Гледна точка

ЛИЧНИЯТ КАЗУС: ДА СЪЗДАДЕШ ИЛИ ДА ОБРЕЧЕШ ЖИВОТ
Необходими за спешни промени за донорствата и осиновяванията

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 23 май 2010 г.

България е в демографска криза. И в това няма никакво съмнение. Затова всяко бебе, появило се чрез естествено зачеване или по метода на асистираната репродукция, обществото ни посреща с надеждата, че България няма да се изтрие от картата след близо век, ако раждаемостта остава на сегашните ниски позиции, както прогнозират някои учени. Демографската криза е налице. И в това няма никакво съмнение. Няма нотка на съмнение и в това, че всяка жена по призвание е създадена да бъде майка. Както и това, че в ХХІ век, в страна - членка на Европейския съюз, каквато е и нашата страна, всяка жена има право на собствен избор. Впрочем това право на собствен избор е залегнало и в каноните на самото християнство, в постулата за свободната воля, дадена ни от Твореца, независимо как ние я използваме - за творене на добро или за правене на зло.

Няма съмнение, че зад всяко творене на добро, както и за правене на зло стои дълбок личен мотив. Понякога този личен мотив е твърде сакрален и всеки опит да бъде разбран или отхвърлен сам по себе си е кощунствен. Със сакралността на личния мотив обаче нерядко се прикриват и твърде практични намерения, често пъти разбирани от самата личност като висша форма на благотворителност. Когато обаче правенето на добро според разбиранията на конкретната личност засяга бъдещето, здравето и дори живота на друг човешки индивид, за неприкосновеност на намеренията и мотивите не може да става и дума.По подобен начин в общественото пространство стои и желанието на 62-годишната д-р Красимира Димитрова от Русе да има деца, и мотивът - да остави човешки същества след себе си, които несъмнено тя би се постарала да възпита добре и създаде от тях достойни личности. За тези си намерения тя заслужава аплодисменти. Но аплаузите свършват до тук.Българското общество, което като цяло е едно от най-толерантните в тази част на континента както по отношение на религиозните свободи и етническата принадлежност, така и по отношение на личния избор на всеки един от нас, независимо какъв е той, се оказа твърде чувствително към случая "д-р Димитрова". Защото някак си смущаващо изглежда

да станеш майка точно когато излизаш в пенсия

При това да рискуваш живота и здравето на две човешки същества - родените от нея близначки Жаклин и Мери.Неонатолозите са категорични - дори децата да оживеят, особено родената 500 г Жаклин, те няма да се радват на добро здраве. Нещо повече, специалистите прогнозират тежки неврологични отклонения на бебетата.Към това се прибавя и обстоятелството, че в най-добрия случай, само след петнадесетина години, когато момиченцата ще изживяват трудните моменти на пубертета и всички проблеми, свързани с комуникациите родители-деца, психологическото съзряване и осъзнаването на социалната принадлежност към обществото, тийнейджърките на практика ще имат насреща си една стара 82-годишна жена. Ако обаче предвид напредналата възраст на Красимира Димитрова децата останат без майка, бъдещето им се очертава твърде незавидно - дом за деца, лишени от родителски грижи, в най-добрия вариант настаняване в приемно семейство.Случаят с 62-годишната родилка от Русе освен шокиращ се оказа и изключително навременен. На практика майчинството на пенсионираната психиатърка изтика във фокуса на общественото внимание въпроса за възрастта на осиновителите и аргументирано защити законовото изискване разликата между осиновяваните и поне единия осиновител да не превишава 16 години - неща, които спорадично поставят под въпрос няколко правозащитни организации в последните години.Родилката в напреднала възраст онагледи на практика една от най-сериозните

пробойни в Закона за донорството,

а косвено и в Семейния кодекс. Оказва се, че възрастта за оплождане ин витро е строго регламентирана - до 43 години, но няма ограничения за хора, които подават документи за набавяне на биологичен материал - яйцеклетки и сперма.По същество оплождането на Красимира не е класически метод ин витро, в който биологичният материал е от двамата (или поне от единия) родители, но оплождането се извършва извън човешкия организъм, а впоследствие получената зигота се имплантира в матката на жената. На практика роденото дете носи генетичния код, ако не и на двамата биологични родители, поне на единия.Бебетата Жаклин и Мери обаче нямат нито един общ ген с родилата ги Красимира Димитрова. Защото 62-годишната психиатърка е купила чужда яйцеклетка, която е оплодена в лабораторни условия. С това тя обаче съвсем не е нарушила закона, нито пък лекарят, осъществил асистираната репродукция. Впрочем за д-р Емин да приложи тази манипулация на възрастна жена и тя да се окаже успешна е повече от професионално предизвикателство. Което за сетен път доказва, че в България въпреки незавидното положение на здравеопазването имаме отлични медици. Дали обаче ще имаме перфектен закон за донорството, както и за осиновяванията, е въпрос, по който могат да се изкажат народните ни представители, като дадат своя вот за по-перфектна нормативна база.