Ловчанският митрополит ГАВРАИЛ:
Не искаме вероучението да е задължително,
а по желание
Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР"
12 октомври 2010
- Ваше Високопреосвещенство, Светият синод изготви концепция за по-систематично изучаване на религия в училищата още преди три години. Какво предвиждате, ако идеята не бъде възприета?
- Докато ние, българските архиереи, имаме сили, ще правим всичко, за да помогнем на народа си да намери правилния път към един по-висок морал и етика във взаимоотношения, изградени на основата на почтеността и коректността. Защото не е тайна, че именно чрез по-висок морал обществото ни може да се измъкне не само от икономическата, но и от духовно-нравствената криза, в която е попаднало. Това е и причината да настояваме нашите деца да изучават религия. Мисията на църквата е да води хората и да ги подкрепя морално, давайки им здрави устои, на които да стъпят дори в трудни моменти. Затова Българската православна църква няма да се откаже от тази своя мисия и ще я следва докрай, защото по призвание тя е там, където е народът.
- Но по конституция образованието у нас е светско?
- Ние не настояваме и не сме настоявали в училище да се изучава задължително вероучение.
- Какво точно искате тогава?
- Не може и дума да става да се изучава вероучение така, както се е изучавало преди 1944 година. В случая става дума за въвеждане в училище на предмет "Религия - православие". С такова название той е залегнал и в концепцията на Светия синод, която впрочем, е изготвена не само от нас, владиците, но и с участието на български учени и водещи педагози. Предвижда се "Религия - православие" да бъде изучаван от ученици, чиито родители желаят да запишат детето си за него.
- Какво не достига сега на предмета религия, преподаван в училищата под формата на свободно или задължително избираем, за да се налага "Религия-православие" да бъде задължителен предмет?
- Причините са комплексни. Учителите, които сега преподават този предмет, работят срещу хонорар, не им се предоставя възможност да сформират пълен хорариум, за да бъдат назначени на заплата. Естествено е, че те не могат да преживяват с непостоянни доходи. Имаме много добре подготвени кадри в богословските факултети в Софийския, Пловдивския и Великотърновския университети, както и катедрата по теология в Шуменския университет, при това с педагогически профил, които обаче се преквалифицират и дори работят съвършено различно от учителската професия. Ресурсът им сега обаче не е използван. Недостатък е и това, че предметът религия сега в училищата обикновено е последен или допълнителен час, когато децата вече са уморени от учебния процес. Реално става така, че огромна част от децата и техните родители, които сега искат да изучават религия в училище като свободно или като задължително избираем предмет, нямат тази възможност. Въвеждането на "Религия - православие" като задължителна дисциплина ще им даде тази възможност.
- Но не всички родители ще се съгласят на това, дали заради атеистичните си убеждения или защото са от друга конфесия?
- По концепция предметът "Религия - православие" е задължителен, но се дава възможност на родителите, които не желаят децата им да го изучават заради атеистични убеждения или защото са от друга християнска деноминация или вероизповедание, да направят замяна. Християнството и православието в частност е вяра на свободата. Ние не престъпваме Христовия дух на свобода. Против убежденията ни е да престъпваме свободната воля на човека, дадена му от Бога.
- Как се възприема от другите вероизповедания това предложение на Светия синод?
- При подготовката на концепцията имахме поредица от срещи и консултации и с католическата църква у нас, и с Главното мюфтийство, въобще с всички по-широко застъпени вероизповедания в страната. Всички те я одобриха.
- В обществото се прокрадват мнения, че можем да имаме неприятности с Европейския съюз. Как е уреден този въпрос в останалите страни от общността?
- В повечето страни там се изучава религия именно в светските училища - някъде под формата на избираем предмет, но и като задължителен, при това по модел, твърде близък на този, който ние предлагаме. Когато подготвяхме концепцията, нашият екип се базира на най-разпространените концепции в страните от ЕС, където се изучава този предмет. В това отношение сме се съобразили с всички изисквания и ако тя се приеме от управляващите и предметът се въведе в училище, проблеми от такъв характер няма да има. Например в Латвия се преподава именно предметът "Религия - православие", но където има групи ученици - католици или протестанти, им се осигурява квалифициран преподавател, който им преподава този предмет предвид спецификата на собственото им изповедание. Така се практикува още в Германия, Гърция, Румъния, Белгия, Великобритания и в почти всички останали европейски държави.
- Асоциация "Родители" обаче вече критикува Светия синод, че с това си искане желае държавата да свърши работата на църквата и търси място и щатове за своите кадри?
- На сегашния етап не е възможно да се развият масово неделните училища към храмовете. Освен това в неделните училища децата се учат на вяра, на църковност, докато в светските училища става дума за запознаване с религията, с нейните морално-нравствени ценности, традиции и културата, която тя е дала на човечеството. В днешния свят е немислимо човек да не познава религията на своята страна, на своя съсед, на своя приятел. Ако не познаваме нашето православие, трудно ще опазим и корените на българската култура, но ако не познаваме и вярванията на нашия съсед, трудно можем да се научим на толерантност и дори на приятелство и разбирателство. Същевременно обществото ни изживява не само икономическа криза, но и криза на морално-етични норми, в криза е цялата ни ценностна система. Не само ние, от Светия синод, но и всеки здравомислещ човек в нашата страна не може да остане безразличен към всекидневните новини за деца наркомани, проституиращи девойки и юноши и училищно насилие. Лично аз не вярвам, че в България нормални родители, милеещи за доброто на своите чеда, ще бъдат против да изучават един от предметите, които им предлагаме в нашата концепция. Нито един човек от всички, с които съм разговарял, не е казал, че не иска детето му да е бъде добро, етично, културно, толерантно, добродетелно, със стабилна ценностна система, която да му е опора и креатив във взимането на правилни решения в трудни житейски моменти. Ако има такъв, той ще е изключение.
- Църквата сега настоява за религия в училищата, но защо тя не работи достатъчно сред маргинализираните групи от обществото - с наркоманите, малолетните престъпници, не оказва социална и морална подкрепа на бедните, на изоставените деца и децата в риск?
- Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална, макар че идеалният вариант е да могат и двете да се осъществяват заедно. Един истински вярващ човек и особено духовен пастир не може равнодушно да гледа как човешки същества страдат болни, измъчени, гладни, премръзнали, изоставени без човешка топлина и ласка. В Ловчанска митрополия например вече пета поредна година поддържаме кухня, която всекидневно храни бедни. Вярващи и свещеници са поели грижата за деца и юноши от домове, с които се занимават в почивните дни. От години организираме безплатни лагери за деца на социално слаби семейства в манастирите в епархията, за които наемаме да се грижат квалифицирани педагози. Хората обаче не бива да ни подозират в зли дела. Ние искаме доброто на нашите деца. Даваме им една алтернатива, да израснат те добри, порядъчни и толерантни граждани. Желанието ни е да ги възпитаме в любознателност, трудолюбие и почтеност, от които ще спечели цялото ни общество. БПЦ не е партия, която търси електорална поддръжка. Искането ни за въвеждане на предмета "Религия - православие" и неговите алтернативи в училище е по съвест, защото Господ казва "Оставете децата на дохождат при мене". Ние, възрастните, не трябва да им пречим, а да им помагаме.
Не искаме вероучението да е задължително,
а по желание
Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР"
12 октомври 2010
- Ваше Високопреосвещенство, Светият синод изготви концепция за по-систематично изучаване на религия в училищата още преди три години. Какво предвиждате, ако идеята не бъде възприета?
- Докато ние, българските архиереи, имаме сили, ще правим всичко, за да помогнем на народа си да намери правилния път към един по-висок морал и етика във взаимоотношения, изградени на основата на почтеността и коректността. Защото не е тайна, че именно чрез по-висок морал обществото ни може да се измъкне не само от икономическата, но и от духовно-нравствената криза, в която е попаднало. Това е и причината да настояваме нашите деца да изучават религия. Мисията на църквата е да води хората и да ги подкрепя морално, давайки им здрави устои, на които да стъпят дори в трудни моменти. Затова Българската православна църква няма да се откаже от тази своя мисия и ще я следва докрай, защото по призвание тя е там, където е народът.
- Но по конституция образованието у нас е светско?
- Ние не настояваме и не сме настоявали в училище да се изучава задължително вероучение.
- Какво точно искате тогава?
- Не може и дума да става да се изучава вероучение така, както се е изучавало преди 1944 година. В случая става дума за въвеждане в училище на предмет "Религия - православие". С такова название той е залегнал и в концепцията на Светия синод, която впрочем, е изготвена не само от нас, владиците, но и с участието на български учени и водещи педагози. Предвижда се "Религия - православие" да бъде изучаван от ученици, чиито родители желаят да запишат детето си за него.
- Какво не достига сега на предмета религия, преподаван в училищата под формата на свободно или задължително избираем, за да се налага "Религия-православие" да бъде задължителен предмет?
- Причините са комплексни. Учителите, които сега преподават този предмет, работят срещу хонорар, не им се предоставя възможност да сформират пълен хорариум, за да бъдат назначени на заплата. Естествено е, че те не могат да преживяват с непостоянни доходи. Имаме много добре подготвени кадри в богословските факултети в Софийския, Пловдивския и Великотърновския университети, както и катедрата по теология в Шуменския университет, при това с педагогически профил, които обаче се преквалифицират и дори работят съвършено различно от учителската професия. Ресурсът им сега обаче не е използван. Недостатък е и това, че предметът религия сега в училищата обикновено е последен или допълнителен час, когато децата вече са уморени от учебния процес. Реално става така, че огромна част от децата и техните родители, които сега искат да изучават религия в училище като свободно или като задължително избираем предмет, нямат тази възможност. Въвеждането на "Религия - православие" като задължителна дисциплина ще им даде тази възможност.
- Но не всички родители ще се съгласят на това, дали заради атеистичните си убеждения или защото са от друга конфесия?
- По концепция предметът "Религия - православие" е задължителен, но се дава възможност на родителите, които не желаят децата им да го изучават заради атеистични убеждения или защото са от друга християнска деноминация или вероизповедание, да направят замяна. Християнството и православието в частност е вяра на свободата. Ние не престъпваме Христовия дух на свобода. Против убежденията ни е да престъпваме свободната воля на човека, дадена му от Бога.
- Как се възприема от другите вероизповедания това предложение на Светия синод?
- При подготовката на концепцията имахме поредица от срещи и консултации и с католическата църква у нас, и с Главното мюфтийство, въобще с всички по-широко застъпени вероизповедания в страната. Всички те я одобриха.
- В обществото се прокрадват мнения, че можем да имаме неприятности с Европейския съюз. Как е уреден този въпрос в останалите страни от общността?
- В повечето страни там се изучава религия именно в светските училища - някъде под формата на избираем предмет, но и като задължителен, при това по модел, твърде близък на този, който ние предлагаме. Когато подготвяхме концепцията, нашият екип се базира на най-разпространените концепции в страните от ЕС, където се изучава този предмет. В това отношение сме се съобразили с всички изисквания и ако тя се приеме от управляващите и предметът се въведе в училище, проблеми от такъв характер няма да има. Например в Латвия се преподава именно предметът "Религия - православие", но където има групи ученици - католици или протестанти, им се осигурява квалифициран преподавател, който им преподава този предмет предвид спецификата на собственото им изповедание. Така се практикува още в Германия, Гърция, Румъния, Белгия, Великобритания и в почти всички останали европейски държави.
- Асоциация "Родители" обаче вече критикува Светия синод, че с това си искане желае държавата да свърши работата на църквата и търси място и щатове за своите кадри?
- На сегашния етап не е възможно да се развият масово неделните училища към храмовете. Освен това в неделните училища децата се учат на вяра, на църковност, докато в светските училища става дума за запознаване с религията, с нейните морално-нравствени ценности, традиции и културата, която тя е дала на човечеството. В днешния свят е немислимо човек да не познава религията на своята страна, на своя съсед, на своя приятел. Ако не познаваме нашето православие, трудно ще опазим и корените на българската култура, но ако не познаваме и вярванията на нашия съсед, трудно можем да се научим на толерантност и дори на приятелство и разбирателство. Същевременно обществото ни изживява не само икономическа криза, но и криза на морално-етични норми, в криза е цялата ни ценностна система. Не само ние, от Светия синод, но и всеки здравомислещ човек в нашата страна не може да остане безразличен към всекидневните новини за деца наркомани, проституиращи девойки и юноши и училищно насилие. Лично аз не вярвам, че в България нормални родители, милеещи за доброто на своите чеда, ще бъдат против да изучават един от предметите, които им предлагаме в нашата концепция. Нито един човек от всички, с които съм разговарял, не е казал, че не иска детето му да е бъде добро, етично, културно, толерантно, добродетелно, със стабилна ценностна система, която да му е опора и креатив във взимането на правилни решения в трудни житейски моменти. Ако има такъв, той ще е изключение.
- Църквата сега настоява за религия в училищата, но защо тя не работи достатъчно сред маргинализираните групи от обществото - с наркоманите, малолетните престъпници, не оказва социална и морална подкрепа на бедните, на изоставените деца и децата в риск?
- Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална, макар че идеалният вариант е да могат и двете да се осъществяват заедно. Един истински вярващ човек и особено духовен пастир не може равнодушно да гледа как човешки същества страдат болни, измъчени, гладни, премръзнали, изоставени без човешка топлина и ласка. В Ловчанска митрополия например вече пета поредна година поддържаме кухня, която всекидневно храни бедни. Вярващи и свещеници са поели грижата за деца и юноши от домове, с които се занимават в почивните дни. От години организираме безплатни лагери за деца на социално слаби семейства в манастирите в епархията, за които наемаме да се грижат квалифицирани педагози. Хората обаче не бива да ни подозират в зли дела. Ние искаме доброто на нашите деца. Даваме им една алтернатива, да израснат те добри, порядъчни и толерантни граждани. Желанието ни е да ги възпитаме в любознателност, трудолюбие и почтеност, от които ще спечели цялото ни общество. БПЦ не е партия, която търси електорална поддръжка. Искането ни за въвеждане на предмета "Религия - православие" и неговите алтернативи в училище е по съвест, защото Господ казва "Оставете децата на дохождат при мене". Ние, възрастните, не трябва да им пречим, а да им помагаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар