Свещеници в политиката

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 22 юли 2011

Духовниците, независимо дали са свещеници, монаси или дори владици, да не се кандидатират нито за местните избори, нито за каквито и да било други избори и форми на управление. Това свое решение отпреди десетина години напомни Светият синод на поповете и калугерите във всички епархии предвид предстоящите избори. Архиереите забраняват на подопечните си да отслужват водосвети и молебени за успех на политическите партии, както и да участват в митинги и изяви на политическите формации.
отец ГЕОРГИ ПАЛИКАРСКИ, архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия: Да стават общински съветници

Препоръката за неучастие на духовници като политически кандидати е едно от добрите решения на синодалните ни старци. Ние като свещеници сме длъжни да служим и помагаме на всички, независимо какво политическо убеждение имат. Ние не можем да делим хората. От християнска гледна точка за нас всички те са братя. Това е много важен и основополагащ момент в работата на църквата. Затова и Светият синод е взел това правилно решение.
От друга страна обаче, с такава една препоръка, почти забрана, се нарушават гражданските права на свещеника да се обединява, да избира, но и да бъде избираем. В крайна сметка обаче ние сме служители на Църквата, служим на Бога и на Отечеството и от тези принципи трябва да се ръководим основно в нашия живот.
Има свещеници с много добри организационни качества, с широка култура, добро образование – хора, които могат да дадат много на обществото.
Личното ми мнение е, че такива духовници би трябвало да имат право да се кандидатират в изборите, но като независими кандидати. Редно е синодът да преразгледа решението си и да отвори такава вратичка за хората, които могат да дадат още от себе си за Църквата и Родината. Сега се случва така, че понякога един свещеник иска да направи нещо за благото на църквата, на хората от енорията, населеното място, но няма никаква законова възможност и трябва да търси съдействието на един или друг политик, който може да го вкара в изкушения. Сега политиците ухажват избирателите до изборите, после въобще не се сещат за тях. Това важи не само за голямата политика, но и за малките населени места. Един духовник обаче не изоставя енориашите си. Ако той е и общински съветник например, ще се бори за правата им, не би ги изоставил в никакъв случай и в най-трудните моменти.

Имам положителния пример на много мои събратя, които работят под една или друга форма с общините. Където има такова сътрудничество, въпросите и проблемите на вярата, културата и просветата се решават несравнимо по-гладко, отколкото на други места.

Самият аз в продължение на три мандата бях общински съветник в Дупница. Когато ме избраха, храмовете бяха в разруха. Постепенно започнахме да работим с местната власт и вече запустяла черква в нашата духовна околия няма. Имаме неделни училища, провеждаме душеспасителни беседи с хората, въобще общината и църквата работят отлично, в хармония. За това помага и сегашното правителство, което е първото от години насам, което подкрепя БПЦ не само на думи, но и с действията си – отпускат се средства за храмове и манастири, за различни инициативи. А когато хората виждат такъв положителен пример, имат вяра и на своите управляващи.


КИРИЛ, Варненски и Велико-преславски митрополит:
Синодът с квота в НС

Свещенство означава служене на Бога и на хората. Човек обаче не може да бъде принуждаван да вярва, той свободно трябва да влезе в храма, по своя вътрешна потребност и желание, защото Църквата е корабът на спасението, подобно на Ноевия ковчег. Вярващият търси храма, дома Божий, там се служат молитви – за здраве, за успех, за различни начинания. Светият синод препоръчва неслучайно на свещениците да се въздържат да се кандидатират за политици, както и да не служат молебени за победата на една или друга партия особено извън черквите. Недопустимо е да се правят молебени не само за победата на една или друга политическа формация, но и да се отслужват треби и дори да се правят венчавки по хотели и мотели. Презумпцията е свещениците да запазят своята неутралност.
Засега няма наказани за отслужени водосвети на партии, едва ли и ще има, тъй като синодът още преди години излезе с препоръка по този въпрос, а не със забрана.
Духовниците не би трябвало да се кандидатират в изпълнителната власт, нито пък за кметове. Допустимо е според мен обаче те да се кандидатират за общински съветници. Той би бил много полезен и за самата община, респективно за хората и за Църквата. Преди години аз бях поканен по подобен принцип в областната управа на Варна. Резултатът бе много добър, работихме в съгласие, държавните служители спечелиха доверието на Църквата, самите те също започнаха да работят за благото на Църквата. Успяхме да свършим много неща като например да намерим пари и да реставрираме храмове, да работим по общи социални, просветни и културни проекти. В резултат се стигна дотам, че покрай Варненската митрополия, която благодарение на добрата работа с институциите успя да създаде православна детска градина за децата на социално слаби, социален дом и редица други услуги в полза на бедните, Министерството на труда и социалната политика подписа рамково споразумение за съвместна работа със Светия синод. Предвиждаме това да стане и с останалите министерства. Това обаче е благодарение на факта, че хората по места познават духовниците си и някои работят в различни групи и комисии в общините. В този смисъл не мисля, че не е църковно хората ни да работят на този принцип, където могат. Важното е да не се забъркват в големите и груби политически игри.
Според мен важно е да се въведе квота за духовенството, което да участва в работата на Народното събрание, тъй като е ясно, че не му приляга да се занимава с избори, да ходи по митинги и да търси политическа подкрепа. Това може да стане с промяна на правилника на НС и на конституцията. Такава възможност е имало по време на Великото народно събрание, тъй като Търновската конституция е определяла квота в него за Светия синод. Необходимо е още, в конституцията да се подчертае, че Българската православна църква е майка хранителка и възпитателка на българския народ. Статистиката сочи недвусмислено, че 87% от хората у нас са православни. Не всички от тях са ориентирани партийно, някои се разочароват след изборите от народните избраници. Духовниците в управлението обаче няма да ги разочароват. Квота за тях в парламента се налага и от редица нерешени, но важни за обществото ни въпроси, като този за по-системното изучаване на религия в училищата, опазване на културните ценности и поправки в законите, тъй като в тях вероизповеданията въобще не са застъпени.