"Институционалните" деца

В последно време нечии чиновнически мозък роди бисерът "институционални" деца. Казано по човешки онези клетници, които по силата на едни или други обстоятелства, са принудени да оцеляват в приютите, наричани у нас пак с клише, още по-безумно "домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи". За тези, които ме познават, знаят, че тази тема не ми е чужда.
Неотдавна ми се наложи да пътувам до защитеното жилище "Заедно" в село Гурмазово, недалече от София. Описах, каквото видях в репортаж ми във в. "Монитор" от 19 октомври (виж по-долу). Но въпросите у мен останаха, дори се умножиха.
Защитено жилище - да, отличан инициатива. Но обитателите му, формирали се като съзнателни индивиди в социален дом, трудно успяват за година (максималният срок за пребиваване в защитено жилище) да се адаптират към нормалния начин на живот, да свикнат да се грижат за бита си, още по-малко да оргаизират времето си, да изпълняват приоритети и да живеят с цел. Синдромът "институционално дете" остава до гроб, ако въпросното дете не е откъснато изцяло и без възможност за контакт със себеподобните от приют и така да затвърждават придобития там манталитет.
Същевременно десетки фондации трошат пари в последно време за създаването на защитени жилища, центрове аз адаптация и прочие на такива клетници. В повечето случаи, безрезултатно. Защото мисленето, формирано в социалния дом, особено в първите съзнателни години, на практика не може да се промени.Затова си мисля, няма ли да бъде по-ефективно ресурсът - и финансов, и професионален, да бъде насочен към въпросните приюти, като с обитателите им се работи по програми за бъдеща социализация в продължение на години.Вероятно ще напиша коментар по темата тези дни в "Монитор".

Защитеното жилище „Заедно” учи младежи как да живеят

Гурмазово – родният Харвард за сираци

Всеки излиза с професия, шестима дори са висшисти

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 19 октомври 2010 г.

Защитеното жилище „Заедно” в софийското село Гурмазово е от малкото институции в страната, които дават подслон на навършили пълнолетие младежи, излезли от социалните домове. Едни от тях са сираци, други ­ изоставени от родителите си.До неотдавна в него са живели десет момичета и момчета, но заради нарастващия брой на младежите, които няма къде да се подслонят, капацитетът е увеличен на четиринадесет.От основаването на жилището преди две години към момента за различен период от време подслон в него са намерили 25 човека.„Всеки минал оттук научава по нещо, независимо дали е успял да завърши професионалния курс, в който сме го записали, дали е започнал работа, или не. Видял е как се живее извън социалния дом, където всичко ти е осигурено, какви са взаимоотношенията на хората в обществото, какви са ангажиментите на всеки един в домакинството в частност и в обществото като цяло”, обяснява социалният работник Кристина Николова.Защитеното жилище „Заедно” в Гурмазово съвсем не е Харвард, нода бъде приет човек в него, никак не е леснодори да е останал без покрив над главата си. Освен набора от документи кандидатите преминават задължително събеседване с психолог. Проверявани са дали не употребяват наркотици, както и дали са с чисти досиета в полицията.За повечето младежи и девойки жилището е много повече от елитно учебно заведение. Защото основният критерии, по който приемат тук, е да имаш лична мотивация за развитие, не само да искаш да се реализираш, но и да използваш всяка възможност, която ти се предоставя. Някои от младежите и девойките тук за пръв път попадат в типична домашна среда и се сблъскват с всички задължения, които налага нормалният делничен живот – пране, чистене, готвене, косене на тревата в градината, дори поддържане на личната хигиена.Срокът за престой в него е от три месеца до една година. През това време всеки младеж получава не само подслон, безплатна храна и джобни пари, ако не се е устроил на работа, но и възможност да придобие квалификация. За отличилите се с добро поведение и инициативност се предвижда и месечна стипендия от сто лева. Да не пиеш и пушиш обаче, съвсем не означава, че ще вземеш тези пари, защото алкохолът и цигарите са забранени.Потребителите, както тук наричат намерилите временен подслон обитатели, имат всички права, каквито имат младежите със семейства – да излизат, да се срещат с приятели, да нощуват другаде, ако закъснеят, но да информират за това предварително. Имат обаче и задължението да учат и да не отказват работа, ако им предложат. Не го ли спазват, получават предупредително писмо. След повторно „провинение” озоваването на улицата е гарантирано. Крайната мярка обаче рядко е прилагана.Повечето отобитателите на жилището учатНастоятелството на дома ги включва в курсове за квалификация и преквалификация, търси им работа. Една от тях е 24-годишната Красимира Маргаритова. До 18-годишна възраст е отглеждана в дома за изоставени деца в град Роман. За една година, откакто е в жилище „Заедно”, е завършила няколко курса за масажи и упорито си търси работа.„Искам да работя. Когато ме тестват, казват, че се справям отлично, но във всички салони за красота казват, че ще ме вземат само ако имам собствена клиентела, която да пренасоча към тях”, оплаква се Краси.След няколко такива неуспеха тя е склонна да работи каквото и да е, дори да мие чинии в ресторант за бързо хранене. Пуснала е CV-то си в няколко сайта, предоставящи работа. Денят є започва с преглеждане на личната поща и надеждата, че някой може вече да є е предложил място.„В защитеното жилище съм до края на зимата. Право да бъда повече от година тук нямам. Ако не ме вземат дотогава на работа, за да имам пари за квартира,трябва да спя на гаратапритеснява се съвсем не на шега дипломираната масажистка.Връстничката є Ани Ангелова още няма този проблем. Тя е дошла тук от софийския дом „Славейков”. Независимо че момичето няма роднини, на които да разчита, следва задочно икономика на туризма в Благоевградския университет. Междувременно ходи на шофиране и упорито решава листовки за изпита. Учи допълнително и английски. Курсовете є са платени от защитеното жилище „Заедно” и едноименната фондация. Ани не крие, че я е страх от живота навън. Мечтае, както и останалите младежи тук, да започне работа, след като се дипломира, да се омъжи и да има поне две деца. Когато споделя мечтите си, тя не пропуска да каже, че иска да успее, така както са успели Пантелей и Янко – момчета, живели тук преди нея, станали кумири за тези след тях. Пантелей Златков завършва Минно-геоложкия университет и вече е на общежитие в Студентския град, а Янко – треньорски профил по плуване в Националната спортна академия. Безспорен модел за подражание на всички обаче е Иван Димитров, който дори успял да завърши здравен мениджмънтНай-новият обитател на защитено жилище „Заедно” Радослав Стоянов е тук едва от един ден. В продължение на три години младежът е работил като помощник-готвач и сервитьор в ресторант. Кризата обаче удря работодателя му, част от персонала е освободен. Радослав, който до навършване на пълнолетие е отглеждан в софийския дом „Славейков”, мечтае да завърши курс за готвачи и да пътува на туристически лайнер. Иска още да учи английски и тайно се надява да му предложат шофьорски курс.„Ще ми е трудно, но ще се справя”, твърди 21-годишният Радослав и поема към кухнята, за да покаже на момичетата кулинарни хватки, които е научил за трите години работа в ресторант.

Архитекти и инженери създават проекта

Защитеното жилище „Заедно” е по проект на едноименната фондация и е създаден по идея на проектантска фирма "Архитектурна дизайнерска агенция" ООД и Движението на българските майки и е подкрепен от десетки дарители.На 6 ноември се навършват две години от неговото създаване. Сградата е на разгъната застроена площ от 463 кв. метра. Тя е на мястото на старото селско училище върху терен, предоставен от община Божурище с право на ползване за 12 години.