лек режим от Казичене
Борислав Еринин е осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода по случая с убития през 2002 г. свещеник Стефан Камберов. Всяка сутрин в приюта го докарва домакинката, а вечер - пак тя го връща в затвора. Нататък в двора мургави млади жени метат нападалите есенни листа. Очевидно е, че някои от тях едва сега се учат как се държи метлата. По чардаците се мяркат фигури на всякаква възраст – от едва проходили хлапета до мъже с прошарени бради. Възрастните са заети – разтребват, тупат, метат, мият, пренасят стари мебели, цепят дърва. В приюта на отец Иван заедно с децата обитават 130 човека. Всеки има свое задължение – на полето или в обора. Помощното стопанство е единственият сигурен и постоянен източник на храна за питомците на отец Иван, когато дарения няма.Затворникът Борислав Еринин всеки ден идва на работа в приюта.
СНИМКА: Затворникът Борислав Еринин
„Ред трябва да има, как иначе ще се справиш с толкова много хора. Затова държим много да се спазва правилникът”, обяснява Галя. Тя е една от първите сподвижнички на отец Иван още от създаването на приюта през 1998 г. Излежаването тук се смята за основа на всички пороци. Денят за всички започва в 7 ч
с биенето на църковната камбана
Следва приготвяне за детска градина и училище на децата. През деня в приюта остават само възрастните. До връщането на хлапетата е времето, в което всяка майка трябва да изчисти стаята, да проветри и свърши домашната работа така, както би й се наложило да я свърши, ако беше в свой собствен дом. Следобед задължението й е да учи с децата си, да ги изпитва, а ако не може да се справи с материала, да каже на отец Иван, за да намери доброволец от селото, който да помага в уроците. Една от жените е 21-годишната Радостина Димитрова. Тя е от Стара Загора. Изпратена е тук с децата си от отдел „Закрила на детето”. Не обича да разговаря за миналото си. Но не крие, че приютът „Св. Николай” е единственото място, където се чувства в безопасност и никой не налита да я бие. Подобно на нея още двадесетина други майки са намерили тук убежище от агресивните си съпрузи или мъже, с които са живели на семейни начала. Жените нямат представа колко ще останат тук. Не чертаят планове за бъдещето. От мечтите си обаче не се отказват. А те са твърде сходни – да имат подслон за децата си и да се устроят някъде на работа.
За миналото на отец Иван се носят екзотични, донякъде твърде нелицеприятни истории. „Е, той попът гледа деца, подслонява възрастни, ама защо ги събира под един покрив? Знае ли човек какво става там вътре?”, мърмори под нос, подпрян на крива тояга селянин на средна възраст. Когато обаче човек го попита какво точно има предвид и може ли да назове конкретни случаи и имена, байчото бърза да се измъкне: ”Абе, те така си мислим, не че нещо сме видели.”
И замахва с кривака към куцащото по разбития асфалт куче. „И това все там да им носят дрехи, храна. То и ние не сме богати, ама на нас никой нищо не дава даром, изплюва най-сетне камъчето мъжът. - Аз само си приказвам”, окопитва се той и се шмугва зад разнебитената портичка.
До 40-ата си година Иван Иванов е бил отявлен атеист. Роден през 1945 г. в монтанското село Благово. Учил е в техникум по пещостроене, но е завършил строителния техникум. В продължение на седем и половина години е работил в отдел „Планов” на бившето УБО и живял със съпругата и трите си деца в жилище на управлението. По време на пътуване между селата Опицвет и Беледие хан припаднал. Отец Иван и досега няма обяснение какво се е случило с него. В продължение на три месеца лежи в МВР болница. Изписват го, но главоболието не отшумява, мъчи го безсъние и парене в очите. Смята, че чистият въздух и спокойствието на родното му село Благово ще възстановят здравето му. Връща се там, сключва договор с „Наркооп” и започва да отглежда крави. Здравето му обаче не се подобрява. Животните започват да умират. Очаква го пълно разорение. Някак, между друго, влиза в черквата „Св. Петка” в София, колкото да запали свещ.
„Не знам какво се случи с мен, но оттам излязох друг човек. Повярвах. Сънят ми се възвърна, главоболието никога повече не ме споходи”, казва лаконично отец Иван. Скоро записал богословие, започнал да помага в Лопушанския манастир. Духовен наставник му станал тогавашният игумен на обителта дядо Теодосий. Със семейството си в София продължавал да обитава служебното жилище. Заявили му, че не е желателно поп да живее в апартамент на УБО.
„Тогава ще изляза пред мавзолея, оттам минават и западни журналисти. Ще им разкажа как се гони семейство”, афектирал се той на свой ред. Невъздържанието му струвало процес по обвинение в контакти със западни медии и три години затвор. „Там, в килията, дадох обет - ако изляза, да се грижа за деца”, спомня си бившият плановик. Близо 10 години по-късно, през 1988 г., той изпълнява дадената пред Бога дума.
Приятели, приютът на отец Иван съществува благодарение на спонсорите. Независимо колко успяват да пожертват спомоществувателите, 130-те питомци на новохарнския дядо поп имат нужда от много неща. Докато пиша е напълно възможно броят им да се е увеличил. Защото отец Иван не връща никого, съвсем по евангелски. Но всеки един от подопечните мусе нуждае от храна, облекло, от средства за лекарства. Затова, ви моля, който може, да помогне, с каквото може - дрехи, храни, учебници, тетрадки, книги или помощ в подготовката на домашните на децата или физическа работа в приюта, в двора, в храна или в помощното стопанство. Който пък има желание и възможност за финансова помощ, може да изпрати лептата си по сметка:
с. Нови хан, п.код 2110, БУЛСТАТ: 175236581Банкова сметка: UNI CREDIT BULBANK,клон Елин Пелин
IBAN: BG72UNCR 96601000411600, BIC: UNCRBGSF
Телефоните на отец Иван са:
0889 539874
0886 852950
Няма коментари:
Публикуване на коментар