Нужна е оптимизация на лечебните заведения

 Всяка частна болница, работеща с НЗОК, да провежда обществени поръчки за консумативи, лекарства и други, казва Борис Бонев

 

 Силвия Николова, 18.05.2026 г.

сайт Clinica   www.clinica.bg

 

Втора общинска болница, след Пазарджик, спря работа. Този път в София – Четвърта градска не приема пациенти от началото на месец май. Тя е в критично не само кадрово, но и финансово състояние. Защо се стигна дотам, има ли бъдеще общинското здравеопазване, какво следва да се направи при толкова много болници в страната, какви са очакванията от управляващите в сферата на здравеопазването. Това попитахме Борис Бонев. Той е общински съветник от „Спаси София“ в Столичния общински съвет. 

 - Г-н Бонев, агонията на Четвърта градска болница беше продължителна, докато преди дни стана ясно, че от началото на месец май тя вече не приема болни. Защо се стигна дотук, след като още преди година Столичният общински съвет взе решение за вливането ѝ с Втора градска болница с цел укрепване на финансовото ѝ състояние?

- Действително, до процеса на сливане, по предложение на съветниците от ГЕРБ, за управител беше назначен д-р Стоян Маджаров. Самото сливане обаче беше активно саботирано, а сроковете, определени в нормативната уредба за осъществяване на решението на Столичния общински съвет, бяха пропуснати. Сега сме в ситуация, в която има взето решение, но то не е изпълнено - нещо, което доведе до крайно негативни последици, най-вече за работещите в болницата, чиито възнаграждения не се изплащат редовно, а за известен период не са били внасяни и осигуровки. Изпаднахме в ситуация, в която да не знаем какво да правим. Това наложи преди по-малко от месец общинският съвет да вземе ново решение - да бъдат сменени управителят и съветът на директорите. Ние, като колективен орган, преценихме, че в продължение на година и шест месеца въпросните хора от ръководството не са съдействали по никакъв начин. Същевременно финансовите резултати на болницата значително и шокиращо се влошиха. От около 150 000 евро натрупани задължения преди година и половина, в момента те са над 1 млн. евро. Макар че общинските съветници от „Спаси София“ първоначално бяхме против сливането, на този етап то е единственият шанс лекарите да запазят работата си и трудът им да бъде заплатен.

- Прави впечатление обаче, че не само Четвърта градска болница е проблем в сферата на столичното здравеопазване, но и болницата за долекуване в Ботунец. Защо и как се случва това в най-голямата и съвсем не бедна община в България? Има ли нужда от общинско здравеопазване в София, при положение че тук има много държавни, университетски и частни болници?

- В нашите общински болници работят безспорни специалисти. Тези хора, както и пациентите, не могат да бъдат оставени на улицата. Със сигурност, след години, в които всякакви реформи в здравеопазването се приемаха на нож, нямаше как това да не се отрази и на общинските лечебни заведения. А тяхното състояние е изключително тежко - както финансово, така и в хигиенно-битов аспект. Необходими са сериозни инвестиции, за да могат всички наши болници и диагностично-консултативни центрове да бъдат адекватни на пазара и дори конкурентни на държавните и частните болници. Ето защо е необходимо да направим реформа чрез оптимизиране на тези лечебни заведения. Пътят е в сливането на Четвърта и Втора градска болница, както и на болниците за долекуване в Бухово и Ботунец. Колкото до ДКЦ-тата, те са ключови. Виждам тяхното добро бъдеще в превръщането им в общностни центрове, фокусирани върху превенцията и промоцията на здравето. Абсолютно ясно е, че добрите постижения в здравеопазването се измерват с липсата на голям брой хоспитализации. Световните тенденции са насочени към превенция на заболяванията. Ето защо в този контекст в ДКЦ-тата трябва да се инвестира много по-сериозно. Те не бива да бъдат просто наемодатели на кабинети, както често се случва, а трябва да работят така, че хората да ги посещават за консултации, профилактични прегледи и други дейности, свързани с подобряване на общото здраве. Ниша, в която общината би могла да се включи, са хосписните услуги и сферата на долекуването. По официална статистика към 2060 г. 31% от българите ще бъдат над 65 години. Ние ще живеем по-дълго, но възрастните хора ще бъдат повече. Това означава, че всички грижи и нужди на това население трябва да бъдат предвидени и осигурени навреме, за да не изпаднем в ситуация, в която да не знаем какво да правим и кой да се грижи за тях така, че здравето им да остане добро до по-късен етап от живота им. Тук трябва да уточня, че целият този процес минава през координация както с Министерството на здравеопазването, така и с други държавни структури. Както общината трябва да се научи, че нейните здравни заведения са част от една и съща система, така и държавата трябва да осъзнае, че общинските здравни заведения също са част от системата на здравеопазването. В момента обаче болниците са поставени в твърде нездравословна конкуренция помежду си - за кадри, пациенти и финансиране.

- Като имаме предвид всички тези проблеми, питам Ви съвсем конкретно – има ли бъдеще въобще общинското здравеопазване?

- Определено има, защото за немалко пациенти това е достъпното здравеопазване. Както вече казах, диагностично-консултативните центрове трябва да се специализират предимно в превенция, профилактика и консултиране. Освен това някои лечебни заведения биха могли да бъдат реорганизирани в хосписи и центрове за долекуване, защото търсенето на този тип услуги ще продължава да нараства. В момента обаче няма достатъчно предлагане. Това трябва да става в конкурентна среда. Тук имам предвид болницата в Бухово, където условията и битовата среда са покъртителни, а въпреки това персоналът полага невероятни усилия, за да се грижи възможно най-добре за пациентите. Тя изглежда по-скоро като място, в което си обречен, а не като място за долекуване. Пределно ясни са проблемите на хората, прекарали инфаркт или инсулт, както и на техните близки, след като приключи клиничната пътека в многопрофилната болница, а те няма къде да отидат, за да бъдат раздвижени и наблюдавани от специалисти по време на възстановителния процес. Ако тези условия не се променят и общинските болници не станат конкурентни на останалите, няма как да очакваме, че те ще бъдат търсени от хората. Не можем да очакваме каквато и да било промяна.

- Казвате, че държавата трябва да припознае общинското здравеопазване, тъй като то е част от здравната система. Какво очаквате от новите управляващи в здравния сектор, а и въобще?

- Общинските и държавните болници не функционират в справедлива и равнопоставена среда спрямо частните. За всички привилегиите са едни и същи, но изискванията не са еднакви.

- Ще се конкретизирате ли?

- Да. Едно от най-важните неща, които трябва да бъдат направени, е всяка частна болница, работеща с обществен ресурс по договор с Националната здравноосигурителна каса, да провежда обществени поръчки за консумативи, лекарства и други. Ако това се случи, би могло да се отрази положително и на държавните, и на общинските болници по една проста причина - частникът винаги ще има интерес да купи най-евтиното. Това може да бъде използвано като референция от държавните и общинските лечебни заведения, че е възможно и те да провеждат честни обществени поръчки. За мен подобна промяна би била една от най-важните, които новото правителство трябва да направи в сферата на здравеопазването. Редно е най-сетне да започне и процесът на преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи. Такава реформа ще отнеме години, но ще предотврати трусовете, които секторът преживя в последно време. Друг е въпросът, че нито една политика в здравеопазването не беше доведена докрай.

- Преди години бяха закупени групери за диагностично-свързаните групи, но така и не се стигна до въвеждането им, като негласният, но всеизвестен мотив е, че те изискват значително повече средства, отколкото клиничните пътеки. Как тогава очаквате това да се случи сега?

- Наистина те изискват повече средства, но нека сме наясно - в сектор „Здравеопазване“ се краде като за последно. Има достатъчно примери, в които консумативи и лекарства се закупуват на цени, многократно надвишаващи тези, на които същите лекарства се продават на частни болници. През последните години разходите за лекарства са се увеличили почти десет пъти, но не оставам с впечатлението, че българският народ става по-здрав. Пари има и те непрекъснато се наливат. Въпросът е как се изразходват. Ето защо отнякъде трябва да се започне - стъпка по стъпка, но решително, въпреки че ще бъдат засегнати нечии интереси. И съвсем не на последно място, очаквам новото управление в здравеопазването, а и на държавата, да заложи повече на превенцията на здравето. Така след време ще се подобри не само здравето на населението, но и няма да се наливат толкова много пари в джобовете на фармацевтичните компании и за оборудване, а оттам и в сметките на корумпирани хора в сектора чрез обществени поръчки.

- Действително, пари се наливат все повече и повече, но няма доволни нито сред лекарите, нито сред пациентите. Защо?

- Защото не се осъществява достатъчно ефективен контрол, включително върху качеството. Вместо това се случва проверяващи органи да упражняват откровен административен произвол. Познавам случай на медицинска практика, глобена с няколкостотин евро, защото не бил качен ценоразписът ѝ в сайта на Министерството на здравеопазването, при положение че същият този ценоразпис присъства на електронната ѝ страница. Много се съмнявам, че пациентите търсят цените точно на страницата на Министерството на здравеопазването, а не на тази на лечебното заведение. Това е административен произвол. Същевременно ние, общинските съветници, отиваме в Четвърта градска болница и установяваме, че тя не работи от две седмици, защото някой е решил, че сървърът е повреден и няма да приема пациенти. Този факт обаче едва ли интересува други институции. Не бива едни да бъдат тормозени, а на други да се прощават много неща.

- Кои са първите три неща, които бихте препоръчали на новите управляващи да свършат в оперативен порядък?

- Най-напред - преглед и анализ на текущото състояние на здравната система с решение за оптимизация на броя на лечебните заведения. Тук не става дума за уволняване на лекари, медицински сестри и друг персонал, който така или иначе не достига, нито за намаляване на леглата в дадена болница, а за това да се каже от колко болници реално имаме нужда. Факт е, че в България те са прекомерно много, като немалко от тях бяха разкрити през последните години. Има лечебни заведения, които могат да бъдат обединени, без това да наруши оказването на медицинската услуга или да намали персонала, но така биха се съкратили разходите за издръжка. Второто е да се промени законодателството така, че частните лечебни заведения да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки, след като оперират с обществен ресурс по начина, по който го правят държавните и общинските болници. Освен това все още малко хора знаят за съществуването на приложението „Е-здраве“. То трябва да бъде популяризирано повече, така че гражданите да знаят, че там се съхраняват техните лични здравни досиета и да са наясно как могат да следят за злоупотреби, като например фалшиви хоспитализации. В по-дългосрочен план новите управляващи би следвало, ако системата остане на клинични пътеки, да удължат престоя по някои от тях, защото е очевидно, че при определени заболявания той е недостатъчен. Така ще се прекрати практиката пациентът да бъде изписван и вписван по друга клинична пътека, за да продължи лечението му. Тази практика в момента изкривява представата за това от какво боледуват българите. Ако не се налагат подобни „фокуси“, ще бъде ясно от какво страдаме и къде по-конкретно трябва да бъде насочена повече дейност по превенция и профилактика.Четвърта градска болница спря работа заради критично кадрово и финансово състояние. Защо се стигна дотам, има ли бъдеще общинското здравеопазване, какво следва да се направи при толкова много болници в страната, попитахме Борис Бонев. Той е общински съветник от „Спаси София“ в Столичния общински съвет.