Пак за религията в училищата

Странен е въпросът за изучаване на религия в училищата. Някои се стараят да го превърнат в проблем. За мен, той е въпрос, при това, твърде нелогичен. По две причини. Първата: Училището в Република България е светско и изучаването на религията, като задължителен предмет, е недемократично. Към днешна дата тя се изучава под формата на свободно избираем и задължително избираем предмет, но интерес към нея няма. Фактите са категорични. Справки има и в мои по-стари публикации в блога. Втората: религията е дело лично, тя е начин на живот, а не само познание и култ. Нелогично и твърде опасно е да преподаваш на дете нещо неприложимо, като християнско смирение, например, когато у дома си то е свидетел на насилието във всичките му форми. Резултатът ще бъде един единствен - формиране на двоен стандарт на поведение. Тук въобще не коментирам проблема за липсата на адекватна към времето концепция за преподаването на въпросния предмет, не отварям дума и за калпавия ресурс, който излиза от богословските факултети в последните няколко години. Като се имат предвид тези факти и аргументи, произлизащи от тях, някак любопитно звучат наблюденията на наши духовници, че децата и дори подрастващите се интересуват от християнските норми на поведение. Някак си логично си задавам въпроса, дали децата и подрастващите просто не имитират интерес, защото точно това се очаква от тях. Което, впрочем, не е нищо друго, освен израз на двоен стандарт на поведение. Предлагам ви интервю с епископ Киприян, който също засяга въпроса за деца, подрастващите и християнските норми.

Врачанска епархия има нужда от повече духовници, желаещи обаче няма

Траянополски епископ Киприян: УЧЕНИЦИТЕ ТЪРСЯТ ОПОРИ, МОЖЕ ДА ИМ ГИ ДАДЕ ХРИСТИЯНСТВОТО

Децата не могат да направят разлика между добро и зло
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР" 8 декември 2010 г.

- Ваше Преосвещенство, напоследък в част от обществеността във Враца се появиха недоразумения заради продажби на митрополитски имоти. Каква всъщност е истината?
- Обществеността във Враца не ни обвинява. Въпросът се повдига от определени хора, които искат да манипулират общественото мнение. Твърди се, че църквата е продавала свои имоти, без да се отчита при какви обстоятелства и защо се е наложило да се прави това. Продаден е един земеделски имот и втори, за който изричната воля на дарителя беше да се продаде в полза на митрополията и по-точно на свещенството. Съгласно действащото към момента на разпоредителните сделки църковно законодателство не се е изисквало разрешение от Св. синод, а само одобрението на Епархийския съвет. Свещениците във Врачанска епархия трудно могат да се издържат, няма достатъчно средства нито за техните осигуровки, нито за техните възнаграждения. Преди няколко години Светият синод спря отчисленията за заплатите им. Средствата от въпросните продажби бяха необходими именно за изплащане на възнагражденията и внасяне на осигуровките на тези хора. Продажбите се наложиха, след като през 2002-2003 г. сметките на Врачанска митрополия бяха запорирани в резултат на жалби, подадени от някои свещенослужители, които не бяха получавали нито заплатите си, нито бяха осигурявани. Със сумата от продажбата тези въпроси бяха уредени. В този период църквата премина на самоиздръжка, Светият синод вече не привеждаше средства, т.е. всяка епархия сама трябваше да осигурява възнагражденията на своите свещенослужители. С окръжно на Врачанския митрополит Калиник църковните настоятелства бяха приведени да изпълняват изпълнение на бюджет на църковното настоятелство, който да включва осигуровките и възнагражденията на свещенослужителите. Сключиха се т.нар. църковно-служебни договори, в които са описани правомощията на свещенослужителите.
- Свещениците не се ли назначават по условията на трудовото законодателство на България?
- Не, назначават се по смисъла на църковно-служебни договори, като в тях са разписани всички задължения и отговорности, които енорийските свещеници имат към енорията и митрополията.
- Впрочем колко е заплатата на един свещеник?
- Свещеник със средно образование получава 300, а висшист - 350 лева.
- Това ли са единствените средства, какви доходи могат да се докарат месечно от треби?
- Средствата от требите влизат в касата на храма, откъдето се правят отчисления за свещениците. Заедно с тях и заплатата един свещеник във Врачанска епархия може да получи месечно не повече от 400 - 450 лева.
- Как оцеляват духовниците на практика?
- Много трудно. Затова нямаме достатъчно духовници. В цялата Врачанска епархия, която е една от малките епархии, те са общо 40 човека. Месечно за заплатите и осигуровките им са необходими 16 000 лева. Годишно това прави 192 000 лева. Същевременно собствените приходи са твърде малко. Най-доброто църковно настоятелство получава максимум 1500 лева месечно от имоти, дадени под аренда. Възнагражденията се формират главно от приходите от продадени свещи и от таксите за треби, кръщавки и венчавки, които остават за храма. От тях се покриват разноските за служителите, за прицърковните служители, клиросните певци и църковните хорове, както и за консумативите, като електричество и вода. Като се има предвид това, е ясно защо няма интерес към свещенството. Врачанската епархия има четири духовни околии. За да работят те нормално, са ни необходими поне 80 свещенослужители. Сега има места, където 20 енории се обгрижват от двама-трима духовници. В момента обаче има отлив от кадри на Светата ни Православна църква. Благодарни сме на Министерския съвет, че въпреки икономическата криза, успява да ни осигурява средства поне за ремонти на храмовете, защото сами не бихме могли да се справим.
- В този ред на мисли сградите на Черепишката семинария и черквата към нея тънат в разруха. Няма ли желаещи поне да ги наемат?
- Разрухата там е в пълен ход. Врачанската митрополия няма никаква възможност да ремонтира и укрепи сградите. Няма и желаещи да ги наемат, за да бъдат съхранени. Парадоксално е, че Черепишката семинария удържа по време на атеистичния режим, а сега под напора на природните стихии не успява. Пансионът с училище за сираци, основано от митрополит Константин и носещо неговото име, бе затворено преди пет-шест години пак поради липса на средства, тъй като основаният от митрополита фонд е изчерпан отдавна.
- Към този момент свещениците редовно ли си получават заплатите?
- Благодарение на добрата финансова дисциплина и реда, въведени от Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Калиник, от години хората си получават редовно заплатите, внасят се и осигуровките им. Много от свещенослужителите не могат да достигнат такъв жизнен стандарт, че да служат пред Светия Престол, без да се притесняват за прехраната на своето семейство.
- Независимо от икономическата криза обаче има епархии с добри доходи и по-добре платени свещеници, отколкото във Врачанска. Нима толкова малко са вярващите при вас, че да не могат да се сформират по-добри приходи?
- Имаме вярващи, които редовно посещават богослуженията и се причастяват. В условията на икономическа криза обаче хората не могат да отделят много за църковни нужди. Още през 1990 г. към Врачанска митрополия бе открито неделно училище - първото след промените. Тогава към нас бе и Плевенска духовна околия, която впоследствие бе обособена като самостоятелна епархия. В нея са се обучавали 230 деца, а във Врачанска - 180. Сега в неделното училище към митрополията идват едва 110 деца. От тях 25 са от дома за сираци "Асен Златарев". Църковната учебна година бе открита на 1 октомври. Болката ни е предстоящата Коледа. Малчуганите усърдно се подготвят с празнична програма за тържеството в храма "Св. Николай", където тя се изнася по традиция. Ние в митрополията трябва да подготвим подаръци, а се оказва, че нямаме средства и за това. Търсим всякакви възможности в бюджета и спонсори, за да не разочарова Дядо Коледа децата. Само до преди няколко години митрополията успяваше да организира тържества и във врачанския затвор, за Великден боядисвахме по 12 000 яйца за детските домове в града и селата. Наши богослови от Враца и свещеници изнасят уроци в училищата и разясняват моменти от Светото Писание, за да им бъде по-ясна българската история и литература. Навсякъде, където са влизали те в час, има невероятен интерес към предмета религия.
- Твърди се, че младите хора не се интересуват нито от религия, нито от етика. Какво показват наблюденията ви?
- Напротив, учениците се интересуват от всеки важен проблем в обществото. Младите хора са настроени не само към новото, но търсят опори и в това, което е преди тях, в християнските ценности, в традициите, в българската култура. Въпрос на подход е човек да ги предразположи. После с тях се работи изключително леко. Те са любознателни, находчиви, инициативни. Обикновено те питат кой ни е създал на тази земя, как трябва да живеем, защо трябва да сме добри.
- Питат ли защо сме толкова лоши в днешно време?
- Питат, а учениците от 8 до 11 клас най-често задават въпроса каква е разликата между доброто и злото. Оказва се, че те не могат да направят разлика.
- Казвате нещо много важно "Не могат да направят разлика между добро и зло".
- Да, не могат. Защото в семейната среда виждат една ценностна система, в училище и в църквата - съвсем друга. Те се объркват от различните модели на поведение и понякога това избива в неконтролируеми реакции. В този смисъл инициативата на Светия синод за по-ангажирано изучаване на религия в българските училища е от изключителна важност. Защото Господ Исус Христос казва: "Идете и научете всички народи и като ги учите, да пазят всичко, що съм ви заповядал". Тогава Господ ще бъде с нас до края на света, защото ще живее във всяко човешко сърце. Ние обясняваме на децата в неделното училище, че Бог осветява пътя на всеки един човек, но човекът е със свободна воля и има право на избор, а изборът се прави в семейството. За съжаление в днешното ни общество семействата с християнски дух са все още твърде малко. Хората са принудени да се борят с трудното всекидневие и често пъти това е в ущърб на децата им. Затова се молим Господ да помогне за въвеждане на задължително изучаване на предмета "Религия - християнство" в българските училища. Днешните деца са утрешните люде на България. Някои от тях ще заемат ръководни постове и ако те са възпитани в богобоязливост, ще управляват мъдро. Защото политика означава мъдрост - да осмисляш фактите и да вземаш решения за добруването на народа, а народът, това сме ние, които Бог ни е благословил да бъдем на нея. - В дни на пост сме. Мнозина постят, въздържат се от определени храни.
- Постът не се изразява само в храната. Още от курсист в паралелния курс на Софийската духовна семинария, където по онова време ефимерии беше сегашният Пловдивски митрополит Николай, съм запомнил от него една мисъл: "Православието не е традиция. Православието е начин на живот." Затова тези, които са пропуснали началото на Великия пост, не е късно да положат усилие отсега до Рождество Христово да се изповядат и да се причастят, а Бог ще им въздаде за положените усилия. Когато спазват Неговите повели, Той ще бъде в тях, а именно - да се обичаме един другиму и да си помагаме в трудните моменти от нашия живот.

Визитка: Траянополски епископ Киприян (Огнян Добринов Казанджиев) е роден на 8 март 1976 г. в КазанлъкПрез 1995 г. завършва средно музикално образованиеНа 1 септември 1996 г. приема монашествоЗавършва паралелния курс на Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университетПрез 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанска епархия и за диригент на представителния хор на епархиятаХиротонисан е за епископ на 3 март 2008 г., а скоро след това е назначен и за викариен епископ на Врачанския митрополит КалиникНосител е на юбилейната значка - орден "Св. Софроний епископ Врачански" за особени заслуги в развитието на църковно-обществения и културно-музикалния живот във Врачанска епархия и Врачанска област