Учени и владици спорят колко са българските светии

Синодът без служба за канонизацията на баташките мъченици

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 5 март 2011 година

Все още не е ясно точно колко са българските светци. Според едни източници те са 94-ма, според други 103-ма. Софийските новомъченици са малко известни, канонизирани са непосредствено след Освобождението

Богослови обясняват този факт с обстоятелството, че близо 40 български светии нямат специален акт за канонизация по време на служба, но са приети за светии първоначално от народа, а след това вече и почитани и вписани в календара и от самата църква.Докато учените и синодалите ни спорят по въпроса за броя на светиите, лъсна и друг проблем. Оказа се, че Светият синод няма и специално написана служба, в требника (църковна книга) няма и молитви за канонизиране на светци. Това обясни Ловчанският митрополит Гавраил, който е член на комисията по канонизациите. „Затова ще решаваме тепърва как ще служим и какво ще четем на 3 април, когато в катедралния храм „Св. Александър Невски” ще обявим за светии загиналите в Баташкото клане и жертвите от Ново село”, каза дядо Гавраил. Комисията по канонизацията, в която освен него влизат още Сливенският митрополит Йоаникий и преподавателят по богословие доц. Павел Павлов, ще изчистват протокола за случая в детайли до последния ден и ще решават какви свещени текстове ще се четат и какво ще пее хорът по време на тържествения акт. Засега е известно само, че жертвите от Батак и Ново село ще бъдат считани за светии след момента, в който патриарх Максим дръпне бяло осветено платно от иконите им, които вече се рисуват.

След това то ще бъде разкъсано на малки парченца

и раздадено като светиня на вярващите в храма. Така се практикува и при освещаване на нови храмове. От този момент нататък за тях няма да се служат панихиди, а служби и акатиси, които се пишат в момента от химнографа Аргир Иванов. „За последно канонизация у нас е имало преди 49 години, никой не си спомня как е протекла тя, затова и не сме подготвени за случая”, не скри дядо Гавраил и обясни, че въпреки това владиците са счели за свое патриотично дело да гласуват канонизацията на новите светии. За последно с писмен акт патриарх Кирил канонизира за преподобен Паисий Хилендарски на 26 юни 1962 г., а на 31 декември 1964 г., пак с едноличен акт,

той канонизира и Софроний Врачански

За проучване на живота, делата и светостта им обаче не е свиквана специална комисия, не е сформирана и комисия по канонизациите, както сега. Тогава покойният патриарх Кирил издейства канонизацията с молба до политбюро и Дирекцията по вероизповеданията, позовавайки се на 230-годишнината от написването на „История славянобългарска”.

Процедурата може и да се прескочи

Процедурата за канонизация на светец в Православната църква е значително по-облекчена, отколкото при Римокатолическата. Ватикана изисква преди самия акт, обявяващ даден човек за светец, той да премине период на бетификация (обявяване за блажен), а след това и съдебен процес, в който обвинител на блажения е т.нар. адвокат на дявола. Пред съдебните заседатели и свидетелите той търси грехове, а защитниците на кандидат-светеца трябва да го защитят. Едва след тази процедура блаженият се обявява за светец. В Източната църква съд за доказване на святост няма. Това се прави от комисии към синода на съответната поместна църква. Нетленни мощи, кости с цвят на слонова кост, понякога изпускащи благоухание, чудеса и безгрешен живот за белезите, по които православната традиция определя дали става дума за светец. В случаи, когато мощите са изгубени или чудесата не са записвани, се приема за достатъчен светият му живот. Самата канонизация се обявява обикновено на поместен събор, но понякога и само с решение на патриарха или синода. Има и случаи, в които акт за канонизация не се издава, тъй като вярващите миряни, т.е. народът е започнал да почита като светец дадена личност. Впоследствие висшето духовенство само разпорежда написването на служба за него и житието му. Такъв е случая със светите братя Кирил и Методий, за които не съществува документ за канонизация нито във Ватиканската библиотека, нито в която и да е друга източна поместна църква. Само на базата на народното почитание е канонизиран и преп. Пимен Зографски.

РУМЕН РАЛЧЕВ, Велик приор на Великия приорат България на Ордена на рицарите тамплиери:

Нека се прегледат архивите на църквата

- Господин Ралчев, вече пета година Великият приорат България на Ордена на рицарите тамплиери издирва и проучва живота на неизвестни наши светии. Колко светци, за които не знаем, открихте?
- Вече издадохме книга за българските светци, но продължаваме да търсим артефакти в полуразрушени, напуснати или слабо действащи църкви не само у нас, но и зад граница. В тях има изографисани много българи светии, но поради това, че те са на вече чужда територия, а вероятно и по нечии съображения, Българската православна църква не ги почита. Тя се е ограничила до около 90 наши светци, които се споменават по време на служби. Ние открихме 180, за които не се знаеше досега. В момента издирваме писмени източници за живота им.
- Как може да ви помогне БПЦ?
- Оторизирани от клира хора да прегледат архивите на БПЦ и да дадат точна информация колко българи са канонизирани. Сърбия например посочва 1800 сърби светци. От Ниш насам, както и на територията до Албания има стотици църкви с изографисани в тях българи светци. Ролята на гражданските организации, какъвто е Орденът на рицарите тамплиери, проучва българската святост, но недоумявам защо БПЦ не ни подава ръка.
- Какво ви беше най-интересно в проучванията, които са направени до момента?
- В стари църкви в Албания попаднахме на писмени сведения за български светци, за които изрично се казва, че са канонизирани. Необходимо е обаче да направим и допълнителни справки. Лично за мен е скандален фактът, че Киприян Московски, който е патриарх на Руската православна църква и е българин, е канонизиран от руснаците, но не и от нашата църква.