Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 13 юли 2011 г.
След кратко боледуване на 11 юли почина монсиньор архимандрит проф. Георги Елдъров – основателят на Българския католически архив в Рим, католическия вестник „Абагар” и българския книжовен дом „Абагар”.
Монсеньор Елдъров ръководи българската секция на Радио Ватикана повече от 20 години (1966-1991). Със своята ерудиция и енциклопедични познания той не само разчупва формата на предаванията, но и създава първите тематични предавания с живи участници в студиото. Сред гостите му пред микрофон са покойните вече Петър Увалиев и Христо Огнянов. По идея на монсеньор Елдъров Огнянов създава и води в продължение на близо десетилетие предаванията „Наука и религия” и „Българските писатели и религията”. Независимо че дейността му в радиото съвпада с периода на Студената война, от предаванията му няма нито полъх омраза към България и хората в нея. Напротив, той говори за родината си само с топли чувства. Този факт не премълчава в своята книга и бившият служител на Шести отдел на ДС Бончо Асенов. Георги Елдъров е роден е в ямболското сeло Топузларе, сега Зорница, през 1926 г. в уважаван униатски род, дал няколко поколения учители на новоосвободена България. На дванадесетгодишна възраст той е отведен от мисионери в Асизи - града на свети Франциск, и записан в семинарията. Завършва богословски науки в Папския богословски факултет в Рим през 1947 г. Получава източнообредна подготовка в Папския Източен институт Russucum в Рим, дългогодишен преподавател е не само в няколко римски университета, но е и лектор по история на източните църкви и екзегетика още в САЩ, Германия, Великобритания и Румъния. Монсеньор Елдъров е единственият българин, участвал като перитус (експерт-консултант) в най-важния от ново време форум на католическата църква - Втория ватикански събор, който се провежда от 1960 до 1965 г. По време на този събор се правят редица актуални промени в живота на църквата, сред тях са въвеждането на националните езици вместо само латинския в богослуженията и програмата за социалното служение на църквата. Година по-късно, на 19 юни 1966 г., в църквата „Сан Клементе“ при гроба на свети Константин Кирил Философ той е въздигнат в архимандритски сан по източен обред. В продължение на 27 години монсеньор Елдъров е визитатор на Светия престол за българите католици в чужбина. Тази длъжност включва духовното обгрижване на сънародниците ни зад граница, предимно от имигрантската ни общност. Самият той, озовал се далеч от родината още като дете, а сетне, след промяната на политическия режим през 1944 г., оказал се изгнаник, далече от отечеството, той посвещава живота си да му служи вярно не по-малко ревностно, отколкото на Бога. С лични средства издирва и купува ценна книжнина, свързана с историята на България и видни наши личности. През 1981 г. създава в Рим Българския католически книжовен архив „Абагар”, наречен така по името на първата печатна книга на български език, издадена от католическия епископ Филип Станиславов в Рим през 1651 година. Към момента в него се съхраняват 20 фонда ценна книжнина - редки библиографски издания на български език и лични фондове, като този на покойния Христо Огнянов. Уникален е фондът „Книги с особени съдби”, в който се съхранява екземпляр на „Под игото”, един от стоте номерирани и с автограф на автора, фондът на Роберт Колеж в Цариград, в който са учили видни български възрожденци, и пълният фонд на читалище „Бъдъщност” - най-силния духовен център на българите, пак в Цариград, през 70-те години на ХІХ век. В родината монсеньор Елдъров се завръща след 53 години изгнание, през 1991 г., като първия шарже д'афер на Ватикана у нас след възстановяване на дипломатическите отношения на страната ни със Светия престол. Три години по-късно той пренася църковния архив „Абагар” у нас, за да бъде ползван от българските учени. За хората, които го познавахме отблизо, архимандрит проф. Георги Елдъров бе просто Монсиньора – достъпен, усмихнат и винаги с бодър дух. Sursum corda! („Горе сърцата!“ - лат. ). Така ни насърчаваше и ободряваше. И ни напомняше, че половината от проблема ще се разреши благоприятно от само себе си, половинката от половинката ще се разреши поради глупостта на другите, а четвъртинката ще решим ние с помощта Божия. Монсеньор Георги Едлъров се молеше на своя небесен покровител свети Франциск от Асизи, в чийто орден бе дал своите монашески обети, но почиташе и свети Максимилиан Колбе – полския монах, жертвал живота си в газовата камера на Дахау вместо десет миряни. С кончината на монсеньор Георги Елдъров българската култура тепърва ще осъзнава какво е загубила. За хората, които го имаха за свой духовен баща, ще останат напътствията му и бодрото Sursum corda! Sursum corda, Монсеньор! Свети Франциск и свети Максимилиан да измолят райските вселения за душата ти! Опелото на монсеньор Георги Елдъров ще се извърши от 11 часа на 15 юли в католическия храм от източен обред „Успение Богородично” в София, ул. „Люлин планина” 7. Погребението ще бъде от 13 часа в католическия парцел в Централните софийски гробища.
След кратко боледуване на 11 юли почина монсиньор архимандрит проф. Георги Елдъров – основателят на Българския католически архив в Рим, католическия вестник „Абагар” и българския книжовен дом „Абагар”.
Монсеньор Елдъров ръководи българската секция на Радио Ватикана повече от 20 години (1966-1991). Със своята ерудиция и енциклопедични познания той не само разчупва формата на предаванията, но и създава първите тематични предавания с живи участници в студиото. Сред гостите му пред микрофон са покойните вече Петър Увалиев и Христо Огнянов. По идея на монсеньор Елдъров Огнянов създава и води в продължение на близо десетилетие предаванията „Наука и религия” и „Българските писатели и религията”. Независимо че дейността му в радиото съвпада с периода на Студената война, от предаванията му няма нито полъх омраза към България и хората в нея. Напротив, той говори за родината си само с топли чувства. Този факт не премълчава в своята книга и бившият служител на Шести отдел на ДС Бончо Асенов. Георги Елдъров е роден е в ямболското сeло Топузларе, сега Зорница, през 1926 г. в уважаван униатски род, дал няколко поколения учители на новоосвободена България. На дванадесетгодишна възраст той е отведен от мисионери в Асизи - града на свети Франциск, и записан в семинарията. Завършва богословски науки в Папския богословски факултет в Рим през 1947 г. Получава източнообредна подготовка в Папския Източен институт Russucum в Рим, дългогодишен преподавател е не само в няколко римски университета, но е и лектор по история на източните църкви и екзегетика още в САЩ, Германия, Великобритания и Румъния. Монсеньор Елдъров е единственият българин, участвал като перитус (експерт-консултант) в най-важния от ново време форум на католическата църква - Втория ватикански събор, който се провежда от 1960 до 1965 г. По време на този събор се правят редица актуални промени в живота на църквата, сред тях са въвеждането на националните езици вместо само латинския в богослуженията и програмата за социалното служение на църквата. Година по-късно, на 19 юни 1966 г., в църквата „Сан Клементе“ при гроба на свети Константин Кирил Философ той е въздигнат в архимандритски сан по източен обред. В продължение на 27 години монсеньор Елдъров е визитатор на Светия престол за българите католици в чужбина. Тази длъжност включва духовното обгрижване на сънародниците ни зад граница, предимно от имигрантската ни общност. Самият той, озовал се далеч от родината още като дете, а сетне, след промяната на политическия режим през 1944 г., оказал се изгнаник, далече от отечеството, той посвещава живота си да му служи вярно не по-малко ревностно, отколкото на Бога. С лични средства издирва и купува ценна книжнина, свързана с историята на България и видни наши личности. През 1981 г. създава в Рим Българския католически книжовен архив „Абагар”, наречен така по името на първата печатна книга на български език, издадена от католическия епископ Филип Станиславов в Рим през 1651 година. Към момента в него се съхраняват 20 фонда ценна книжнина - редки библиографски издания на български език и лични фондове, като този на покойния Христо Огнянов. Уникален е фондът „Книги с особени съдби”, в който се съхранява екземпляр на „Под игото”, един от стоте номерирани и с автограф на автора, фондът на Роберт Колеж в Цариград, в който са учили видни български възрожденци, и пълният фонд на читалище „Бъдъщност” - най-силния духовен център на българите, пак в Цариград, през 70-те години на ХІХ век. В родината монсеньор Елдъров се завръща след 53 години изгнание, през 1991 г., като първия шарже д'афер на Ватикана у нас след възстановяване на дипломатическите отношения на страната ни със Светия престол. Три години по-късно той пренася църковния архив „Абагар” у нас, за да бъде ползван от българските учени. За хората, които го познавахме отблизо, архимандрит проф. Георги Елдъров бе просто Монсиньора – достъпен, усмихнат и винаги с бодър дух. Sursum corda! („Горе сърцата!“ - лат. ). Така ни насърчаваше и ободряваше. И ни напомняше, че половината от проблема ще се разреши благоприятно от само себе си, половинката от половинката ще се разреши поради глупостта на другите, а четвъртинката ще решим ние с помощта Божия. Монсеньор Георги Едлъров се молеше на своя небесен покровител свети Франциск от Асизи, в чийто орден бе дал своите монашески обети, но почиташе и свети Максимилиан Колбе – полския монах, жертвал живота си в газовата камера на Дахау вместо десет миряни. С кончината на монсеньор Георги Елдъров българската култура тепърва ще осъзнава какво е загубила. За хората, които го имаха за свой духовен баща, ще останат напътствията му и бодрото Sursum corda! Sursum corda, Монсеньор! Свети Франциск и свети Максимилиан да измолят райските вселения за душата ти! Опелото на монсеньор Георги Елдъров ще се извърши от 11 часа на 15 юли в католическия храм от източен обред „Успение Богородично” в София, ул. „Люлин планина” 7. Погребението ще бъде от 13 часа в католическия парцел в Централните софийски гробища.
Няма коментари:
Публикуване на коментар