Българите носим духа на буквите в сърцата си

Святото дело на братята Кирил и Методий осветява пътя ни, казва лекарят и поет д-р Джина Дундова-Панчева

 

 Силвия Николова, 22.05.2026

сайт Clinica   www.clinica

 

Духът на 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност, отново ще обедини и въодушеви много българи. Със сигурност ще има и такива, за които това е само повод за повече почивни дни. Носим ли все още духът на буквите в сърцата си, какво е лицето на новото Просвещение на България - това попитахме д-р Джина Дундова-Панчева. Тя е лекар и преподавател в Катедрата по физиология на Медицинския университет в София, както и педиатър и електрофизиолог. Поетеса е, по нейни творби са създадени хитове в българската естрада, както и много детски песни, финалисти на фестивали за нова българска песен и удостоени с национални награди. Същевременно тя е член на Съюза на лекарите – писатели „Димчо Дебелянов“, на Съюза на българските писатели и на Международния съюз на писателите лекари (UMEM).

 

 -  Д-р Дундова, вие сте и преподавател в Медицинския университет – София, и творец. Какво дава сили на човек да се занимава с толкова  различни на пръв поглед неща?

-  Това е необяснимо. Самата лекарска професия е много тежка, изисква също така тежка и продължителна подготовка. Ние, лекарите, четем специализирана литература цял живот. Стремежът на душата да се обогатява обаче е също една доживотна жажда. Това са два паралелни свята. Лично за мен, ако трябваше да работя само в една сфера, не бих могла да съществувам. Медицината е много благородна професия, богата вселена от знания, но човек има нужда от духовност, от четене на художествена литература, от  обогатяване. Изкуството е това, което обогатява душата. Стихове от моите седем стихосбирки станаха текстове на песни по музика на маестро Стефан Диомов, Димитър Гетов, Иван Кръстев, Валери Костов, Милен Македонски, Светослав Лобошки, Христо Деянов, Рафи Жамакорцян и др. Понякога ми се случва по тяхната музика да пиша стиховете си.  Имам и издадени букварчета за бозайниците, птиците, растенията, рибите и др. -  в стихове. Децата много ги харесват, правят спектакли по тях, а това наистина е най-голямата награда за един творец. Колкото до песните, за мен самата е чудо как така се родиха. Наскоро преброих, че по мои стихове те вече са 73. Много от тях са в топ 20 на БНР,  за което съм благодарна, защото стигат до повече хора.  Едва ли има нещо по-красиво от стихове, облечени в музика. Пеят ги най-големите -Тони Димитрова, Георги Христов, Орлин Горанов, Васил Петров, Нели Рангелова, Кристина Димитрова, а Маргарита Хранова вече има осем песни по мои стихове. Създадох и доста детски песни, което е истинска наслада за душата. Част от тях са финалисти в „Детска мелодия на годината“. Георги Христов изпя една песен по музика на Димитър Гетов и мои стихове - нарича се „Българийо, майчино обятие“ и тя, заедно с няколко други, участваше в „Пеещи артисти“ на Игор Марковски. Хората определено я харесаха и аплодираха.

-  По-трудно се работи с творците или с пациентите? Съизмерими ли са по изискванията си?

-  С творците е по-леко. Аз работя детска неврология – нещо изключително тежко. Моите пациенти са дечица, а родителите им са много обременени от тежката патология и грижите, които трябва да полагат за тях. Тук става дума за засегнати от детска церебрална парализа, мускулна дистрофия, епилепсии и така нататък. Още по-мъчително е, че състоянието на част от тях, въпреки усилията на лекарите и близките, не може да бъде съществено повлияно. Колкото до самите епилепсии, утешителното е, че медицината вече напредна и много от тях са напълно лечими. Може да се постигне много добро качество на живот. В изкуството е по-леко – прекрасно се работи с големите наши изпълнители и композитори. За мен това е щастие, независимо че изисква огромна енергия, отдаденост и време. Това са изключително одухотворени и талантливи хора. Да се спасява човешки живот е голямо удовлетворение, но и голяма е тъгата, когато лекарят не може да помогне.

-  Познавате хора от различни слоеве на населението, с различни професии и социален статус. Какво сочат наблюденията Ви, има ли все още българинът очи, уши, възприятия за добрата литература, за изкуството, усеща ли той още трепета на празника 24 май?

-  Според мене ние, българите, независимо от обременеността на битието, на проблемите, на несгодите, имаме душа за красивото, за доброто, за стойностното. Вярно, не всеки човек може да формулира възвишени мисли, но народът ни има сетива за стойностното. За силата на таланта говори и последният успех – „Бангаранга“, изпълнена от Дара, която изправи цял свят на крака. Действително, имаше и критики, но за мен  Дара е фантастичен артист – певица, танцьорка, с невероятно сценично поведение и енергия. Нейното постижение се базира на огромен труд и талант, затова и не могла да разбера недоброжелателните коментари.  А „Бангаранга“ спечели и защото е бунтарска песен, неслучайно тя разтърси всички и ни покори. Няма как да се оспорва един безспорен талант. 

-  Казвате, че народът ни има сетива за стойностното, но събитията наоколо, две мащабни войни, конфликти, инфлация, несигурност, всичко това не ни ли отдалечава от истински празничното настроение на деня на буквите?

-  Аз съм и член на Съюза на писателите, общувам с хора с висок дух. Студентите ми са изключителни, четящи и иновативни млади хора. Противно на мнозина, аз смятам, че хората усещат празника, защото ние, българите, носим духа на буквите в сърцата и умовете си. Убедена съм, че за България има светлина в тунела и никой не може да ме обори в това мое виждане, макар и на пръв поглед да изглежда, че ценностите се сриват. Има такива, които наблягат на лошото, но неколкократно повече от тях са тези, които жадуват за знания. Времената въобще не са толкова бездуховни, колкото искат да ни внушат песимистите. Хората имат нужда и от поезия, и от музика и от всякакъв вид култура. Братята Кирил и Методий и святото им дело осветяват пътя ни всеки ден.

-  Но въпреки всичко, сякаш оставаме разделени. Има ли потенциал обществото ни за нови герои, за нови вдъхновяващи образи, които да ни обединят?

-   Народът ни е талантлив и жадува за знания и духовност. Ситуацията е такава, че ни разделя. Аз обаче съм дълбоко убедена, че потенциал съществува и хубавото предстои да се случва.

-  Дали обаче вие, лекарите, сте обединени?

-  Аз имах щастието да попадна на две места (след тежки конкурси), за които винаги ще съм благодарна, че имах и имам възможността да работя. Едното е Институтът по педиатрия, сега Специализирана детска болница „Проф. Иван Митев“. Там работят хора на изключително високо ниво, обединени от каузата да помагат на своите пациенти – деца. Другото е Катедрата по физиология на Медицинския университет в София – в приятелска обстановка, сред много ерудирани и обединени хора. И на двете места имах възможност както за придобиване на много добра квалификация, така и за реализация.

-  Как бихте описала новото лице на Просвещението в България?

-  Като много лица на нашите таланти-просветители. Като се започне от хората на изкуството, от поетите. Големият ни поет Георги Константинов е истинско вдъхновение, умее да пише на всякаква тема по изключителен начин. И тук ще отбележа великолепните му любовни стихове, по някои от които се родиха песни. Има и много на социална тематика. А колкото до хората на науката, без тях светът ще се срине само за един ден. Без наука и знание няма живот, но и изкуството е абсолютна необходимост. Колкото и на пръв поглед да изглежда, че хората нямат нужда от поезия, всъщност не е така. По мои наблюдения те жадуват и четат. Имат потребност и от стойностна музика. Ето защо казвам, че за България има светлина в тунела. Поздравявам колегите лекари, творците и читателите на clinica.bg с предстоящия Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Здраве на всички!