Според данни на Уницеф Източна Европа има едни от най- големите пазари за детски секс и робство. През 2006 г. десет българи са осъдени до 6 години затвор за продажбата на 23 бебета на френски семейства, всяко за около 4 500 паунда. Полицията разследва и стотици подобни случаи, които визират български и румънски бебета, продадени в Гърция и Италия. За нещастие, пишат авторите, повечето случаи не се докладват. Никой не знае със сигурност колко деца са купени и продадени всяка година. Според организацията Save The Children става дума за световен пазар с годишен оборот от 1.2 млн деца и печалба до 16 млрд паунда. Преди броени дни ДАНС попадна на следите на друга мрежа за продажба на бебета от България. Този път трансферът е за Гърция.

За пелените на едно бебе

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 23 юни 2009 г.

И в най-добрия закон има член, за който може да се хване здраво дори начинаещ гешефтар. Какво остава за добре школувани и още по-добре платени адвокати на изпечени мошеници.
За разлика от тях пък социалните служби, като всяко звено на държавната хранилка, наблягат повече на планирането в необозримото бъдеще, отколкото на маркетинга на пазара сега. Мошениците знаят къде и какво се търси и го доставят на купувача напълно легално и документално оформено. Стоката винаги пристига в изряден вид, покорява с невинността си и създава невъобразима радост. Защото стоката са деца. С една обаче особеност - те са родени от крайно бедни жени тук, в България. Или от други, принудени срещу дълг сезонни работнички да забременеят и да родят дете в чужбина, за да се издължат. Има и трета група - тази на маргиналите, които просто правят децата, защото друго не умеят. И ги предоставят на който ги поиска, за каквото и да е. Важното е да плати. Може много, може по-малко. В крайна сметка колкото даде - обикновено 3000-5000 евро с гаранция за пълна дискретност и обещанието на посредника да намери клиент и за друго пеленаче, ако се пръкне здраво.
Така действат българските трафиканти на бебета. Така действат и чуждестранните. Разликата е в тарифите. Нашите получават от 3000 до 7000 евро от купувача за услугата. Чуждестранните взимат до 8000 евро. Толкова бяха предплатили френски и белгийски семейства на посредници през октомври 2007 г., за да им доведат деца от Чад. Хлапетата тогава бяха 103, цената - от 2800 до 8000 евро според възрастта и пола.
Рекламации от работата обаче няма. Нито у нас, нито в чужбина. Доволството е тристранно - на продавачите, на купувачите и най-вече на техните посредници. В повечето случаи последните са адвокати, познаващи в детайли законодателството. И владеещи до съвършенство умението да прикриват деянията си зад хуманни подбуди. Нещо повече, на тях просто не им се налага да прикриват деяния. Тяхната дейност е недоказуема. А когато излезе наяве, в нея трудно може да се посочи престъпна умисъл. Освен ако някой не изпее някому за дадени пари на ръка. Това обаче се случва твърде рядко и то само когато се сблъскат бизнесинтереси на хора и групи, желаещи да изместят от пазара на деца някой посредник. Тогава стават провалите. И гръмват скандалите. И отшумяват по-бързо, отколкото времето, за което са възбудили общественото мнение. Ако напоследък въобще успеят да го възбудят. Защото този бизнес в последните години стана твърде явен и е единствена надежда за семейства да имат рожба. Но и на хлапета, които да растат като обичани и желани деца в дом с родителски грижи и ласки.
Погледнато юридически, в припознаването на деца, родени от български гражданки от чужденци, няма нищо нередно. Този акт е напълно легален според всички европейски законодателства. По смисъла на сега действащия Семеен кодекс достатъчно е бащинството да бъде заявено лично с подпис или чрез упълномощено с нотариално заведено пълномощно лице. Тест за бащинство не се изисква. Нормативната база в Европейския съюз е еднакво либерална, за да се даде шанс на повече деца да имат свои родители, та макар и понякога само юридически. В което няма нищо лошо. Освен броените пари на посредниците. По всичко личи, че техният бизнес, поне у нас, ще процъфтява още дълго време, докато процедурата за чуждестранни осиновявания е толкова мудна. Италианско семейство например чака да вземе изоставено в дом българско дете вече трета година. Случаят не е единствен. Чужденците плащат луди пари под формата на държавни такси, пътувания и уреждане на документи. Похарченото дотук превишава двойно "цената" на едно новородено на черния пазар. Не всички обаче имат тяхното търпение. Нито пък финансови възможности.
Останалите просто ще си набавят деца от България чрез посредници, докато Темида не им забрани това със закон.