Църквата си връща социалната роля

Подписаното споразумение със социалното министерство развързва ръцете за благотворителност

Силвия Николова,
в. "МОНИТОР", 29 юли 2011 г.

Тези дни Българската православна църква има основателен повод да бъде наречена църква в пълния смисъл на думата, а не само според вярата в Христа и догмата на православието. Тя има основателен повод да бъде наречена църква и според нещо, на пръв поглед твърде битийно, което обаче може да я припознае като пълноправен обект в обществото ни и да издигне авторитета й – все неща твърде закъснели в сравнение с промените, които настъпиха в страната ни в последните години. Патриарх Максим, който е и Софийски митрополит, и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов подписаха споразумение за сътрудничество в социалната сфера. Те ще си сътрудничат в областта на интеграцията на пазара на труда на хората в неравностойно положение, разработването на проекти и програми за подпомагане на уязвимите хора в обществото, подкрепа за деца и младежи в риск, предоставяне на социални услуги за лица в неравностойно положение, организация на публични дискусии и беседи в защита на семейните ценности, се казва в документа. В него обаче се залагат и възможността за работа по устойчиви проекти, имащи за цел превенция и защита правата на детето, повишаване на образователната и възпитателна дейност на митрополиите, манастирите и енориите в ценностното израстване на децата, насърчаване на доброволчеството сред тях и сред хората от третата възраст.На пръв поглед заложеното в този документ може да се стори някому подразбиращо се от само себе си. Обикновено разбирането за
църквата като дейна институция във всяка сфера
на живота – от енорийското неделно училище до позиция и санкция по всеки парлив за обществото въпрос, включително и от социалната сфера, е присъщо за по-образованите и информирани хора с поглед за живота в чужбина. На други пък идеята църквата да се заеме с наглед битови неща, като създаване на сиропиталища или патронажни кухни за бедни звучи едва ли не еретично. За съжаление преобладаващата част от хората, споделящи второто мнение, са наши сънародници, афиширащи познаването на догмата в пунктуалност, граничеща често пъти с доктринарността на някои крайни политически формации. И в това няма нищо изненадващо. В продължение на половин век гласът на Българската православна църква по обществено значими въпроси не само бе отнет, а голяма част от клира й опитомен до покорност, подобно на домашен любимец в съмнителното благо, наречено социализъм. Единствената разрешена й дейност бе осъществяването на култа и то само в рамките на храма. Като към този период се прибавят и двете петилетки боричкания за власт и имане, наречени накратко „разкол”, инертността на клира ни по отношение на ангажираност с обществени каузи някак си може да си намери оправдание. Макар че Албанската православна църква, която бе възстановена като вероизповедание там едва през 1991 г. от завърналия се от емиграция архиепископ Анастасий, само за десет години има изградена болница, две духовни семинарии, два приюта за възрастни, осем манастира и мрежа от енории, работещи по социални програми. За същото време Българската православна църква, чийто клир не бе изтребен до крак, както в Албания, а страната ни е значително по-голяма, не създаде с благословението на същия този клир
нито едно социално или здравно заведение
За десет години у нас прицърковната работа за благото на ближния е повече изключение, отколкото правило. Достойна и уважавана практика за тези години, макар и без санкцията и благословението на Светия синод, е че работи приютът за деца и самотни майки на отец Иван в Нови хан. Добър пример за целенасочено развиващата се църковно-социална дейност е Варненската и Великопреславска митрополия, която, по всичко личи, остава единствената работеща по програми, с ясни цели и категорично положителни и устойчиви резултати. По съвместна програма с МТСП митрополията, още преди шест години, създаде първия прицърковен приют за скитащи деца в Добрич. Преди дванадесет години пък бе създаден и работи успешно
първият църковен център за лечение на наркозависими
и социализацията им в обществото отново чрез усвояване на професии в различни курсове и пряк ангажимент на митрополията да им намира работа. Пак във Варненска и Великопреславска епархия бе създадена църковна детска градина за деца на социално слаби семейства, която е напълно безплатна за малчуганите, защитено жилище за младежи без родители, както и социален патронаж за възрастни. При това за нито една от въпросните структури не бе належащо да има специално подписано за целта споразумение. Безспорно документът дава ако не конкретни финансови дивиденти, то поне известна сигурност за лоялност на институциите към най-старата у нас, каквато е Българската православна църква. Въпрос на разбиране и истинска ангажираност от страна на клира й обаче е документът да не остане само лист хартия, а да прерасне в социална концепция на БПЦ като социалните концепции, които имат не само католическите, но и руската, гръцката и румънската църкви. Защото служенето на Бога не се изразява само в служене на култа и лицеприятното спазване на постите, но и в изпълнението на думите на свети апостол Яков: „Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва".