Уволняват отец Иван от Разбоишкия манастир

Поп гони с пистолет вярващи от храма

Местните безни, че не ги пуска на курбан
Силвия Николова, В." МОНИТОР", 20 август 2010 г. фото: Алексей Димитров

Отец Иван Христов от Разбоишкия манастир ще бъде уволнен съвсем скоро заради скандалното му поведение. Хората се оплакват, че божият служител ги посреща по потник и ги пъди от обителта с пистолет, съобщи викарийният епископ на Софийска митрополия епископ Йоан. Владиката вече пише мотивите за освобождаването на несговорчивия поп.
Духовникът не е монах, а мирски свещеник, стопанисва манастира от две години, но откакто е там, оплакванията по негов адрес не спират нито в митрополията, нито в кметството на община Годеч. Само за две седмици епископ Йоан е получил повече от 40 мейла с оплаквания и разкази за скандалното поведение на духовника. Инициативен комитет от Годечка църковна околия пък е събрал подписка с искането за уволнението на свещеника, в която фигурират над 320 имена на вярващи. През ден в Софийската митрополия пристигат и жалби по пощата срещу отец Иван Христов.
„Юри, вътре, Юри, че сега ще вдигна сопата. Чу ли какво ти казах? Докога ще се разправям с тебе?”, нарежда гневен мъжки глас зад вратата. На всяка негова дума отговаря ожесточен лай от няколко кучешки гърла. Когато лаят затихва, зад паянтовата врата се подава брадат мъж с монашеска шапкаокалян панталон и сменил няколко нюанса на зеленото суичър. Мъжът е гневен, невчесаната му брада стърчи страховито. Още по-страшни са думите му: „Няма курбани, Господ бе последната жертва. Това е място за молитва, не за плаж и разни щуротии. Който иска да върти чевермета, да върви другаде. Написал съм го на вратата, да не стават грешки”, сочи той два листа, изписани на пишеща машина и обвити в найлон.
От тях става ясно, че в манастира са забранени гуляите, плажът, пиенето, пушенето, неприличното облекло и непристойните думи. Като разбира, че няма пред себе си гуляйджии, а журналисти,брадатият започва да размотава неохотно веригата, намотана на импровизираната порта. Това е добилият скандална популярност не само с негостоприемството си, но и с несговорчивия си характер отец Иван Христов. От 2008 г., когато умира и последната монахиня в обителта Зиновиятой е единственият стопанин на Разбоишкия манастир. Поклонниците тук са рядкост. Ако се появят, то са предимно хора, попаднали за пръв път по тези места и в повечето случаи за последен. Защото отецът пазител ги посреща „на нож”, а често пъти и с пистолет. Попът скандалджия дори изтъква, че е въоръжен. Ако някой му намекне за разрешително, в най-добрия случай казва, че патлакът бил газов, в лошия – направо пресича следващите въпроси с пушкане напосоки. Обителта е на хвърлей от сръбската граница, долу на ливадата са манастирските постройки. На 50 м в скалите над левия бряг на река Нишава високо в скалите е черквата. Поляната пред стопанските постройки, в действителност три съборетини, отец Иван е оградил с няколко прогнили пръта, вързани един за друг къде с канап, къде с остатъци от силиконово въже. Илюзорната му ограда служи

колкото да очертае манастирските владения

Истинските им пазачи на практика освен свещеника и неговият пистолет са кучето Юри и петте му четириноги сестри. На километри околовръст друго човешко същество не се мярка. В това число не влиза машинистът на товарната композиция на близките мини, която минава оттук веднъж-дваж седмично. Не се броят още кравата, бикът и бичето Светльо, което отец Иван нарекъл с това име, защото се родило на празника Свети Три Светители. Попът е от онзи тип хора, които по-лесно общуват с животните, отколкото с представителите на човешкия род.
„Казано е в апостолските правила – благопристойно поведение. Идват ми тук всякакви, жени на по 60, опънали се голи по бански. Питате ли каква картинка е да гледаш жена по бански на 60, пита риторично свещеникът вместо оправдание, дори да не го питат, но не уточнява поради какви причини му се налага да гледа кой какво прави по поляните. - Вчера връщах кравата, паднах в реката, окалях расото, сега го суша, затова не съм уставен”, бърза да оправдае светското си облекло поп Иван. – Вместо да дойде някой да ми помага да гледам стоката (животните), идват ми тук някакви, спонсори искат да са, ама аз знам, че искат да сложат

ръка на манастира, хотели и ресторанти да вдигат

нарежда свещеникът. По думите на викарийния епископ Йоан обаче никой не е пожелал да вдига каквито и да било постройки около обителта.
„Твърденията на отец Иван са безпочвени. Никой не иска имотите на манастира, а и той е толкова несговорчив, че и хора, които да помагат, там се вясват рядко", обяснява кметът на община Годеч Владимир Александров. За последен път той е бил там преди година. Отношенията му с духовника са обтегнати. Преди близо две години градоначалникът издействал от Дирекцията по вероизповеданията 30 000 лв. субсидия за манастира. Попът обаче веднага пуснал слух, че Александров иска да прибере парите.
„И дума не може да става за присвояване - отсича кметът. – Като видях, че отец Иван цели скандал, приведох парите на Софийската митрополия, тя да му ги дава за ремонти”, обяснява той.
Викарийният епископ Йоан също потвърждава правотата на думите му.
„Знам ги аз какви ще ги наговорят срещу мене кметът и Йоан. Поклонически туризъм искат да правят в манастира, сиреч бизнес, ама няма да го бъде - люти се духовникът. – Лесно няма да им се дам, и обителта няма да им дам лесно. Светиня е това, а не място за търговци”, разгневява се съвсем не на шега страховитият поп и захлопва паянтовата порта. После подсвирва на кучетата и поема към обора да нагледа бика, кравата и Светльо.

Обителта е опожарявана три пъти

През 1863 г. в продължение на шест месеца четата на Матей Преображенски–Миткалото е действала в района на Разбоишкия манастир. На 16 август 1863 г. пред портите се води най-ожесточената битка с турската потеря. Четата успява да отблъсне преследвачите си, но Йовчо пада покосен от куршум. За него мълвата разказва, че е племенник на Филип Тотю. Йовчо всъщност е брат Йосиф – монах от обителта, който през деня служел в скалната черква. Всеки път обаче, щом научел за извършена неправда някъде в околните села, нощем заменял расото с потури и втъкнат в пояса пищов и отивал да раздава правосъдие. Три пъти манастирът е опожаряван заради него. Накрая Йовчо заявява на братята, че напуска, за да не идат мърцината заради него. Животът си приключва в четата на Матей Преображенски-Миткалото. Монахът бунтар пада в последната битка пред портите на манастира на 16 август 1863 г.

Богородица посочила мястото

Легендата разказва, че Богородица е посочила място за скалния манастир. По време на управлението на цар Иван Асен II монаси започнали да градят постройки на ливадата на десния бряг, въпреки че от векове отшелниците се молели в скалите. Денем те строели, а нощем построеното се рушало, а материалите пренасяли в една от големите пещери в скалата. За три дни калугерите не успели да построят нищо. На третата нощ на игумена се присънила Богородица. Божията Майка му казала: "Където сте се молели от векове, там ще продължите." Така в същата пещера изградили параклис, който през годините бил разширен с притвор отпред.

Коментар:

Вързаният поп и трите села

Преди промените в устата на агитпропчиците, особено на онези, които се пънеха да организират младежта в разни кръжоци по атеизъм, все се търкаляше онази народна мъдрост „Вържи попа, да ти е мирно селото”. Толкова безогледно я повтаряха те наред с останалите си хлевоустия срещу християнството и служителите на култа на всички вероизповедания у нас без разлика, че дори тези от нас, които нямаха кой знае какви познания за религията, започваха някак си да симпатизират на божиите служители заради нападките, на които бяха подлагани катадневно от комунистическите глашатаи. След промените скриваното от службите така усърдно започна да става явно. Което върна много хора към изконните вярвания на прадедите им отпреди времето на комунистическия преврат. Храмовете започнаха да се пълнят, интелигенцията открито и без страх заяви своите християнски убеждения, децата започнаха да изучават религия дори в светските училища. Все неща, за които обществото ни като цяло би трябвало да се радва. Но се появиха и изключения, които някак си ни карат да се срамуваме от обстоятелството, че в някои случаи наистина се налага попът да бъде озаптен, за да миряса не едно, а цели три села. Хубавото е, че Софийската митрополия като цяло проявява воля да очисти църквата ни от расоносци, които я маскарят. Лошото обаче е, че архиереите ни не се стараят по-целенасочено да налагат имиджа на църквата ни не само като носител и съхранител на православието ни и като кредо за нравственост. Резултатът е липса на младежи да й посветят живота си като църковнослужители. От което страдаме всички ние, защото мястото на непризваните заемат хора, на които приляга повече въже за връзване, нежели да служат в олтара на Бога.