Кой е гарантът?

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 9 ноември 2010 г.

Открай време за хората най-хуманната професия в света е лекарската. Затова се смята, че за да я практикуваш, е необходимо призвание.Така ли обаче стоят нещата при родното докторско съсловие? Всъщност повечето български лекари отдавна са си избрали тази професия по призвание. Доказателство за това е действителността в средностатистическата нашенска болница. Там изобилието е предимно в дефицита и безпаричието, породени от икономическата криза и некадърното управление на здравеопазването от няколко предишни правителства. Въпреки това лекарите в тези лечебни заведения работят безотказно. Или поне в повечето от тях. Макар че има изключения, които са срам за лекарската професия. Защото деянията на тези хора, или по-точно липсата на каквато и да е реакция към болните, е равностойна на престъпление. Това в повечето европейски страни се наказва със съд и изплащане на големи обезщетения на пострадалите. В някои случаи дори се стига до отнемане на лекарски права и влизане в черния списък на съсловната организация, каквато у нас се явява Българският лекарски съюз (БЛС).От седмица-две някои от лекарите ни протестират в извънработно време, а други – символично, с искания за по-адекватно и достойно заплащане. Само че някои от докторите забравиха, че ако нямат пациенти, няма да има нужда от самите тях.Независимо от уверенията на БЛС, че протестите няма да оставят нито един болен без навременна лекарска помощ, някои негови членове започнаха да имитират работа и да се оправдават с протестите.Ето един конкретен пример ­ болен и обездвижен пенсионер от Враца чака с дни лекари от спешното звено на болницата в града. Не му помагат нито молбите, нито увещанията на близките му, независимо че старецът живее на една пряка от лечебно заведение. Линейката с дежурен екип се отзова в дома му чак след като журналисти вдигнаха на крака с обажданията си спешното отделение. При това линейката беше изпратена срещу увещанията от страна на „спешните” доктори да не се раздухва случаят, защото уж станала грешка.Грешка обаче няма. В случая има човешка немарливост и безочие, за които виновните би трябвало да понесат отговорност. Санкции обаче няма. И както се вижда от действията на Българския лекарски съюз ­ няма и да има. Нищо че от съсловната организация категорично заявиха, че няма да търпят безхаберни доктори да очернят името им, като се оправдават с протестите.За щастие случаят с пенсионера от Враца бе решен по възможно най-добрия начин. Той обаче е много показателен. Помислете си колко други подобни истории има, за които от спешните отделения не си дават никакъв зор! Това никой не знае. За някои случаи научаваме само когато потърпевшият е наш близък или познат. Или когато роднините му разкажат за това в медиите. А тези пенсионери, които не искат да влизат в конфликт, си търпят сами последствията и остават встрани от вниманието на обществото. Затова е логично да попитаме какви гаранции ще ни даде Българският лекарски съюз за нашето здраве по време на протестите? И кой ще носи отговорността за изпуснатите човешки животи, докато тези стачки продължават?