четвъртък, 27 юни 2013 г.

Д-Р НИГЯР ДЖАФЕР, председател на здравната комисия в парламента:

Нужна ни е цялостна концепция за спешната помощ

Диагностично свързаните групи не са панацея

 

 Силвия Николова, в. "Монитор",

 26 юни 2013 годна

 

- Подкрепяте ли идеята  касата да провежда обществените поръчки за доставката на лекарства, а не всяка болница поотделно, за да се постигнат по-високи отстъпки в цените?

- Преди да се предприеме каквото и да било, трябва да се направи щателен анализ, за да се видят всички недостатъци и преимущества на един или друг вид договаряне. Бързите мерки в сектора здравеопазване не всякога водят до добър резултат. Имаме един много сериозен проблем в здравната система и той е непредвидимостта. Твърде много тя се управляваше по принципа проба – грешка. Нека не забравяме, че имахме два много сериозни доклада – одитния на Сметната палата и на временната анкетна комисия. В доклада е записано ясно, че хаотичното законодателство и фрагментираните решения са довели и продължават да водят до хаос в регулацията на цените на лекарствата, както и в цялото здравеопазване. Затова трябва да се вземат решения, но след много задълбочен анализ, какъвто не е правен. Според нас, отчетоха го и докладите, пораженията върху бюджетите на лечебните заведения, както и на  НЗОК бяха в размери на милиони левове от прехвърлянето на тези търгове и договаряния. Дали децентрализацията на болниците доведе до положителен резултат, отговорът е по-скоро не, тъй като доведе до отсъствието на редица медикаменти към настоящия момент.-  Клиничните пътеки са алгоритъм за качество, докато алгоритъм за финансиране са диагностично свързаните групи. Как гледате на въпроса те да бъдат въведени и ако бъдат въведени, ще се увеличат ли и разходите?- Най-скъпото лечение в здравеопазването е болничното. У нас хоспитализациите се увеличават с всяка изминала година. Съществува парадоксът – по-лесно е да влезеш да се лекуваш в болница, отколкото да ти назначат терапия от доболничната помощ за лечение вкъщи, след като преодолееш джипито, което да ти даде талон и да стигнеш до специалист в извънболничната помощ. Тук отново потвърждаваме пословицата ”Евтини на брашното, скъпи на триците”. Над 1 млрд. лева се дават за болнична помощ. По информация на управителя на здравната каса сега сумата тази година вероятно ще достигне 1,5 млрд. лева.  Илюзия е обаче да се смята, че диагностично свързаните групи са панацеята за разрешаване на всички проблеми в здравеопазването. Действително, те ще разглеждат пациента в неговата цялост, той няма да бъде прехвърлян от една пътека в друга и от едно отделение в друго, каквито са сега наблюдаваните тенденции. Трябва да даваме сметка, че те ще изискват сериозен финансов ресурс с 40-50 на сто повече от сегашния. Аз не мисля, че България в момента може да си го позволи. Не казвам обаче, че не трябва да се работи в тази посока. - Директорите ли са лоши мениджъри, или причината е друга, че болниците все закъсват за пари?- Не одобрявам метода, включително и на хора от доскорошните управляващи здравеопазването, да прехврълят изцяло отговорността върху мениджърите от ниски нива, например на ниво общинска болница. Имахме такъв случай, в който министър на здравеопазването се изправи и каза, че управлява само държавните болници. Това не е така. Законодателството е много категорично. Здравният министър нови отговорност за това, което се случва както в държавните, така и в общинските, така също и в частните болници, защото и в трите категории лечебни заведения се лекуват български граждани. Да се обвиняват общинските болници, че заради лош мениджмънт имат натрупани дългове, е нелепо.  Навсякъде, във всички доклади и анализи се констатира, че общинското здравеопазване консумира едва 17% от ресурса за болнична помощ, а осъществява помощ на население на над 2/5 от територията на България. На хората от отдалечените населени места трябва да бъде осигурен достъп до медицинска помощ така, както и на тези, които живеят в университетските центрове. - Някои експерти смятат, че проблемът идва и от липсата на действаща здравна карта. Така ли е?- Здравна карта има. Проблемът е, че тя не е със задължителен характер и затова не може да изпълнява своите функции. Реален е проблемът с новооткриващите се лечебни заведения. Само в София те са 10. Няма нищо лошо, ако те дават качествена услуга при равни условия, тъй като са добре оборудвани и привличат висококвалифицирани специалисти. Когато обаче имаме цели области, в които на 100 км няма нито едно лечебно заведение и през зимата хората трябва да преодоляват препятствия, за да извозят човек с инфаркт, инсулт или родилка до най-близката болница, имаме сериозен проблем. Държавата трябва да намери начин и да стимулира по някакъв начин функционирането на част от тези лечебни заведения.  Една работеща здравна карта би определила колко точно за съответен регион болници да има така, че населението да има осигурена медицинска помощ. Като се има предвид едно такова изискуемо минимално ниво, всеки желаещ да отвори лечебно заведение, да поеме риск за това.  - Болна тема на българското постболнично лечение са хосписите.- Хосписите са един от огромните проблеми на здравната система в България. В момента на основата на публично-частното партньорство функционират единици такива заведения. В момента пред фалит е например единственият хоспис в Шумен. Този въпрос ще става все по-актуален. Трябва да си дадем сметка обаче, че проблемът не е само здравномедицински, но и социален. Аз виждам изхода в добро сътрудничество със социалните служби, с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, каквито опити вече имаше. Само така можем да решим проблема с хосписите. В момента таксата за частните такива заведения е непосилна дори за голяма част от работещите българи. Или един човек от семейството трябва да си остане вкъщи и да гледа болния, или единият да работи само за таксата, ако е на по-добра заплата. За съжаление към момента НЗОК не може да си позволи финансирането на такъв тип дейност, а клиничните пътеки за палеативни грижи са само две.  - Кадрите в центровете за спешна помощ особено в София са крайно недостатъчни? Какъв е изходът от тази ситуация?- За да се решат проблемите там, е необходима цялостна концепция. Подобряването на заплащането е първото нещо, което може да задържи хората в спешната помощ. Работещите там колеги нямат възможност за перспектива и развитие, трудно могат да направят специализации предвид тежките графици. Редно е да им се предложи възможност за специализации, тогава ще има и повече кандидати за системата на спешната помощ. - Колко здравни каси са ни нужни?- НЗОК към настоящия момент е един от най-мощните монополи в България, управлява над 3 млрд. лв., според някои изключително непрозрачно. Големи мастити фигури в Надзорния съвет на касата оставиха на една служителка да дава отговори на тежки въпроси пред депутатите от миналия парламент. По въпроса каква здравна система ни е нужда, аз твърдя, че 40-те млн. лв., които управляваха фондовете за допълнително осигуряване, преди да бъдат принудени да се прелицензират като застрахователни дружества, бяха най-мотивираните средства от тези в здравната система. Хората или работодателите, които бяха решили да осигуряват своите служители допълнително, или гражданите да се осигуряват допълнително, бяха го направили най-мотивирано, за да получат повече здравни грижи. Сега там понятията се смесиха – здравноосигурителен със застрахователен модел. Здравноосигурителният модел е много скъп. Той е американският, но докато в САЩ разходите за здравеопазване за 2,5 трилиона долара, като за него от БВП се отделят 12%, у нас те се движат между 2,3 и 4 на сто пред годините.  Ние категорично сме за демонополизация на касата и всякога сме твърдели това. Смятаме, че така ще се постигне по-голяма конкуренция, от която пациентът може да спечели. Ясно е, че в Германия със сто фонда и 10 пъти повече население, има едва около 50 000 души неосигурени.
 
Визитка
 Родена е на 20 май 1966 г. в град Цар Калоян
 Специалист по вътрешни болести и здравен мениджмънт 
Депутат е от ДПС в 40-о, и 41-во и 43-то Народно събрание
 Председател е на здравната комисия в парламента

 

Няма коментари: