Ловчанският митрополит Гавраил:

Канонизираме и мъчениците на атеистичния режим

БПЦ пропусна много години в усилия за преодоляване на разкола

Силвия Николова

В-к "МОНИТОР" 30.03.2011

Визитка:
Ловчанският митрополит Гавраил е роден на 16 юни 1950 г. в София. Светското му име е Цветан ДиневЗавършил е Висшия институт по архитектура и строителство 1973 г. заживява в манастира "Св. Петка" до с. Клисура край БанкяЗамонашва се през 1979 г. През 1984 г. завършва Духовната академия (сега Богословски факултет на Софийския университет) и е изпратен на специализация в Московската духовна академия От 1991 г. до 1998 г. е протосингел на патриарх МаксимНа 19 октомври 1998 г. в Рилския манастир е хиротонисан за епископ с титула Макариополски На 28 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит.

- Ваше Високопреосвещенство, Светият синод реши да канонизира загиналите през 1876 г. в храма в Батак и в манастира в Ново село за свети мъченици. Кога ще бъдат чествани?
- Новоселските мъченици ще бъдат чествани на 9 май, защото са пострадали на тази дата през 1876 година. На Баташките е отреден 17 май. Досега и на едните, и на другите отбелязвахме паметта, молейки се за упокоение на душите им с панихиди, но след канонизацията на тях ще се отслужват молебени, към тях ще отправяме молитви като към светии.
- Не смятате ли, че тези канонизации позакъсняха? Впрочем предвиждат ли се други?
- Действително, канонизацията на Новоселските и Баташките мъченици, както и на много други, пострадали за вярата, се забавиха твърде дълго. Най-вече причината е, че Българската православна църква пропусна много години в усилия за преодоляване на разкола. Настъпи обаче време да наваксаме закъснението и да отдадем дължимото на тези, които жертваха живота си за Христа, за нашата православна вяра и за България. Това са първите канонизации след толкова много години, но предстоят и други, за които предстои Светият синод да вземе решения. Предстои да канонизираме и мъчениците и от най-ново време, от периода на атеистичния режим.
- Има ли вече конкретни имена на жертви на комунистическия режим, които ще бъдат канонизирани?
- Имена има - те са много – все хора, пострадали заради вярата си в Бога. Те ще бъдат наречени новомъченици. Назрял е моментът за тази канонизация.
- Решението за канонизацията на Баташките и Новоселските мъченици бе взето от Светия синод, без да се изследват чудеса, извършени по техните молитви, както се практикува обикновено или пък дали мощите им да са нетленни. Като се има предвид това, означава ли, че заради родолюбието е пренебрегнат канонът?
- Канонът не е пренебрегнат в никакъв случай. Изследването на живота на загиналите, които предстои да бъдат канонизирани на 3 април, започна още преди шест години в комисията по богослуженията на Светия синод, а наскоро и от комисията по канонизацията, съставена специално за случая. Мнението е единно – те са заслужили да бъдат канонизирани за мъченици.
- Не сте търсили чудеса и нетленност на мощите им?
- Историята показва, че мощите не на всички светии са нетленни. За Новоселските мъченици има една особеност – за тях никога не е водена подробна хроника както за живота им приживе по спомени, така и за чудеса впоследствие. След умъртвяването им манастирът е бил погромен. Вероятно чудеса е имало, но не са записвани. У нас е прието правило за хора, които са приели мъченическа смърт заради вярата в Господ Исус Христос, да не се изисква доказване на чудеса непременно, за да бъдат канонизирани. Със самия си подвиг те са удостоверили своето мъченичество. Чудеса може да има и в бъдеще и вероятно ще има, особено ако им се молим с вяра.Преди две седмици ние преместихме мощите на загиналите в Ново село от параклиса в църквата. Докато ги миехме със светена вода, установихме, че повечето от тях са жълтеникави, а това също е белег за праведност. На Света гора например съществува практика три- пет години след погребението на монах да се изваждат костите му и ако те са жълти, се прибират в костницата, защото се смята, че той е бил праведник.
- Защо подчертавате, че не са им отслужвани панихиди всенародно? Какво значение има това за тяхната святост?
- Има връзка. Нагледен пример е случаят с един руски праведник, който имал белези да бъде канонизиран, но нямало свидетелства за извършени чудеса по молитвите му. Тогава игуменът на манастира наредил да се служат всенародно панихиди за душата на този праведник. Скоро след това започнали да стават и чудеса.
- Впрочем кои са признаците, по които се отчита дали живелият преди нас е бил праведник или не?- От първостепенна важност е да е изповядвал православното християнство. Ако е пострадал за вярата, е мъченик. Праведник е, когато е живял свято до края на живота си, да има чудеса по неговите молитви.
- Манастирът в Ново село, сега Априлци, на практика е без монаси, за него се грижеше общината и служеше повече за музей, отколкото за място на святост. Ще стане ли той отново действаща обител след канонизацията?
- Манастирът не е бил и не е музей и за него се грижи Ловчанска митрополия.От десетилетия там действително не е имало монашеско братство или сестринство. За сградата в продължение на години се грижи Людмила – бивша послушница в него. Имаше кандидати за него, но те не бяха подходящи хора и затова аз не ги приех. Надявам се след канонизацията на мъчениците и тяхната прослава по-скоро да се намерят подходящи духовни лица, които да живеят там и да служат. За храма на манастира „Света Троица” е назначен свещеник, който служи там литургии и извършва треби.
- Уточнихте ли вече имената на всички загинали в манастира в Ново село?
- Да, на някои от тях. Сред загиналите са двама свещеници Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, които ще бъдат канонизирани за свещеномъченици именно защото за свещеници. Седемте монахини, които ще бъдат преподобни мъченици, са игуменката Сусана Сомлева, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Калиста и Катерина и света мъченица Сусана Чорбаджиева, която е била мирянка, близка на сестрите. Към имената им ще бъде добавено „и другите с тях”, за всички, чиито имена все още не са уточнени. Тъй като са много, за краткост ще се наричат Събор на Новоселските мъченици, така е наречена и иконата им. Така ще бъде наречено и краткото им житие, което подготвяме в момента.
- Съхранени ли са родовете им, открихте ли техни роднини?
- Да, открихме далечни сродници на някои от тях. Надяваме се те от своя страна също да издирят спомени за тях и ще може впоследствие да се добави в житието им.
- Напоследък заговорихме за святост, но все около предстоящите канонизации. В живота, във всекидневието ни сякаш убягва. Имате ли обяснение защо се случва така?
- Христос вчера, днес и вовеки е един и същ. Това означава, че Божията сила по никакъв начин не е станала по-малка. Ако вярата, желанието и усърдието са по-малки, за това са виновни хората, че не желаят да се отдадат на подвига да живеят като християни и да се отнасят като християни помежду си. Децата не се възпитават във вяра и в църковност. Те изучават какво ли не, но само малка част от тях религия православие. Вече двадесет години Светият синод се старае да убеди всяко поредно правителство в българското училище да бъде въведено изучаването на „Религия – православие” в задължителната подготовка.
Сега също се изучава религия, но като задължително избираем и свободно избираем предмет. Интересът към него обаче е малък, а синодът иска изучаването му задължително?
- Това не е достатъчно. Причините са много. Една от тях е, че огромна част от родителите не са изучавали вероучение и на практика не знаят какво означава това и в какво е неговата сила. Преподавателите по религия в училищата сега са на хонорар, тъй като тя е ЗИП и СИП, а те не могат да оцеляват с по 20-30 лева месечно от часовете. Повечето от завършилите богословските факултети студенти не могат да изберат като професия учител по богословие, защото няма да получават нормално възнаграждение. На много места директорите слагат като свободно избираеми предмети конкурентни дисциплини като компютри и английски език и родителите записват децата си на тях. Освен това тези часове сега се слагат като последни, когато децата са уморени и затова не желаят да влизат в тях. Затова сега изучаващите религия в българските училища са малко, но те ще бъдат значително повече, ако предметът „Религия-православие” бъде въведен в задължителната подготовка, както Светият синод иска.
- Вашите опоненти веднага ще ви репликират, че изучаването на религия задължително нарушава човешките права?
- Светият синод има концепция, според която родителите могат да избират каква религия от разрешените от закона искат да изучава детето им. Ако не искат религия - да изучават етика.
- В средата на великия пост сме. Какво бихте казали и на постещите, и на непостещите, въобще на хората, които се подготвят да празнуват Възкресение Христово?
- В Евангелието е казано: “Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.” (Мат. 7:13-14). Затова нека учим децата, а и самите ние да се учим да вървим по стръмния път, който е славен. Той носи тук, на земята, добро и любов, а след това вечен живот. Нека всички изберем истината и любовта към Господ, за да има мир между хората и на земята.