Компютърът измести гаджето
Всеки втори ученик жертва и свидетел на насилие
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 4 декември 2009 г.
Компютърът и глобалната мрежа са изместили от живота на българския тийнейджър общуването "на живо" с приятели, включително и желанието да бъде с гаджето си. Това показва национално представително изследване на Националния център за опазване на общественото здраве.
Чатенето с виртуални приятели от глобалната мрежа и дори с непознати го прави абсолютно щастлив и доволен. Средно по 3 часа и 17 мин. престояват учениците над 13-годишна възраст пред домашното РС. Като ситуация, в която се чувстват нещастни, децата описват момента, когато не са имали компютър под ръка. В мрежата децата и младежите са способни да
споделят всичко с отсрещния, дори и да е непознат.
Те обаче категорично не желаят да правят съпричастни на проблемите си педагогическите съветници, още по-малко да изплачат мъката си на училищния психолог. Над 60 на сто от българските деца признават, че са били жертва или са ставали свидетели на насилие на улицата или в училище. Малцина от тях обаче си признават, че някой им е посягал вкъщи или са виждали как родителите им си разменят шамари и юмруци. Българчетата като цяло заявяват, че са щастливи и доволни. Това са заявили 85% от запитаните 13-18-годишни, цитира данните от проучването доц. Юлиан Добрев от Националния център по опазване на общественото здраве. Според него това означава, че няма промяна в ценностната система на децата. Разпитани подробно от анкетьорите обаче с какво точно асоциират щастието, 11% отговарят "с любовта", 9.7 на сто - с "нещо хубаво", а 30.9% - със "семейството" и 42.2 на сто - с "приятелите", но без да успеят да конкретизират какво точно ги прави щастливи с тях. Независимо че на прима виста те поставят на първо място като ценност дома и родителите, се оказва, че когато въпросът опре до решаване на сексуален проблем или само разговор за отношенията момче-момиче,
мама и татко са последни сред желаните съветници,
едва на четвърто място. Пак родителите са последни, от които хлапетата научават нещо за сексуалните отношения. Информация за отношенията между мъжа и жената, както и за еднополовото партньорство подрастващите получават на най-вече от приятели, непознати в Интернет и от форуми. Независимо, че те не припознават училището като място, което ги прави щастливи, го нареждат на първо място сред институциите, на които имат доверие. Следват го църквата и президентството.
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 4 декември 2009 г.
Компютърът и глобалната мрежа са изместили от живота на българския тийнейджър общуването "на живо" с приятели, включително и желанието да бъде с гаджето си. Това показва национално представително изследване на Националния център за опазване на общественото здраве.
Чатенето с виртуални приятели от глобалната мрежа и дори с непознати го прави абсолютно щастлив и доволен. Средно по 3 часа и 17 мин. престояват учениците над 13-годишна възраст пред домашното РС. Като ситуация, в която се чувстват нещастни, децата описват момента, когато не са имали компютър под ръка. В мрежата децата и младежите са способни да споделят всичко с отсрещния, дори и да е непознат.
Те обаче категорично не желаят да правят съпричастни на проблемите си педагогическите съветници, още по-малко да изплачат мъката си на училищния психолог. Над 60 на сто от българските деца признават, че са били жертва или са ставали свидетели на насилие на улицата или в училище. Малцина от тях обаче си признават, че някой им е посягал вкъщи или са виждали как родителите им си разменят шамари и юмруци. Българчетата като цяло заявяват, че са щастливи и доволни. Това са заявили 85% от запитаните 13-18-годишни, цитира данните от проучването доц. Юлиан Добрев от Националния център по опазване на общественото здраве. Според него това означава, че няма промяна в ценностната система на децата. Разпитани подробно от анкетьорите обаче с какво точно асоциират щастието, 11% отговарят "с любовта", 9.7 на сто - с "нещо хубаво", а 30.9% - със "семейството" и 42.2 на сто - с "приятелите", но без да успеят да конкретизират какво точно ги прави щастливи с тях. Независимо че на прима виста те поставят на първо място като ценност дома и родителите, се оказва, че когато въпросът опре до решаване на сексуален проблем или само разговор за отношенията момче-момиче,
мама и татко са последни сред желаните съветници,
едва на четвърто място. Пак родителите са последни, от които хлапетата научават нещо за сексуалните отношения. Информация за отношенията между мъжа и жената, както и за еднополовото партньорство подрастващите получават на най-вече от приятели, непознати в Интернет и от форуми. Независимо, че те не припознават училището като място, което ги прави щастливи, го нареждат на първо място сред институциите, на които имат доверие. Следват го църквата и президентството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар