сряда, 16 декември 2015 г.

Д-р Глинка Комитов, управител на Националната здравноосигурителна каса:

Всеки ще има собствени  е-направления

 Стикери върху лекарствата ще спрат злоупотребите с тях. До края на годината ще стопим дефицита до 15 млн. лева. Даваме повече пари за големите болници. Пускаме проверяващи в лечебните заведения от други райони.

 Силвия Николова

в. "Монитор"/ 15-12-2015
Агенция "Монитор" 14-12-2015 


- Д-р Комитов, предвижда се след април 2016 г. хартиените направления за лекар специалист и за изследвания да отпаднат, като бъдат заменени с обем прегледи и изследвания, които ще са индивидуални и включени в електронното досие и карта на всеки здравноосигурен пациент. Означава ли това, че човек ще може да ходи на лекар всякога, когато реши, че трябва да бъде прегледан?
- Ако имаме електронна рецепта, направление и досие, би могло да се осъществи. Към момента обаче това все още не е влязло нито в закон, нито в поднормативен акт. Случи ли се, всеки нуждаещ се от изследване и консултация според състоянието му ще разполага с определен брой е-направления. Те ще бъдат само за него и ще ги ползва само ако той самият позволи неговият личен лекар да отключи съответния преглед. Електронният индентификатор ще бъде въведен и в доболничната, и в болничната помощ.
- От 1 април влизат в сила т. нар. основен и допълнителен пакет, като за допълнителния пациентът ще чака. Кой ще го наблюдава, докато му дойде редът за приемане в болница, и какво става, ако междувременно се влоши?
- В допълнителния пакет попадат само 3 клинични пътеки – хернии, роботизирана хирургия и инконтиненция (изпускане по малка нужда). В основния пакет са 198, а и в двата според състоянието на болния попадат 122 пътеки. За последните лекарят е този, който ще определя дали човекът може да чака до 60 дни, или трябва да бъде приет веднага. Докато той изчаква, ще го наблюдава лекарят, който е определил в кой пакет попада. Ако състоянието му се обостри, същият лекар решава дали да го хоспитализира веднага.
- От пациентските организации се безпокоят, че състоянието на някои болни може да се влоши, докато чакат. Оптимист или песимист сте за евентуални фалове със здравето на хората?
Аз живея в България, затова не мога да бъда супероптимист. Всичко е възможно и то по простата причина, че ние, които сме в тази част на ЕС, имаме особена народопсихология. Желанието е здравето на нацията да се подобри. Но, за да се случи това, трябва да се изпълняват здравните закони и наредби. Сега се случва те да бъдат заобикаляни както от някои пациенти, така и от някои лекари.
- А с промяната ще можем ли свободно да ходим на профилактични прегледи, когато и колкото пъти в годината поискаме?
- Направленията са най-често за консултация и изследване по необходимост при наличие на някакво заболяване. Профилактичните прегледи са задължителни. Според Закона за здравето, ако човек не се яви на тях за пръв път, глобата е между 50 и 100 лева. При повторно неявяване тя е от 100 до 200 лева. Районните здравни инспекции са тези, които проверява дали пациентите се явяват, или не се явяват на тях.
- Колко са санкционираните за неявяване на профилактични прегледи?
- Не ми е известно да има такива. Възможно е някои районни здравни инспекции и да са глобили пациенти, които са пропуснали профилактичните си прегледи.
- Какъв финансов дефицит се очертава в НЗОК до края на годината?
- Когато аз застъпих като управител във втората половина на месец март, парите бяха раздадени. Средствата бяха разпределени от Надзорния съвет на касата към районните здравни каси. Те от своя страна ги бяха разпределили между лечебните заведения. По закон аз нямам право да се намесвам. Когато през април теглихме чертата, дефицитът към края на годината се очертаваше да бъде 200 млн. лева. Алармирах МФ и кабинета, взехме мерки и погледнато от днешна дата, дефицитът ще бъде по-малко от 15 млн. лв. Цифрата 0 също влиза в прогнозата. Всичко това постигнахме със засилване на контрола, доколкото това е възможно при сега действащия слабо ефективен контрол. Имаме и преизпълнение на събираемостта от здравноосигурителни вноски, тъй като хората се възползват от възможността да си ги платят по досегашния ред, вместо да броят пропуснатите пари за пет години назад от 1 януари. Все още не знаем постъпилата сума. Тя ще стане ясна на 18 декември, тогава ще ни е известно и колко по-малко от 15 млн. лв. ще бъде дефицитът до 31 декември.
- Къде точно са пробойните в НЗОК?
- Основната и най-голяма пробойна е липсата на ефективен контрол. В сега действащата нормативна уредба контролиращите органи на НЗОК могат да проверяват само три неща – дали документацията е изрядна, работи ли апаратурата и диагностично лечебният алгоритъм. От догодина следва санкциите да се договарят с Българския лекарски съюз в Националния рамков договор. Не знам как ще го направим, то е все едно да договаряме с катаджиите каква да е глобата, когато ни спрат на пътя. Идеята ми е със съсловната организация да се договорим да намалим провиненията, като например да отпаднат тези, свързани с очебийни технически грешки, но договорим солени санкции за сериозните. Искам да сме много строги към лечебно заведение, което е отчело дейност, която не е извършило. Другото, още по-опасно е, когато е извършена определена дейност, но не е имало индикация за нея, например инвазивна кардиология – бъркаш дълбоко в човешкото тяло без нужда само защото клиничната пътека е добре платена. Досега управителят на НЗОК нямаше право да изпраща контрольори в лечебните заведения в съответните райони. Това можеше да става под формата на съвместни проверки между съответната районна и националната каса. От догодина това вече ще стане възможно, както и да въртим ротационно контролиращите екипи от район в район с цел по-голяма обективност. Тази възможност се въвежда чрез Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. Искам да уверя болниците, че до месец април 2016 г. ще работим по сега действащите нормативи, лечебните заведения ще имат определен бюджет. Въпросът е как да им бъдат разпределени средствата. Постановление №57 не позволява да се плаща за надлимитна дейност. Лечебните заведения обаче трудно издържат. За дадено тримесечие могат да се взимат 5% от средствата за следващото, но това не важи за четвъртото, защото лечебните заведения са доста оголени финансово. Ако имаме надсъбрани приходи от здравноосигурителни вноски над определен размер, възможно е да разпределим част от тези средства за някои от големите, структуро определящи болници.
- Идеята за демонополизацията на НЗОК се повдига периодично и от политиците, и от някои пациентски организации. Ако това се случи, какъв ще е ефектът?
- Зависи от демонополизацията. Има няколко начина за това, когато касата е една-единствена, както е в България. Едно е да направиш допълващо, надграждащо здравно осигуряване или урбулешко. Ако се пристъпи към втория вариант, т.е. направят се няколко каси, ще е само загуба и на финансов, и на човешки ресурс.
- Редица болници вече въведоха списъци на чакащите заради неизплащането на надлимитната дейност от страна на НЗОК. Имате ли готовност да поемете поредица от дела на пациенти с настъпили увреждания или усложнения заради чакането, въведено след спускането на лимитите?
- Листи на чакащите има от много отдавна. Всички хора го знаят, както и лекарите. За пръв път обаче тази година, благодарение на Министерството на здравеопазването се издаде наредба №57, в която ясно е записано, че лечебните заведения могат да извършват дейности само до размера на средствата, за които болниците са сключили договори с районните каси. Като се има предвид този документ, съдът трудно би се произнесъл в полза на евентуалните жалбоподатели.
- Експерти твърдят не от вчера, че клиничните пътеки не са метод за остойностяване на лечебната дейност. Според вас въвеждането на диагностично-свързаните групи ще реши ли въпроса с вечния недостиг на пари в НЗОК? Имате ли обяснения защо въпросните групи не се въвеждат толкова години?
- Имахме готовност за въвеждането им още преди десетина години. С диагностично-свързаните групи се решават проблемите и на пациентите, и на болниците. Сега, когато човек се лекува по определена клинична пътека, касата плаща на болницата само по нея. Ако пациентът има и друго, съпътстващо заболяване, колкото и да го лекуват, за него не се заплаща на лечебното заведение. Докато по диагностично-свързаните групи се заплаща не само за заболяването, с което е приет, но и за съпътстващите и обострените хронични. Проблемът е, че за това трябват повече пари.
- Преди няколко месеца проверка на НЗОК в Специализираната болница по хематология и в онкодиспансера във Варна установи отпуснати огромни количества скъпи лекарства, за които касата плаща, но се оказа, че те не са стигнали до пациентите. За реекспорт ли става дума? Какви мерки ще предприеме касата срещу тези практики ?
- Случаят е даден на ДАНС и Икономическа полиция. Правим постъпки за повишаване на контрола върху лекарствата, заплащани от касата. Единият вариант е флаконите от медикаменти да бъдат складирани в прозрачни пликове, за да се види точно какъв брой е използван. Другият според мен е по-добрият, върху опаковките да се сложат неотлепващи се стикери. Така, където и в страната да се появи такъв медикамент, ще се знае, че той е платен от НЗОК и не може да бъде продаван или изнасян в чужбина.
- Ако от вас зависеше провеждането на здравната реформа, кои три неща бихте направили приоритетно?
- Най-напред бих остойностил медицинските дейности. Това означава, че медицинският пакет е за толкова пари, колкото са събрани от здравноосигурителни вноски или от данъци. Останалото следва да се плаща допълнително, най-добре от частни застрахователни фондове. Има вариант и човек да си плати, но това едва ли е препоръчително. Непременно бих въвел електронното здравеопазване. Сегашното МЗ е набрало много хъс за въвеждането му, надявам се да се случи. Третото, с което бих се заел, е надграждащата демонополизация на НЗОК.


Визитка:

Роден на 14 януари 1954 г.
Завършил е медицина в Медицинския университет – София, специализирал е акушерство и гинекология
Завършил е право в УНСС – София, социология и политически науки в Пловдивския университет и е специализирал здравен мениджмънт в Париж и маркетинг във Висшата българо-френска школа "Марком".
По време на правителството на Симеон Сакскобургготски е бил заместник-директор по медицинските дейности на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
В продължение на 7 години е директор на Националния център за здравни грижи и анализи
През месец март беше избран от парламента за управител на НЗОК



Няма коментари: