Идва ли ново Възраждане?СИЛВИЯ НИКОЛОВА 18.05.2011 Българският народ може и да е християнски по свето кръщение, но трудно може да се каже, че е народ

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
В. "МОНИТОР"

18.05.2011

Българският народ може и да е християнски по свето кръщение, но трудно може да се каже, че е народ от вярващи в религиозния смисъл на думата. Ако не се броят сватбите и погребенията, за които по традиция нашенецът вика поп, влиза в черква само когато ножът съвсем опре о кокал. Тук не броим паленето на свещи махмурлийската след коледната нощ или традиционното лазене „под масата” на Разпети петък. Нашенецът, независимо че се припознава за православен, трудно уцелва посоките, дори да се прекръсти. Но пък използва православната си принадлежност да хули и обвинява на инославие и чужда вяра всичко, което не разбира. По една единствена причина – сам не проумява какво е вяра, още по-малко че да си християнин не е само въпрос на изповедна принадлежност, но и въпрос на мироглед, тоест – начин на живот. За религиозното невежество, в което живеем, безспорно причина имат и десетилетията „възпитание” на не едно поколение българи в дух на „научен атеизъм”. Независимо обаче че времето на тоталното отричане на всичко надбитийно и надпартийно изтече преди повече от две десетилетия, нищо особено в съзнанието ни по отношение на православната ни принадлежност не се е променило. Независимо че за този период доходите на храмовете, изчислени на базата на продадени свещи, са се увеличили десетократно, любовта, взаимопомощта, опрощението у нас страдат от осезаем дефицит. За което впрочем до известна степен вина имаме всички – от държавните институции до всеки един от нас.Колкото и да звучи неприятно някому обаче, вина за оскъдяването не само на вярата ни, но и на човещината ни има и църквата като цяло. Повече от десет години след промените Българската православна църква се раздираше от вътрешни крамоли и борби за власт и имоти, наречени от архиереите ни разкол.Дали заради въпросния разкол, или поради инерцията, придобита от времето на атеистичен режим, в който бездействието бе най-сигурният начин да опазиш кожата цяла, БПЦ изостана във всяко едно отношение – катехизисна, социална и мисионерска дейност в сравнение с която и да било от останалите си посестрими от тази страна на някогашната Желязна завеса. Затова и решението на Светия синод за канонизацията на жертвите на Баташкото и Новоселското клане за свети мъченици бе посрещнато с одобрение не само от вярващите, но и от индиферентните към религията. Възторгът на хората и стотиците, изпълнили вчера площада пред черквицата „Света Неделя” в Батак, напоена с кръвта на над 200 жертви за вярата, за да участват в литургия на открито в деня на първото им честване като светци мъченици, е особен белег за Българската православна църква. Това е белег, че народът ни, независимо от нерелигиозността си, има нужда не само от герои, но и от свети символи, надвишаващи с непостижимостта на духа си всекидневните персонажи от сериалите. Това обаче е и белег, че народът ни възвръща доверието си в своята църква и в своите архиереи. А това вече е белег, че Българската православна църква излиза от летаргията си. Българската православна църква започва да се възражда.