петък, 4 март 2011 г.

Учени и владици спорят колко са българските светии

Синодът без служба за канонизацията на баташките мъченици
Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 5 март 2011 година
Процедурата може и да се прескочи

Процедурата за канонизация на светец в Православната църква е значително по-облекчена, отколкото при Римокатолическата. Ватикана изисква преди самия акт, обявяващ даден човек за светец, той да премине период на бетификация (обявяване за блажен), а след това и съдебен процес, в който обвинител на блажения е т.нар. адвокат на дявола. Пред съдебните заседатели и свидетелите той търси грехове, а защитниците на кандидат-светеца трябва да го защитят. Едва след тази процедура блаженият се обявява за светец. В Източната църква съд за доказване на святост няма. Това се прави от комисии към синода на съответната поместна църква. Нетленни мощи, кости с цвят на слонова кост, понякога изпускащи благоухание, чудеса и безгрешен живот за белезите, по които православната традиция определя дали става дума за светец. В случаи, когато мощите са изгубени или чудесата не са записвани, се приема за достатъчен светият му живот. Самата канонизация се обявява обикновено на поместен събор, но понякога и само с решение на патриарха или синода. Има и случаи, в които акт за канонизация не се издава, тъй като вярващите миряни, т.е. народът е започнал да почита като светец дадена личност. Впоследствие висшето духовенство само разпорежда написването на служба за него и житието му. Такъв е случая със светите братя Кирил и Методий, за които не съществува документ за канонизация нито във Ватиканската библиотека, нито в която и да е друга източна поместна църква. Само на базата на народното почитание е канонизиран и преп. Пимен Зографски.

РУМЕН РАЛЧЕВ, Велик приор на Великия приорат България на Ордена на рицарите тамплиери:

Нека се прегледат архивите на църквата

- Господин Ралчев, вече пета година Великият приорат България на Ордена на рицарите тамплиери издирва и проучва живота на неизвестни наши светии. Колко светци, за които не знаем, открихте?
- Вече издадохме книга за българските светци, но продължаваме да търсим артефакти в полуразрушени, напуснати или слабо действащи църкви не само у нас, но и зад граница. В тях има изографисани много българи светии, но поради това, че те са на вече чужда територия, а вероятно и по нечии съображения, Българската православна църква не ги почита. Тя се е ограничила до около 90 наши светци, които се споменават по време на служби. Ние открихме 180, за които не се знаеше досега. В момента издирваме писмени източници за живота им.
- Как може да ви помогне БПЦ?
- Оторизирани от клира хора да прегледат архивите на БПЦ и да дадат точна информация колко българи са канонизирани. Сърбия например посочва 1800 сърби светци. От Ниш насам, както и на територията до Албания има стотици църкви с изографисани в тях българи светци. Ролята на гражданските организации, какъвто е Орденът на рицарите тамплиери, проучва българската святост, но недоумявам защо БПЦ не ни подава ръка.
- Какво ви беше най-интересно в проучванията, които са направени до момента?
- В стари църкви в Албания попаднахме на писмени сведения за български светци, за които изрично се казва, че са канонизирани. Необходимо е обаче да направим и допълнителни справки. Лично за мен е скандален фактът, че Киприян Московски, който е патриарх на Руската православна църква и е българин, е канонизиран от руснаците, но не и от нашата църква.

Няма коментари: