Бог желае да бъдем чисти като малки деца
Силвия Николова,
24 декември 2010, в. "МОНИТОР"
Визитка: Адрианополският епископ Евлогий е роден на 15 юни 1954 г. в СофияПрез 1979 г. е завършил Духовната академия (впоследствие възстановена като Богословски факултет на Софийския университет)През 1980 г. специализира в Московската духовна академияПоследователно е бил протосингел на няколко митрополииРектор е на Пловдивската духовна семинария от 1990 до 2003 г.От 2003 г. е игумен на Рилския манастир
- Ваше Преосвещенство, Вие сте игумен на най-големия и най-посещаван ставропигиален манастир - Рилският, основан от покровителя на българския народ свети Иван Рилски. Какво показват наблюденията Ви, по-вярващ ли стана българинът през последните години?
- Личното ми впечатление е, че действително има опити за връщане към българското, към духовното, към ценното и непреходното. Това обаче все още става трудно. В сравнение със значително по-бързото навлизане на негативните влияния в обществото връщането към ценностното става все още много бавно. Това трябва да ни накара да се замислим много сериозно.
- По отношение на нравствените ценности или на вярата като цяло?- За нас, православните, тези две неща вървят неразделно. Светата Българска православна църква и ние, духовниците, които сме част от нея, неведнъж сме се обръщали към обществото по този въпрос и сме призовавали хората да се върнат към нашите национални корени, към православието, което е първостепенният извор на светостта, на вярата, на нравствеността.- Явно само с призиви не става. Посредством какво може да се осъществи това връщане към корените, към непреходното и ценното?
- Това може да стане с въвеждане на православното вероучение в българските училища. Засега обаче по този въпрос много не се говори, независимо че Българската православна църква и обществеността изявиха своята воля с многохилядното шествие през септември в София.
- Къде според Вас се коренят причините въпросът за въвеждането на този нов предмет в българското училище да не излиза за обсъждане извън рамките на църквата?
- Причините са много. В последните години нашето общество е ангажирано с много проблеми, голяма част от тях са от личен характер, които са преимуществени пред тези за по-сериозното изучаване на религия в клас и вярата в Бога. Освен това започна едно поглеждане към различни други църкви, религии, учения, практики и традиции, чужди на духовността на българския народ. Например такива са Свети Валентин и Хелуин, напълно чужди на нашия народ, но вече навлизат в живота на хората. - От тях се печели добре.- Да, но търговията трябва да е на заден план. По-важни са душите на хората, отколкото печалбата. Българинът е склонен да се поддава на чужди митологии, философии и т.н. Ние имаме формулата, получена при кръщението на българския народ при свети цар Борис-Михаил Покръстител през 865 година. Тя е нещо много сигурно, много трайно за целия наш народ. Ако се обърнем именно към тези корени на самото ни кръщение в православната вяра, ще се получи нещо много добро и полезно за целия наш български народ. - Дали пък постоянните усилия, които трябва да полага православният християнин, плашат нашенеца и той търси „спасение” в нетрадиционни за нашата душевност култове?- Напълно възможно е, защото веднъж получили свето кръщение, ние имаме и своите отговорности, норми на поведение, задръжки, съвсем различен, морален стил на живот. Такива едни ограничения съвсем не са привлекателни и не се харесват, особено на по-младите. Не можем да се откажем от правилата, установени от православната църква, за да угодим на някого. Хората не бива да се смущават, а да приемат и изпълняват тези правила като нещо полезно за тях. В този смисъл това не е приоритет само на църквата, но и на цялото общество. С общи усилия, както в миналото, когато църквата и училището са вървели ръка за ръка за по-добро образование, така и сега трябва да вървим ръка за ръка.
- Интелигенцията като че ли не коментира въпроса за по-сериозното застъпване на религията като предмет в българското училище. Нейните представители се идентифицират като православни, но не са въцърковени. Защо според Вас е така?
- Ние не можем да познаваме съкровените чувства на всеки един човек. От това, което наблюдаваме обаче, се оказва, че някои избират по-лесния начин на живот, без да се задълбочават в проблемите на обществото ни и да помислят върху исконната ни православна духовност. Така е по-лесно. - В цялата страна, заедно с монасите и монахините, духовниците са не повече от 1400 човека. Същевременно има отлив на желаещи за духовните семинарии, няма желаещи за свещеници. На какво се дължи това?- Причините за проблема са комплексни – част от тях са и в църквата, част са и извън нея. Като цяло това е отражение на действителното състояние на обществото, защото не тя, църквата, е неделима част от това общество. Членовете на църквата са всички православни християни, а не само духовенството. Всички участваме в този процес. Затова когато се обсъжда въпросът за въвеждане на вероучение в училищата, трябва да се включат всички. - Атеистите и хората от други вероизповедания обаче смятат, че техните и на децата им права ще бъдат нарушени, ако бъдат принудени да изучават задължително вероучение в българските училища. - Напълно понятно и разбираемо е да има и алтернативни предмети за децата от неправославни семейства. Тези, които не желаят да го изучават, могат да учат история на религиите или пък етика. Варианти за подобни предмети има. Не бива да забравяме, че именно православието е съхранило българската културна идентичност, съхранило ни е като народ и затова не бива да решаваме с лека ръка, че за него няма място в учебната програма. - Въпреки кризата интересът към Рилската света обител не намалява. При вас е непрекъснат поток от хора. Само от любопитство и като в паметник на културата ли идват хората в манастира или и подбудени от вярата?- Независимо че Рилската света обител е най-големият ставропигиален манастир, братството ни е само от девет човека. За съжаление, желаещите да поемат този нелек път не са много. Има някои предпоставки, които не са привлекателни за хора, поели по това поприще. Нашата обител е и паметник на културата, посещавана е много, изключително шумно място е и губи облика си на света обител за уединение. Тя е посещавана много както от български, така и от чуждестранни туристи. Една част от тези хора не са и вярващи. Въпреки това ние се стараем в тази обстановка да пазим духовния облик на светата обител. Тук е доста трудно да бъдеш монах. Потребна е много духовна енергия и силна вяра, за да устоиш. Младите кандидати за монаси търсят уединени манастири, където могат да се отдадат на духовен живот.- Случвало ли Ви се е някой представител на шумна компания, посетила манастира, да се върне след време при Вас и да Ви сподели, че вярата е докоснала сърцето му, че се старае да живее според християнските норми?
- Конкретни случаи не мога да приведа, но никой не знае какво се случва в душата на човек. Аз съм сигурен, че голяма част от младите хора след разговор с мен или с някои от братството поне са се замислили върху вярата след напускането на манастира. Истина е, че един средно културен човек, където и да попадне – в християнски храм, синагога или какъвто и да е друг религиозен дом, би се държал подобаващо и би спазвал правилата на поведение, въведени в съответното място. Освен храма, туристите посещават музейната сбирка и новооткритата етнографска сбирка. Самата музейна сбирка показва миналото и настоящето на Светата рилска обител, а смело мога да кажа и на нашата страна, тъй като тя, обителта, е най-големият духовен трезор на България по отношение на предметите, свързани с култа. Някои от тях са дело на ръцете на братя на манастира, като например прочутият дърворезбован Рафаилов кръст. Той е от края на XVIII и началото на XIX век. Предполага се, че е работен в продължение на дванадесет години. На него са изобразени около 40 сцени от Стария и Новия Завет с над 360 образа. Това е изключително произведение, шедьовър. Една част от останалите предмети са подарявани на светата обител в знак на благодарност за изцеление или друга молитвена помощ от свети Иван. Затова те са ни много скъпи в духовен смисъл. Правени са и са подарявани с вяра, те са нашата жива връзка с миналото. Всички експонати са ценни, но сред особено интересните са невмени записи от прочутата рилска певческа школа, датирани са от XVIII и XIX век, два глаголически листа от XII век и Заветът на свети Иван Рилски, даващ ценни духовни напътствия не само за монаси, но и за миряни. В последните години броят на посетителите намаля, но през 2008 г. беше върхът на посещаемостта – 1 млн. души.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Монитор” за настъпващото Рождество Христово?
- Рождество Христово е празник на надеждата и на радостта. В навечерието му всички християни са с по-светли и оптимистични чувства. Ние, в Светата рилска обител, го посрещаме с по-добри мисли и молитвеност за доброто на България и светата ни църква. Нека всички православни, влизайки тези дни в храмовете, наистина да се пренесат в градеца Витлеем, където в пещерата се е родил Спасителят на света Исус Христос – един изключителен пример, който Бог дава на човеците. Раждането на Божия Син в пещера, а не в дворец, е пример за смирение, а детето младенец Христос е символ на надеждата и чистотата. Нека всеки един от нас се вгледа в лицето на богомладенеца и да помисли за смисъла на човешкия живот, пътят, който трябва да извървим и да си спомним, че Бог желае всеки един от нас да бъде чист и смирен като малко дете, и да бъде изпълнен с оптимизъм. Тук искам да подчертая и че в навечерието на Рождество Христово Рилският манастир получи камион за сметосъбиране. Дарението е от фирма „Екоресурс Р” ООД с управител г-жа Камелия Динева. Дарението е благодарение на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и депутатите от партия ГЕРБ от Кюстендилския многомандател избирателен район. Сърдечно благодарим на всички, които ни съдействаха, така решаваме един голям проблем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар